Решение № 264 от 26.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. С., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 104/09.03.2023г., постановено по гр.д. № 889/2022г. по описа на Районен съд – С. е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,представлявана от главен комисар А.И.Д., на основание чл. 178, ал. 1,т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Е. А. Т., ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.П.П.“ №*, бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, сумата от 1 809,77 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения нощен труд в периода 23.12.2019 – 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 г., както и сумата от 240,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за извънреден труд, за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен извънредния труд, до 08.09.2022г. Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,представлявана от главен комисар А.И.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. А.

Т., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Арх.П.П.“ №*, бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Пиротска“ № 171А, представлявана от главен комисар А.И.Д. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - С. сумата от 222,39 лв., от която 102,39 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2325/03.04.2023г. от Главна 1 дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“–МВР чрез гл. юрисконсулт С.С. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2 ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46,ал. 2 изр. 1 ЗНА.Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения са различни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187 ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието. При приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178,ал.1,т.1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск (чл.189,ал.1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл.234,ал. 1 ЗМВР), поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл.187,ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69,ал.2 КСО), пенсиониране при условията на I категория труд (чл. 69 КСО) и др. Горното разрешение съответства и на правото на ЕС.По образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото дело въпроси. С решението по това дело (т.49,51 и 55) се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.12, б. “а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл.за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т.80). В тази връзка, изложените от ГД „ПБЗН“ –МВР 2 аргументи съвпадат с тези отразени в издаденото ТР. Предявените от ищеца искове се явяват неоснователни, а постановеното решение на Районен съд - С. е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за направените по делото разноски и тези за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В допълнително писмено становище е посочено от жалбоподателя, че с ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, в частност чл.9,ал.2 и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Сочи се още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми, посочени по-горе. Твърди се , че това разрешение съответства и на правото на ЕС. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187 ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“,независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага -през деня или през нощта. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлени предявените искове.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2785/24.04.2023г. от Е. А. Т., чрез пълномощника му адв.В.Р., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба -действала към релевантният период, както и е съобразно е утвърдилата се съдебна практика. Основният спор между страните е следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумарното изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период и на тази база да се определи надвишена ли е индивидуалната работна норма на ищеца, т.е.налице ли е положен от него извънреден труд в заявените с исковата молба продължителност и размер за главница и лихва.Твърди се, че правилно Районен съд С. е отговорил на спорния въпрос, като е приел, че заявените искове са основателни .По делото се установява, че на въззиваемия не са били отчетени и заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент 1.143. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен е равен на присъдената главница . Съдът е съобразил изчислението, което вещото лице е посочило в заключението си по правилото в чл. 187 ал. 5 т. 6 от ЗМВР.Предвид незаплащане на дължимото възнаграждение в срок, правилно съдът е присъдил и законна лихва от падежа, до датата на плащането.Съдът е проследил нормативната уредба - действалите към релевантните периоди в ЗМВР и Наредби на министъра на вътрешните работи, приети съобразно чл.187 ал. 9 ( сега ал.10) от ЗМВР - Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. обн . ДВ бр. 3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., обн.ДВ, бр.93/30.10.2020г. в сила от 3

30.10.2020г до 18.12.2020г, Наредба № 8121- 1353/15.12.2020г., обн. ДВ бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г., Наредба № 8121з-922/22.07.2022г., обн.ДВ бр.60/29.07.2022г., в сила от 29.07.2022г., а преди това и Наредба № 8121з776/29.07.2016г., обн. ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн.д.в., бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.до 02.06.2015г.Моли съда да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, чрез процесуалния с представител главен юрисконсулт С.С., в представено писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият Е. А. Т., чрез пълномощника си адв.В.Р. в представено писмено становище оспорва жалбата и поддържа представения отговор,като моли да бъдат съобразени Решение от 24.02.2022г. по дeло С-262/2020г на СЕС и Определение от 29.07.2024г. по дело С-435/2023г. на СЕС.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от представената служебна бележка с рег.№ 106500-641/20.07.2022г., че ищецът Е. А. Т. работи по служебно правоотношение като „Старши спасител“ в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –С. към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР.