Решение № 20630 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20630 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110103748 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.

Г. и Р. Г., с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 313.98 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх.., ет. .., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., както и за сумата от 25.85 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за сумата от 64.69 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.– 03.01.2024г., както и за сумата от 6.18 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.

Сумите се претендират от двамата ответници по ½ част от посочените по-горе в общ размер вземания.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на потребителите на топлинна енергия за този период и имот като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от баща 1 им Г. Ж. П. и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № .., вх., ет. , като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

Ответникът Р. Г. чрез назначения и особен представител – адв. Г., подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете с довода, че няма данни ищецът да е публикувал общите си условия в един централен и един местен ежедневник. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане по чл.

190 ГПК и се противопоставя по допускане на исканите от ищеца експертизи.

Ответникът А. Г., редовно уведомена за исковата молба, получавайки препис от нея на 07.01.2025г. видно от обратна разписка л. 681 от делото, в предоставения срок не подава писмен отговор.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици 18.05.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

„Х.“ № ..., вх., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем Сървисиз“ ЕООД договор от 02.08.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово 2 разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по време на проверките на 11.05.2021г., 04.05.2022г., както и че уредите са преминали нужния контрол.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № ...

/л.9/ правото на собственост върху топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр.

София, ж.к. „Х.“ № ..., вх., ет., е придобито от Г. Ж. П..

Видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт, Г. Ж. П. е починал на 12.03.2014г. в гр. София.

По реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на ЕП и Съвета от 25 ноември 2020г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела като доказателство е изискано, представено и прието удостоверение за наследници на Г. Ж. П. /л.68-74, л. 83-86/, от което се установява, че негови наследници са А. Г. и Р. Г..

Представени са заверени копия от вестник Монитор и Деветнадесет минути, от което е видно, че ОУ на ищеца са публикувани в един централен, съответно местен ежедневник.

Като доказателства по делото са приети разписки за извършени плащания /л.864-867/, от които се извежда плащане на следните суми на следните дати: на 04.02.2025г. сумата 93 евро, 70 евро, на 14.04.2025г. сумата 102.11 евро и 251.42 евро.

За изясняване на спорните по делото въпроси е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която обосновава заключение, че общо начислените суми за стойност на ТЕ са 410.70 лева, от които главница за ТЕ 313.98 лева за периода 01.05.2020г.30.04.2022г., 64.69 лева лихва върху нея за периода 15.09.2021г. – 03.01.2024г., 25.82 лева главница дялово разпределение за периода 01.08.2020г.-30.04.2022г. и 6.18 лева лихва върху нея за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г. Вещото лице е посочило, че на 05.02.2025г. по партидата са отразени платени от абоната суми в общ размер на 317.85 лева, с които са приспаднати начислената лихва до датата на плащане 48.62 лева, съд.разноски 50.00 лева, мораторна лихва 70.78 лева и главница 148.36 лева, при което остава дължима сума за главница в размер на 191.47 лева и 730.00 лева съдебни разноски. Според вещото лице вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 22.01.2021г. с изтичането на 45 дни от датата на издаване на съответната месечна фактура, възлизат на 32.71 лева, от които 25.73 лева главница за ТЕ за периода м. 10.2020г. – м.11.2020г. и 6.98 лева лихва върху нея за периода.

С молба от 02.10.2025г. и в открито съдебно заседание ищецът потвърждава извършените от ответника Р. Г. плащания, като сочи, че с постъпилата сума от 195.62 лева и 483.99 лева са погасени текущи задължения на абоната по обща фактура от 2023г., от 2024г. и задължения от месец февруари 2025г.

3

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Установява се несъмнено по делото и за целите на процеса по него, че ответниците А. Г. и Р. Г. са собственици на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на наследствено правоприемство при посочените от ищеца квоти от по ½ част за всеки ответник. Тези две обстоятелства не са спорни между страните по делото. Наследството е открито в Република България, поради което и кръга от наследници и квотите им в наследството се определя съгласно българското законодателство.

Като собственици на имота ответниците се явява страна по облигационното 4 правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.