Решение № 1087 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ І-185 28.07.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Детелина Димова при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1155 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 712/25.02.2020г., постановено по гр.д.№ 8899/2019 по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С.Г.Л.,

ЕГН: **********, гр.***, сумата от общо 1 661,68 лв., представляваща нетен размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 235,66 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като “Водач на специализиран автомобил той и пожарникар“ в РС I- “ПБЗН“ Бургас към РД “ПБЗН“ Бургас, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. 1 648 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея считано от 18.10.2019г. до окончателното плащане; сумата 212,35 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 01.02. 2017г. до 18.10.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение;в тежест на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР са присъдени държавна такса по сметка на РС Бургас в размер на 116,47 лв. и 200 лв. за ССЕ.

Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано.Излагат се подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в

МВР.Проследена е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.

Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч./7ч. /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли производството да бъде спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК до произнасяне с решение на ОД на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020г.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Румяна Цветкова от БАК предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата.

Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .Заявено е и становище по искането за спиране на производството по делото , като същото се счита за недопустимо.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.

269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по искова молба на С.Г.Л. , с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода

01.07.2016 год. до 30.09.2019 год. полагал труд на длъжността „водач на специализиран автомобил, той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и *** при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.

Ищецът твърди, че за периода от

01.07.2016г. до 30.09.2019г. положил нощен труд в размер на 1648 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1884 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 236 часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1650 лева, Освен това ищецът претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 210,94 лева, изчислена от датата на падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска ва съда; претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1661,68лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 235,66 часа за процесния период от време Направено е и увеличение на иска за мораторна лихва от 210,94 лева на 212,35 лева.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът Л. е положил труд на 206 нощни смени, като са отчетени 1648 часа отработени часове нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1883,66 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 235,66 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 235,66 часа възлиза на 1739,34 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1661,68 лева, изчислена за всеки месец поотделно от първо число на по-следващия месец,следващ съответното тримесечие до датата на завеждане на делото възлиза общо на 212,35 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21098e9f-7923-41fd-beda-3916a96ca913