Решение № 1590 от 22.12.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. Велико Търново, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110100228 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про Продажби" АД – град Варна срещу Д. Д. Х. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, за който е разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № 0510720112, както и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 06.01.2022 година до 05.03.2022 година ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 1 475.58 лева и за която са издадени посочените в исковата молба фактури. Посочва, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане на сумите по фактурите, въпреки настъпилата изискуемост на същото, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на 81.91 лева, считано от падежа на всяка една от фактурите до 23.09.2022 година. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 2512/2022 година на ВТРС и е издадена Заповед № 989 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2022 година за претендираните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1 475.58 лева 1 представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия в процесния обект за периода от 06.01.2022 година до 05.03.2022 година, както и сумата в размер на 81.91 лева - мораторна лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от фактурите до 23.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Развити са съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, но по същество – неоснователни. Посочва, че приложените по делото писмени доказателства по никакъв начин не установяват реалното доставяне на посочените количества ел. енергия в обекта, както и че на имота има монтирано СТИ и дали същото е изправно. Оспорва ищецът да е доставил в обекта ел. енергия и такава да е потребена ответника за процесния период, в количеството, което се претендира за заплащане. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото Справка № 1258837 от 29.09.2022 година на Служба по вписванията /л. 70-72/, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху обекта, за който е начислена процесната електроенергия на 14.03.2007 година, като видно от справката към датата на същата имотът не е прехвърлен на друго лице от ответника.

Видно от приложените по делото Фактури №№ 0320535058 от 15.03.2022 година и *** от 15.02.2022 година; Справка за потреблението към 04.01.2023 година;

Извлечение за фактури и плащания към 04.01.2023 година; Извлечение от сметка към 23.09.2022 година /л. 6-12/, на Д. Д. Х. е начислена за плащане сумата в размер на 1 475.58 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 06.01.2022 година до 05.03.2022 година за обект в град Велико Търново, ***, за който имот е разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № 0510720112, и за която е начислена и лихва за забава в размер на 81.91 лева, за периода от падежа на всяка една от фактурите до 23.09.2022 година.

По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби", Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР, Извадка от вестник "Черноморие" и "Дневник" от 30.11.2007 година, Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 13-25/.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /л.

91-94/ се установява, че електромерите отчитащи ел. енергията в обект на потребление 2 с абонатен № 0510720112 за процесния период 06.01.2022г. - 05.03.2022г. са: - за периода 06.01.2022г. - 03.02.2022г. е трифазния статичен електромер тип МТ-372 № 1127031800305595 и е в метрологична годност до края на 2022г.; - за периода 03.02.2022гг. - 05.03.2022г. е трифазния статичен електромер тип АМТ B3E-FA4SET4 № 1127032100545868 и е в метрологична годност до края на 2025г. Номиналната пропускателна способност присъединителните съоръжения /проводници; предпазители и средство за техническо измерване/ захранващи абоната с електроенергия за 1 ден при 24 часово дневно ползване е 789 квтч. Възможно е количествата електроенергия отразени в Справката за консумирана електроенергия да бъдат потребени в обект с № 0510720112 за съответния отчетен период. Киловатите електроенергия, отразени в Справката за консумирана електроенергия за обект на потребление с аб. с № 0510720112 съответстват на фактурираните, като същите са начислени по редовен отчет. Възможно е с електромери № 1127031800305595 и № 1127032100545868 да бъдат отчетени количествата ел. енергия посочени в Справките за консумирана електроенергия. В проведеното на 22.11.2023 година съдебно заседание вещото лице допълва, че в конкретния случай, вземайки предвид пропускателната способност на присъединителните на абоната съоръжения, тази енергия на стойност 1 458.05 лева може да премине и да бъде отчетена от процесното СТИ, но реално тази електроенергия е преминала от 27.12.2020 година до 03.02.2022 година. През този период електромерът не е бил отчитан и в електронния картон на абоната е записан код „без достъп“. Тази сума е натрупана за две години и е остойностена в една фактура. В картона не е извършван отчет през този период, защото електромерът е без достъп. Токът не е бил спрян през този период на отчитане.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2512 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2022 година е издадена Заповед № 989 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Д. Х. за сумата в размер сумата 1 475.58 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 15.02.2022г. до 15.03.2022г. за обект с абонатен № 0510720112 в град Велико Търново, ***, с клиентски № **********; сумата от 81.91 лева - мораторна лихва, представляваща сбора на мораторната лихва на всяко едно вземанията от дата на падежа по всяка една фактура до 23.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2022г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжника е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание, т.е. дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за обект в град Велико Търново, ***, с клиентски № ********** и абонатен № 0510720112, както и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че ответникът има качеството на потребител на електроенергия собственик или ползвател на недвижимия имот, за който е начислена процесната енергия за процесния период, че същият е присъединен към електропреносната мрежа, че реално е доставил на ответника в процесния обект посочените в представената фактура количества ел. енергия, както и размера на вземанията си за главница и мораторна лихва, включително изпадането на ответника в забава по отношение на главния дълг.

Правната уредба на правоотношенията, свързани с доставката на електрическа енергия на крайни клиенти се съдържа в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 ЗЕ/. По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /чл. 94а, респективно – чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент. Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, а съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е този, който купува електрическа енергия за собствени нужди. §1, т. 27г от ДР на ЗЕ пък предвижда, че краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 ЗЕ понятието краен клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице качеството потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за 4 продажба на електрическа енергия.

Както бе посочено легална дефиниция на понятието „битов клиент“ се съдържа в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно - титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. В този смисъл е и Решение № 205 от 28.02.2019 година по гр. д. № 439/2018г. на III г.о. на ВКС, в мотивите на което са обсъдени задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 17.05.2018 година по т.д. № 2/2017 година на ОСГК на ВКС. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про Продажби" АД – чл. 4 от тях. В чл. 4, ал. 1 от последните изрично е предвидено, че, "потребител на ел. енергия за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго-Про Продажби" АД. Следователно купувач - страна по сключения договор за продажба на електрическа енергия за процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респективно - то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с електропреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване или друго основание – индивидуално сключен договор за доставка на електроенергия.