Решение № 177 от 04.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Георгиева при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от Таня Георгиева Търговско дело № 20255300900416 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД от „СиЕйч /Люксембург/“ САРЛ- дружество, учредено съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, със седалище и адрес на управление ул.Никола Бове № 2А, Люксембург, представлявано от пълномощника адв.С. В.- М. от АК-Пловдив, с адрес ***, против ЕТ „ИТА 72- М. В.“ с ЕИК 115287361, гр.Пловдив, ул.Йордан Ковачев № 19, ет.5, представлявано от М.А. В., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за заем бизнес кредит с Клиентски № ***/12.04.2021 г., сключен с „Лено“ АД с ЕИК 203217465- кредитодател, които са придобити от ищеца по договор за цесия от 19.11.2024 г., а именно: сумата от 38 643,08 европредсрочно изискуема главница и сумата от 5 099,31 евро- падежирала договорна лихва по чл.2.3./а/ и /в/ от договора за периода от 02.09.2023 г. до 08.01.2025 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3370/2025 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноските в заповедното производство и в настоящия исков процес.

Твърди се в исковата молба, че на 12.04.2021 г. между „Лено“ АД с ЕИК 203217465, в качеството на заемодател, и ЕТ „ИТА 72- М. В.“ с ЕИК 115287361, като кредитополучател, и М.А. Н. – като солидарен и ипотекарен длъжник, е сключен Договор за Бизнес кредит- Клиентски № *** от 12.04.2021 г. с нотариална заверка на подписите и с главница о 40 300 евро.

Срокът за изплащане на кредита, заедно с натрупаната договорна лихва, бил 180 месеца. Договорът бил обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 156, том І, рег.№ 1337, дело № 147 от 2021 г. по описа на 1

Нотариус Силвия Хаджиева с район на действие ПРС, с който бил ипотекиран недвижим имот за обезпечение на кредита.

Отпуснатият кредит бил усвоен и използван съгласно чл.2.1.б“б“ от Договора, който предвиждал следното:

Първи етап: При подписване на договора и с цел финансово подпомагане на кредитополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения, кредиторът отпуснал част от целия кредит в размер от 1881,36 евро, която се усвоявала целево по следния начин: 2179,62 лв., представляващи 1114,42 евро се удържали при подписване на договора за погасяване на таксите за юридическо и административно обслужване, в т.ч. за проучване и изготвяне на документи за кредит и за учредяване на обезпеченията, нотариални такси, държавни такси и други необходими разноски, които са за сметка на кредитополучателя.; сумата от 1500 лв. / 766,94 евро/ се предоставили на кредитополучателя по посочена от него в чл.2.2. б.“а“ от договора банкова сметка;

Втори етап: След надлежно учредяване на обезпечението , част в размер от 57 082,03 лв., представляващи 29 185,58 евро, се удържали от „Лено“ АД за погасяване на задълженията на кредитополучателя ЕТ „ИТА 72- М. В.“ по Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от 14.09.2020 г.. След погасяване на горните задължения, остатъкът от кредита, който възлизал на 18 034,30 лв. / 9220,70 евро/, бил преведен по посочената от кредитополучателя банкова сметка.

Погасяването на кредита следвало да се извършва на месечни вноски по приложения към него погасителен план. Ответникът погасил първите три вноски- последната от тях платена на 04.07.2022 г. с падеж 12.07.2022 г. След това било извършено само едно плащане на сума от 10 евро на 11.08.2022 г.

Считано от тази дата кредитополучателят преустановил плащанията по кредита.

С договор за цесия от 19.11.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ *** на нотариус Жернанд Бехар с район на действие СРС, вземанията, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и привилегии, изтекли и бъдещи лихфви, неустойки, такси, разноски и други настоящи и бъдещи акцесорни вземания, били прехвърлени от заемодателя „Лено „ АД на ищцовото дружество. Заемополучателят и солидарният длъжник били уведомени за цесията.

Поради наличието на забава, продължаваща 858 дни, на 19.12.2024 г. ищецът-цесионер отправил към длъжника покана за предсрочна изискуемост на кредита, получена от ответника на 08.01.2025 г.

По подадено от ищеца заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3370/2025 г. на ПРС, както и изпълнителен лист за сумите , предмет на настоящия процес, както и разноски в размер на 5222,81 лв. Тъй като длъжникът възразил срещу заповедта, ищецът е предявил настоящите искове по реда на чл.422 ГПК. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба ответникът ЕТ „ИТА 72- М. В.“, 2 представлявана по пълномощие от адв.М. от АК-Пловдив, счита исковете за неоснователни. Не оспорва , че е подписан посоченият Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № ***/12.04.2021 г. при описаните в исковата молба условия, че кредитът е усвоен по предвидения в договора начин, че са платени посочените от ищеца вноски по него, както и че е преустановил плащанията.

Не оспорва и обстоятелството, че ищецът е придобил вземанията по договора по силата на сключения Договор за цесия от 19.11.2024 г.

Възразява, че при сключването на договора за кредит е действал като потребител, а не в качеството си на търговец. В тази връзка сочи, че финансовата услуга е получена от физическото лице по нейната лична банкова сметка, ЕТ не било Развиваало дейност от 2011 г., не е имало открита банкова сметка. Към момента на сключване на договора В. била регистрирана като безработна в Бюро по труда- гр.Пловдив , като за периода м.април 2021 г. до м.май 2021 г. е получила обезщетение по чл.54б, ал.1 от КСО.

Потребителският характер на договора се подкрепял от целите, за които била отпусната сумата- за погасяване на изискуеми към този момент задължения на ЕТ по предходен Договор за заем Бизнес кредит от 14.09.2020 г., сключен между същите страни. Последният също бил потребителски, тъй като средствата, усвоени по него, служели за погасяване на задълженията на физическото лице М. В. към други небанкови финансови институции, които били предмет на принудително изпълнение / по изп.д.№ 42/2015 г. на ЧСИ Мариана Кирова на стойност 10 158,11 лв., по изп.д.№ 372/2014 г. на ЧСИ Петко Илиев на стойност 16 883,29 лв./ , както и за погасяване на задълженията на здравно осигуряване към НАП на стойност 366, 46 лв. С оглед на горните обстоятелства, независимо, че процесният договор бил сключен от физическото лице в качеството му на едноличен търговец, се касаело за „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП, предоставена и получена от ответника в качеството му на потребител. Затова приложение намирали ЗЗП и ЗПК.

Договорът съдържал неравноправни клаузи. Такава била клаузата по чл.2.3./с/, изр.първо и изр.второ, която предвиждала задължение за кредитополучателя да плати необосновано висока неустойка в размер на 0,27% върху непогасената част от кредита за всеки ден на забава до окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихви и неустойки, както и разноски по договора, както и максимален размер на неустойката в двукратен размер на целия кредит.

Неравноправна била и клаузата, с която се задължавал потребителя при евентуално предсрочно погасяване на кредита да заплати такса за това в размер на 8,5 % от всички вноски, които би дължал според погасителния план.

Договорът бил нищожен на осн.чл.26, ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД- поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и поради нарушение на императивните норми по чл.11, ал.1, т.2, т.7, т.9, т.10 и т.12, вр.чл.22 от ЗПК. В тази връзка ответникът излага твърдения , че когато поискала кредит , от дружеството й било заявено, че такъв ще й бъде отпуснат само ако го сключи в качеството си на търговец- ЕТ , и че отговорността била 3 една и съща. Така била въведена умишлено в заблуждение- порок по чл.29 ЗЗД. Поради въведени погрешни представи, въпреки волята й, тя сключила договора със съзнанието, че го сключва в качеството си на ФЛ, а не като ЕТпорок по чл.28 ЗЗД. Поради въвеждането й в заблуждение, договорът бил подписан при явно неизгодни условия, тъй като имала остра нужда от пари, за да погаси съществуващи задължения в немалък размер- порок по чл.33 ЗЗД.

Сключен по този начин договорът противоречал на чл.26, ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД, тъй като заобикалял закона и противоречал на добрите нрави. Заобикаляне на закона било налице, тъй като в договора била уговорена неустойка в двойния размер на кредита, която би била прекомерна, ако договорът би бил сключен с физическото лице, а не в качеството й на ЕТ. Клауза, с която е уговорена неустойка в такъв размер, била неравноправна.

Противоречието с добрите нрави се изразявало в това, че кредиторът имал възможност да сключи договора с ФЛ М. Н., който договор да бъде обезпечен / както и бил/ в достатъчна степен с ипотекираното на личното й недвижимо имущество. Умишленият стремеж на заемодателя да сключи договор с ЕТ, който, освен всичко останало, не осъществявал търговска дейност, влизал в противоречие с добрите нрави.

Заемодателят умишлено въвел в заблуждение заемателя, за да бъде сключен договорът при явно неизгодни условия. Поради въвеждането в заблуждение заемодателят формирал неверни представи у ответника и тя подписала договора по грешка, отнасящи се до съществени качества на същата- пороци по чл.28, чл.29 и чл.33 ЗЗД.

На следващо място възразява, че са налице неравноправни клаузи в договора- клаузите за лихва по чл.2.3 „а“ и „б“, като противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона. Налице била явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, като така се нарушавал принципа на добросъвестност, на справедливост и се създавали условия за неоснователно обогатяване. Необосновано било определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, като нееквивалентността целяла обогатяване, а не само възмездяване. Позовава се на съдебна практика, проемаща , че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити, и на двукратния размер при обезпечение кредити, противоречала на добрите нрави.

Неравноправни и поради това недействителни били клаузите за административно обслужване на кредита чл.2.1/, противоречали на добрите нрави и на чл.21, ал.1 ЗПК и имали за цел заобикаляне на закона. Същите противоречали и на чл.10а от ЗПК, който забранявал заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Въз основа на тези възражения и доводи моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски по делото.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на ответника. Поддържа, че процесният договор е търговска сделка, сключена с ответника в качеството му на търговец, а предметът и 4 целта на заема е той да послужи за посрещане на търговските нужди- за оборотни средства. Развива съображения в тази насока. Оспорва и възраженията за недействителност на договора и на отделни негови клаузи , като излага конкретни доводи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Приложено е ч.гр.д.№ 3370/2025 г. на ПРС, от което е видно, че по подадено от ищеца заявление, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника ЕТ „ИТА 72- М. В.“ за следните вземания, произтичащи от Договор за заем бизнес кредит с Клиентски № ***/12.04.2021 г., сключен между длъжника като кредитополучател, и „Лено“ АД с ЕИК 203217465кредитодател, които са придобити от ищеца по договор за цесия от 19.11.2024 г., а именно: сумата от 38 643,08 евро- предсрочно изискуема главница и сумата от 5 099,31 евро- падежирала договорна лихва по чл.2.3./а/ и /в/ от договора за периода от 02.09.2023 г. до 08.01.2025 г. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл.414 ГПК, като настоящите искове са предявени в срока по чл.415 ГПК.