Решение № 10 от 24.08.2026, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ивайловград, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Мария Ив. Манолова Чанкова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20265650200016 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят И. Т. Г., с ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул.

„В.К.“ № **, вх.*, ет.*, чрез адв. С. Х. от АК - Хасково обжалва наказателно постановление (НП) № 25-0276-000071 от 03.09.2025 г., издадено от Началник на РУ – Ивайловград, връчено му на 26.03.2026 г., с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. (102.26 евро), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Обжалва се изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна. Излага се фактология и аргументи в насока, че прекратяването на регистрацията на автомобила е извършено на 24.06.2025 г., а проверката му била извършена на следващия ден. Счита, че последиците от прекратяване на регистрацията не настъпват автоматично когато бъде направено отбелязване в информационната система, което почива на предхождащо го властническо воляизявление на компетентен орган. Сочи и съдебна практика в тази насока.

Твърди, че като собственик на МПС, на което е изтекла задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не бил уведомен по надлежния ред от Гаранционния фонд (ГФ), нито от служители на „Пътна полиция“, че са предприети действия по издаването на индивидуален административен акт за прекратяване на регистрацията на МПС. Сочи, че първоначално срещу него имало във връзка със случая образувано досъдебно производство, прекратено 1 с прокурорски акт поради липса на престъпление.

Претендира и направените разноски.

В съдебно заседание, за жалбоподателят се явява адв. Й.А., преупълномощен от адв. Х., поддържа жалбата по наведените доводи.

Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Административно-наказващият орган – Н-к РУ - Ивайловград, не се явява в съдебно заседание, в съпроводителното писмо по представяне на преписката взема становище по жалбата и моли в случай на претендирани адвокатски разноски над определения минимум, същите да бъдат редуцирани при прекомерност..

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на осн. чл. 62 от ЗАНН не встъпват в процеса.

Правни съображения.

След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното:

На 25.06.2025 г., около 10.38 ч., в гр. Ивайловград, на ул. „Беломорска“ в посока на движение от кръстовището на ул. „България“ с ул. „Армира“ към ул. „Строителни войски“, при изпълнение на служебните си задължения ст. полицай М. Г. А., в присъствието на свидетеля Н. Я. М. е съставил АУАН с.

GA № 186876 на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил – Megf 303, с рег. № ВТ9356ВМ, сив на цвят, негова собственост, като управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация от 24.06.2024 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Актът е връчен на жалбоподателя на 25.06.2025 г.

Наказателно постановление № НП 25-0276-000071 от 03.09.2025 г. е връчено на жалбоподателя на 26.03.2026 г. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лв. (102.26 евро) и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Жалбата срещу НП е подадена до Районен съд – Ивайловград чрез РУ Ивайловград, на 01.04.2026 г. в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество основателна.

Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е издаден от компетентен орган, предвид приложената по делото МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Писмо рег. № 272р-3581/ 06.02.2025 г., на ОДМВР Хасково с описана длъжност на актосъставителя. Съдът не споделя посочените в жалбата доводи за нарушаване на изискването за форма на АУАН. Актът е издаден в предвидената в ЗДвП форма, от компетентен орган като допуснатото нарушение е описано подробно, както от фактическа, така и от правна страна. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение на правилата 2 на ЗДвП е административно наказан и и доказателство за този извод е подадената в срок жалба срещу процесното НП.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, предвид приложеното по делото Писмо с изх. № 272р-31024/16.12.2024 г. на ОДМВР - Хасково.

При така установеното, съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, така и чл. 18б от Наредба І – 45 от 24.03.2000 г., е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.От друга страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ГФ уведомява компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България да прекратят регистрацията на моторното превозно средство.

В случая, по делото е приложено писмо с рег. № 12750011466/24.06.2025 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново до жалбоподателя Г., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, във връзка с получено уведомление от ГФ, че същото няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от приложеното към писмото известие за доставяне (обратна разписка) е видно, че уведомлението е получено от жалбоподателя на 21.07.2025 г., т.е. след установяване на нарушението и съставяне на АУАН В този смисъл, липсват доказателства, жалбоподателят или собственикът на МПС, да са били уведомени от ГФ, по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за липса на застраховка.

Нещо повече, според чл. 143, ал. 10, изр. 1 – во, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т. е. това е задължение на органа, който прекратява служебно регистрацията.

Предвид горното, липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за несъставомерност, поради липса на субективен елемент, че санкционираното лице е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

В тази насока е и ТП № 2 от 25.04.2023 г. на ОС от НК на ВКС по тълк. дело № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, 3 съгласно което „не се наказва с предвиденото в чл. 75, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно на това основание, поради което подлежи на отмяна.

По разноските.

На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че а ко заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер, тъй като освен наложената глоба е наложено и лишаване от право да управлява МПС, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. (255.65 евро). В случая претендиранато адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като е под минималния размер – 170 евро.

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В конкретния случай, съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 170 евро, следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ОДМВР - Хасково.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 25-0276-000071 от 03.09.2025 г, издадено от Началник на РУ – Ивайловград, връчено на 26.03.2026 г., с което на жалбоподателя И. Т. Г. от гр. Велико Търново, ул. „В.К.“ № **, вх.*, ет.* е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. (102.26 евро), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. (192.26 евро) и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

4

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, на основание чл. 63д от ЗАНН, да заплати на И. Т. Г., с ЕГН ********** от гр. Велико Търново, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 170 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________ 5