Решение № 253 от 23.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000088 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260448/29.11.2021г., постановено по търг. д. №498/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Н. В., ЕГН ********** от гр.П. следните суми: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 37 000лв., ведно със законната лихва, начиная от 21.03.2019г. до окончателното изплащане, представляващи претърпени от нея болки и страдания от счупване на торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на 10-то ребро в дясно по скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна линия, следствие от претърпяно от нея на 08.09.2018г. пътнотранспортно произшествие по вина на водача Н. С. В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН ******** на път ** – **, ** километър, като е отхвърлен искът за разликата от 37 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв., като неоснователен.

Отхвърлен е предявеният от М. Н. В. иск да бъде осъдено „Д. З.“ АД да й заплати сумата 5 800лв., ведно със законната лихва, начиная от 21.03.2019г.

1 до окончателното й изплащане, представляваща претърпени от нея имуществени вреди от заплатени разходи по проведеното лечение - закупен комплект средна транспендикуларна стабилизация 8 винтова РСР за извършена оперативна интервенция, които вреди са следствие от претърпяно от нея на 08.09.2018г пътнотранспортно произшествие по вина на водача Н. С.

В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН ******** на път ** – **, ** километър, като неоснователен.

„Д. З.“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. К. П. от АК – П., като пълномощник на М. Н. В. сумата от 1 640лв. – дължимо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

М. Н. В. е осъдена да заплати на „Д. З.“ АД сумата от 548,59лв. – съдебни разноски по съразмерност.

„Д. З.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Пловдив сумите от 1 480лв. - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 40,45лв. разноски за експертизи.

Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен – до претендирания размер от 200 000лв., като се приспадне заплатената сума от 43 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди за сумата от 5 800лв., е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – М. Н. В.. Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Оплакванията в тази насока са, че решението е постановено при неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло.

От ответник - жалбата „Д. З.“ АД не е постъпил отговор по така подадената въззивна жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство - „Д. З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен. Счита, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно, поради нарушение на 2 материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения за прекомерност на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, като неотговарящ на реално претърпените и доказани в хода на производството болки и страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - М.В.. В съдебно заседание, чрез процесуалните представители, оспорва подадената от „Д. З.“ АД въззивна жалба.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – М.В., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 08.09.2019г., около 20:30ч., настъпило тежко пътнотранспортно произшествие, при което пострадала ищцата, като пътник на предна дясна седалка до водача на лек автомобил марка Р., модел М., с рег. №********.

Правоспособният водач Н. В. управлявал описаното МПС на път **-** в района на **км., като, поради движение с несъобразена скорост на десен завой изгубил контрол върху автомобила, излезнал извън пътното платно и се преобърнал в крайпътен скат. В резултат на ПТП ищцата получила следните увреждания: счупване на торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на 10-то ребро в дясно по скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна 3 линия. След ПТП-то пострадалата е приета в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД и настанена за лечение в клиника по неврохирургия. Извършено е оперативно лечение с поставяне на метална стабилизация. Лечението не е приключило и липсва пълно възстановяване, като предстои дълъг възстановителен период.

Ищцата е студент по медицина и уврежданията са се отразили неблагоприятно по повод обучението й. От описаните телесни увреждания пострадалата е търпяла и продължава да търпи значителни болки и страдания.

Освен това са въведени твърдения, че са направени разходи за лечението в размер на 5 800лв. за комплект средна транспендикуларна стабилизация.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №**************, валидна от 30.04.2018г. до 29.04.2014г. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - с входяща дата 21.12.2018г. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 5 800лв., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Д. З.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното производство се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, като в първоинстанционното производство е въведено и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид 4 застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания – счупване на 9, 10, 11 и 12 гръдни прешлени; контузия на белия дроб, счупване на десето ребро вдясно и седмо ребро вляво. Не е спорно, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. марка Р., модел М., с рег.

№******** - Н. В., който нарушил правилата за движение по пътищата и загубил управление над автомобила. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №**************, валидна от 30.04.2018г. до 29.04.2014г.

Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени в двете въззивни жалби, е само досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на претърпени имуществени такива.

5

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

От показанията на свидетелката З. Д. – В. – майка на ищцата, притежаваща непосредствени впечатления от понесените от пострадалата негативни изживявания, се установява, че след инцидента същата била със силно влошено физическо и психично състояние за продължителен период от време, изключително влошено през болничния престой. Наложителна била оперативна интервениция, която била проведена под пълна анестезия, в резултат на която пострадалата разгърнала алергична реакция. През болничния престой, а и след това – в домашни условия, ищцата за около месец – два била в абсолютно неподвижно състояние, изцяло зависима от грижите на близките си. Поставените стабилизатори и понастоящем й причиняват болки и допълнителен дискомфорт. Ищцата и близките й се страхували от евентуален неуспешен изход на лечението, от евентуална 6 бъдеща детеродна неспособност. Преживените травми се отразили негативно и в психологичен аспект – ищцата често се будела, сънувайки кошмари, „че пада“, което наложило и консултации с психиатър. Инцидентът се отразил неблагоприятно и върху бъдещото професионално развитие на младата жена – студент по медицина тя не успяла да специализира желаната специалност – анестезиология.