Решение № 9 от 06.02.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кула, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД от от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М. чрез юрк. Е.Ц. – пълномощник на управителите, против К. Е. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. ..... с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 663.75 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 05.03.2020 г до 04.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 251.75 лв. за период от 14.07.2020 г. до 27.02.2025 г. , както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сторените в заповедното и н настоящото производство разноски.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 05.03.2020 година ответникът е сключил по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит № 601304 със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 400лв. , срещу което се съгласил да я върне на 1 вноска в размер на 400.00 в срок до 04.04.2020г., като страните са договорили и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, годишен процент на разходите в размер на 48.63 %, както и че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, а в чл. 51 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява ответника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите 1 ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит, но ответникът не е изпълнил задължението си да върне дължимите суми по договора. Излагат се твърдения, че процесният договор е част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, а при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се също, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по процесния договор на цесионера, като уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането е станало на посочения от него имейл адрес.

Препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответника, от който е постъпил по делото отговор на исковата молба, с който оспорва искове като неоснователни и недоказани при изложени доводи, както следва: липсва доказателство за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и на уведомление за извършена цесия; липсва валидно сключен договор между страните, тъй като в представения от ищеца договор за потребителски кредит - кредитна линия №601304 от 05.03.2020г., липсват положени подписи, както на заемодател, така и на заемател, съответно и саморъчно изписване имената на ответника; липсва заявление за кандидатстване за кредит, подадено от ответника. Излага възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите, както следва: -вземанията за претендираната главница - с изтичане на общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12лв. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 251,75 лв., с изтичане на 3-годишна давност по см. на чл. 111, б.в, предл. второ от ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище по същество, с което прави искане исковете да бъдат уважени като основателни и доказани и прави искане за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

С проведеното по делото открито съдебно заседание особеният представител на ответника се явява, поддържа подадения отговор и моли исковете да бъдат отхвърлени като недопустими, неоснователни и недоказани.

В предоставения от съда срок депозира писмени бележки, в които повтаря повечето доводи, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото Ч.гр. дело 20251330100075/2025г. по описа на РС – Кула се установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47 от 01.04.2025 г. в полза на ищцовото дружество срещу ответника за претендираните с исковата молба суми. Препис от заповедта е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да предяви иск в законния срок и същото е 2 предявило настоящия иск в законоустановения срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими, като подадени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал.

1 от ГПК и имащи за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приетото по делото извадка от Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „Стик Кредит” АД като цедент и цесионера – ищцовото дружество и посочения договор се установява, че с посочения договор процесното вземане е прехвърлено от цедента на ищцовото дружество. Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя активната материално правна легитимация на ищеца. Уведомлението за извършената цесия, което е приложено по делото е подписано след издаване на заповедта за изпълнение и не е изпратено на длъжника, но същото е приложено към исковата молба и е връчено на особения представител на ответника – длъжник. Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника, че не е налице уведомяване, след като връчването на книжата е станало на него. В този смисъл е и Решение № 74/07.05.2021г. на Окръжен съд Видин, постановено по ВГД № 83 по опса за 2021г. на съда, където е прието следното: „….Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Със сключването на договора за цесия цесионерът става носител на вземането. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Въпросното уведомление не е елемент от договора за прехвърляне на вземане.“

По делото са представени с исковата молба и са приети от съда Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 601304 от 05.03.2020 г., Общи условия за предоставяне на кредити, Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити „ Стик кредит до 400 лв. „ , погасителен план към договора за кредит със страни по договора „Стик – Кредит“ АД като кредитодател и ответника като кредитополучател, от които се установява, че посоченият договор е за сумата 400 лв., срок на заема 12 месеца, а удължаването на срока на кредита е автоматично за още един едногодишен период, но за не повече от 3 години от сключване на договора и в случай че, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на Договора; първият транш по кредита в размер на 400 лв., се предоставя на Кредитополучателя на датата на сключването на договора, а при невъзможност – на следващия работен ден; всеки следващ 3 одобрен транш се предоставя на Кредитополучателя на датата на одобряването му, а при невъзможност – на следващия работен ден; главница по първи транш - 400 период на първи транш съгласно посоченото от Кредитополучателя във формуляра за кандидатстване – 30 дена; кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита в срок между 5 (пет) и 30 (тридесет) дни, а срокът на лихвения период започва да тече от деня на превеждане на транша по банкова сметка на кредитополучателя или предоставяне на транша чрез системата Easy Pay, като в случай, че на последния ден на лихвения период (падежа на лихвеното плащане) кредитополучателят не погаси заедно с дължимото лихвено плащане и усвоения транш (главницата), дължимата лихва за ползване на усвоения транш до окончателното му погасяване се заплаща на всеки 30 ден, следващ датата на падежа на предходното лихвено плащане.

Кредитополучателят е длъжен да върне усвоения транш (главницата) по кредита до изтичане на срока на ползване по чл. 1, ал. 1. Посочено е в договора, че ГПР 42.58 %, а разходите по кредита не могат да бъдат променяни, освен по изрично съгласие на страните, изразено писмено.

По делото е приета и представената с исковата молба Разписка за извършено плащане № 2000000206176479 от дата 05.03.2020г. на EasyPay с получател ответника и наредител „ Стик кредит“ АД за сумата 400 лв. с основание „ Кредит 601304“.

Съдът е разпределил доказателствена тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидна облигационна връзка между „Стик – Кредит“ АД и ответника по Договор за потребителски кредит № 601304, предоставяне на договорената сума от кредитодателя на ответника, задължение на ответника да я върне в посочения срок и по посочения начин, неизпълнение на това задължение от страна на ответника.

На първо място представеният договор не съдържа подпис на кредитополучателя. Подписи на ответника не съдържат и представените с исковата молба Общи условия на договора за потребителски кредит от разстояние, увеждащи отношенията между „ Стик кредит „ АД и потребителите, Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити „ Стик кредит до 400 лв. „ , погасителен план към договора за кредит. Ако се приеме, че процесният договор е сключен от разстояние, то същият следва да отговаря на изискванията, въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. В чл. 18 ЗПФУР е подробно е регламентирано задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне информация на потребителя, че е спазил сроковете по `чл.12, ал. 1 или 2, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от 4 сключения договор. За доказване предоставяне на преддоговорна информация, както и на изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. С оглед на посоченото, няма съмнение, че съгласието на потребителя за сключване на договор за финансови услуги от разстояние следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин и без такова да е дадено изрично, не може да се приеме, че е възникнало соченото договорно правоотношение. Съгласно чл.2, ал.1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, освен ако по изрична воля на страните, на обикновения електронен подпис не е придадена стойност на саморъчен подпис.