Определение № 36 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 09.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300503174 по описа за 2022 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Банка „ ДСК АД- гр.София , представлявано от ИД Д.Д.М. и С.Л.С., чрез пълномощника си юриск. А. Д. против Разпореждане от 27.11.2022г. по ч.гр.д.№ 16637/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението в частта, с която се иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за 73,71 лв – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/ и за 120 лева - дължими разходи при изискуем кредит. С частната жалба се счита обжалваният акт като неправилен, необоснован, постановен в противоречие с материалния закон, по развити оплаквания в жалбата, като се иска неговата отмяна , уважаване на заявлението в отхвърлената му част и присъждане на сторените разноски за настоящото производство за ДТ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в преклузивния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното разпореждане е прието искането за обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 73.71 лева за неоснователно. С уточнителна молба вх.№ 95233/ 25.11.2022г. на заявителя е посочено, че прилаганият лихвен процент е 10,00% годишно върху частта на просрочената главница за неплатените анюитетни погасителни вноски, 1 която е е начислена на основание чл. 16.1 от общите условия. С посочената клауза обезщетението за забава е уговорено в размер на договорения лихвен процент - 8.09%, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, поради което заповедният съд е установил, че общият процент на обезщетението за забава се равнява на 18.09%. С оглед на това твърдението за прилагането на лихвен процент от 10% не е възприето, той като основание за начисляване на сумата е посочената клауза, предвиждаща друго. Предвид горното е прието наличието на обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Извършено е позоваване в тази насока на разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебна практика на ПОС /определение по в.ч.гр.д.

№ 2363/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2359/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2362/2021г. на ПОС и др./

Въззивният съд не споделя изводите на заповедния съд в изложената по-горе насока. Действително с посочената клауза на чл.16.1. е уговорено „ при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент / 8,09%/ , увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитополучателят и/или Съдлъжникът погасят дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.“ В случая следва да се приеме, че заявителят е поискал издаване на ЗНИ в частта на претендираното обезщетение за забава и за периода – 20.08.2021г.-04.10.2022г. с определен размер съобразно посоченото уточнение за приложимия размер на законната лихва от 10 процентни пункта, последното което е в съответствие с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, поради което така формулираното искане относно приложимия лихвен процент не се явява в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК. Съответствието на така посочената претендирана сума за периода / 73,01 лв/ не се констатира при прилагане на посочения лихвен годишен процент да е в по-нисък от посочения такъв размер, но е допустимо да се проверява в исковото производство, доколкото се възприема като правилно отчетеното и от РС, че в заповедното производство съдът не следва да извършва сам пресмятания на дължими суми, в отклонение от заявените такива по пера в извлечението от сметка.

2

С оглед на това обжалваният отказ на заповедния съд следва да се отмени в посочената обжалвана част относно претендираното обезщетение за забава за посочения процесен период, като делото се върне на заповедния съд за издаване на заповед за НИ и в тази му част.

Относно разходите при изискуем кредит е отчетено също уточнението на заявителя в молба вх.№ 95233/ 25.11.2022г. с посочване, че сумата не представляват реални разходи на кредитора, а такса уговорена в т. 5 от тарифата, а по начина, по който е уговорена таксата - разходи при изискуем кредит, в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение. Правилно се възприема от въззивния съд, че начинът на уговаряне на това вземане като фиксирана сума, без връзка с и независимо от реалните разходи при отчитане на заявлението в тази му част съобразно уточнението на заявителя в молба вх.№ 95233/ 25.11.2022г. с посочване, че сумата не представляват реални разходи на кредитора, а такса уговорена в т. 5 от тарифата, тъй като реално в тежест на потребителя се възлагат задължения при забавено изпълнение, поради което таксата не представлява разход, а отнапред уговорено задължение на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение, която се дължи при настъпването на предвидените в клаузите обстоятелства- изискуемост на кредита, независимо от обстоятелството дали потребителят се е запознал или не с приложението към договора, към което заявителят препраща. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора / кредита в случай на забава, за която по правило същият дължи обезщетение в размер на законната лихва противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК, в разрез с разпоредбата на чл.143 ЗЗП, т.8, вр. с т.8а и т.13 ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна. / Решение на ВКС по т.д.№ 1768/ 2018г., ІІ ТК/. В тази част РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Претенцията за присъждане на разноски за производството се разглежда в исковото производство.

Водим от горното, въззивният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.11.2022г. по ч.гр.д.№ 16637/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 12183061 против Н. Е. К., ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за сумата 73,71 лв – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/за периода 20.08.2021г. – 04.10.2022г. И

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по заявлението вх.№ 92425/ 17.11.2022г на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 12183061 против Н. Е. К., ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за сумата 73,71 лв – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/за периода 20.08.2021г. – 04.10.2022г.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.11.2022г. по ч.гр.д.№ 16637/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 12183061 против Н. Е. К., ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за сумата 120 лева - дължими разходи при изискуем кредит.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4