Протокол № 69 от 25.04.2023, Районен съд - Златоград

ПРОТОКОЛ

№ 69 гр. Златоград, 25.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Роска С. Юрчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100087 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

МОЛИТЕЛКАТА Ф. А. М. - лично и с адв. Н. Д.

ОТВЕТНИКЪТ М. Р. М. - лично и с адв. К. М.

АДВ. Н. Д. – Моля, да бъде даден ход на делото.

АДВ. К. М. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и го докладва.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба по чл. 8 ЗЗДН.

СЪДЪТ предложи на страните спогодба.

СЪДЪТ дава пет минути почивка за обсъждане на спогодба.

АДВ. Н. Д. – Формирам конкретно предложение. Уважаеми г-н Председател, първо М. да се извини на своята майка за поведението си на 28.03.2023 г. и обещае, че занапред ще се въздържа и няма да я заплашва и да я тормози психически и емоционално. Ако това нещо го направи и това нещо бъде протоколирано, молителката ще оттегли своята молба за издаване на заповед срещу домашно насилие, като в нейна полза единствено желае да й бъдат присъдени съдебните разноски, т.е. ответникът да поеме разноските.

Решавайки делото по този начин, считам, че съществуващото между страните напрежение ще спадне и за в бъдеще това ще е предпоставка за подобряване на отношенията между майка и син.

АДВ. К. М. – Нашето предложение е следното: Молителката, която страда от психично заболяване, за което тя самата признава многократно – хидроцефалия, да оттегли жалбата срещу сина си, която касае него и още 41 членното му семейство, с три малки деца, от което едното е пеленаче и при такова оттегляне, тук в съдебно заседание между майка и син да се постигне споразумение тези разправии, които датират от години назад и настоящата жалба не е първата, а има няколко предходни, които са останали без уважение, защото са били неоснователни. Подавани са в полицията. Не решава спора, но задвижва до някоя степен, при което двете страни поемат ангажимент един към друг да се извинят и живеят нормално в един дом.

СЪДЪТ дава пет минути почивка за постигане на спогодба.

СЛЕД дадената почивка, заседанието продължава в 09,20 часа.

АДВ. Н. Д. – Не постигнахме спогодба. Отношенията им са много обострени.

АДВ. К. М. – Взаимно помирение не може да бъде постигнато.

НА ОСН. чл. 146, ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото Писмо до РС – З. от Началник РУ – З.; Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Ф. А. М. и Справка за съдимост, рег. № ****/30.03.2023 г. за М. Р. М..

АДВ. Н. Д. - Няма да сочим други доказателства. Водим свидетел, който моля да бъдат допуснат до разпит, който се намира пред съдебната зала.

АДВ. К. М. – Оспорвам молбата-декларация. Отразеното в нея не отговаря на истината. Представям искова молба от 25.11.2022 г., вх. № 2167 и отговор на същата от 03.01.2023 г., вх. № 7, от които е видно, че спорът между страните не е за домашно насилие, а за имоти. Водим двама свидетели, които са пред съдебната зала и моля да бъдат разпитани, като ще помоля за две удостоверения – едно, с което да направя справка по НЗОК за здравословното състояние на доверителката ми от настоящия момент назад във връзка с нейното психично заболяване и второ, с което да се снабдя от РУ – З. за подавани предходни молби – пак за ДН, които са оставени без последици, защото не са отговаряли на истината.

СЪДЪТ намира искането за основателно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото искова молба от Р. М. против Ф. М. за допускане на делба и писмен отговор на исковата молба от Ф. М. и Е.Д.

ДОПУСКА ищецът да ангажира гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, а ответника, чрез разпит на двама свидетели.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля, както следва:

Е.Р.Д. – ЕГН ************ г., българин, български гражданин, омъжена, неосъждана, дъщеря на молителката и сестра на ответника.

СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК.

Желая да дам

2 показания. Обещавам да говоря истината.

СВ. Е.Д. - Към 20,00 часа през нощта се чух с майка ми по телефона. Аз също живея в З. и тя ми разказа за случилото се по обяд, а именно: Беше притеснена и се страхуваше да остане в къщи. Ние живеем на различни адреси. Предложих й да отида с колата и да я прибера да пренощува в моя дом, но тя ми отказа. Каза, че има ключове от всички врати и ще се заключи.

Каза ми, че към обяд брат ми е пренасял багаж с негов приятел – вкарвал е багаж в къщата. Пердето, което е било сложено на стълбището е било свалено заедно с дюбелите и корниза най-вероятно от брат ми. От шума от падането на корниза тя е излязла да види, какво се случва и е видяла корниза и пердето на земята. К. – свидетелят е бил там. Майка ми го е попитала, какво се случва и К. е повдигнал рамене, в смисъл, че не знае. В този момент се е появил брат ми, агресивен към майка ми, хванал я за връхната дреха и е изкрещял, да се прибира навътре. Майка ми е казала: „М., може ли да си толкова агресивен.

Като те видя ме заболява корем от страх“. А неговата реплика била: „От сега нататък ще ме виждаш всеки ден и ще ти се клъбнова (свива, притеснява в корема)“. Действието се е развило на първия етаж. Приятелка на майка ми, на име Зина Тасева е била на гости и като се е притеснила е излязла от другия вход, представляващ тераса. М. е внасял багажа на втория етаж. М. е завел дело за делба, по което страна съм и аз. От 2018 г. с М. не си говорим, защото вдигна ръка да ме удари и мен. Преди този случай си спомням доста други такива. През 2009 г. е имало случай, в който М. е хвърлял торба с бутилки, които се счупили и майка ми ми се обади. Като отидох да видя, стъклата бяха по земята. Пряк физически удар от М. спрямо майка ми е нямало, но заплахи, закани, дърпане за дрехата е имало. Аз ходя с майка ми да я водя по повод заболяването й. Заболяването е регистрирано 2016 г., защото започна да получава припадъци. При ЯМР в К. се видя, че има вътрешна хидроцефалия в мозъка и ни препоръчаха неврохирург. Свързахме се с неврохирург в Пловдив. Там предложиха да се постави клапа, която отвежда течността, която е в повече в мозъка и се отвежда, чрез тръбичка в стомаха. Това няма никаква връзка с психично или нервно разстройство. Клапата работи и майка ми е добре. През цялото това време съдействие от М. е нямало. Навсякъде съм я водила аз и съпруга ми. Никога не се е налагало да посещаваме психиатър.

Вечерта на 28.03.2023 г. тя се поуспокои и на 29.03.2023 г. сутринта бях при нея. Поговорихме си и решихме, че трябва по някакъв начин да се въздейства на брат ми. Отидохме в полицията. Насочиха ме към полицай У. Майка ми му разказа за ситуацията и той повика по телефона брат ми. Брат ми дойде отново с нервен тон. Поговори с полицая. След като брат ми си тръгна, полицаят ни разясни за тази незабавна защита. Попълниха се необходимите декларации. Аз попълних молбата и декларацията, прочетохме ги и майка ми ги подписа пред полицай У. Това перде спира студа към етажа на майка ми от стълбището. То е с корниз, по който пердето се плъзга леко. Пердето е плътно. Мъжът ми постави отново корниза с пердето след разговор с У.

Майка ми е била на разходка и когато се върнала, пердето е било отново на земята. Обадила се е на полицай У. и той е пратил патрулка. Те са разговаряли с брат ми и не знам, какво точно са разговаряли. От един вход се 3 влиза в етажа на майка ми и брат ми. Къщата е строена след като почина баща ни. Всеки ден посещавам майка ми. Меря кръвна захар и кръвно. Това е първият случай, където майка ми подава жалба. Поне на мен не ми е известно да е имало други.

АДВ. Н. Д. – Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. К. М. – Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля, както следва:

П.Г. М. - ЕГН **********, българин, български гражданин, омъжена, неосъждана, съпруга на ответника. Желая да дам обяснения.

СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл. 290 НК. Обеща да каже истината.

СВ. П.М. – Познаваме се със съпруга ми от 2010 г., а живеем заедно от 2017 г. В момента имаме три деца – едно мое и две общи с М.. Голямата дъщеря е на 12 години. Синът ми е на 4 години и имаме бебе на три месеца.

От една седмица сме на адрес: гр. З., ул. „С. С.“, а преди това живеехме в къщата на родителите ми. В моята къща има нужда от ремонт, отремонтиран е само първия етаж. Сега живеем на втори етаж на С.С., където битовите условия са по-добри. Това преместване се наложи и заради това, че аз съм приемен родител и трябва жилището да отговаря на определени условия. Там, където сега живея на този етаж наблюдавам всички деца и не е нужно, както в моята къщата да слизам по стълбите. М. ми помага за всичко. Още лятото, леля Фанче изрази несъгласие да отидем на етажа с „държавно дете“. Каза, че къщата е нейна къща и в нея няма да се гледат „държавни деца“. М. е помагал при изграждане на къщата с труд и средства. Много от нещата е изградил самостоятелно. Помагал е с дърва и с градината. На 28.03.2023 г., приятел на М. трябваше да му помогне да качат мебели на етажа. Това перде, което беше поставено е на входа на нашия етаж. М. многократно е молил майка му, това перде да не се поставя там. Преди вратата на леля Фанче има още една врата, която спира шума. Това перде ни пречи да влизаме с багаж.

Не ми е известно М. да се е заканвал на майка си. Казах на детето на М. да си учи уроците и получих упрек от леля Фанче, че не си гледам работата. Имаше подаден сигнал срещу мен, че не се грижа добре за детето на М. – И. Имаше и друга жалба от леля Ф., че не искаше да се настанява и друго дете на адреса, защото е болна и не може да търпи шум. Сега на 15.04.2023 г. се нанесохме и въобще не сме виждали леля Ф., а дойде полицай и каза, че има насилие. М. обясни, че няма такова нещо. Полицаят му каза да се подпише и си тръгна.

Не познавам полицая. Бяха двама, не знам кои са. Когато се настанявахме пердето не беше поставено. Леля Ф. е обиждала М. пред мен, че е „свиня“ и т.н. И пред детето ми го е обиждала. Казвала му е „циганин“, „простак“ и е гонила наши гости. Бяхме поканили майстори и тя ги изгони, и ги псуваше. Затова М. заведе дело за подялба, защото уговорките постоянно се сменят. Леля Ф. каза: „Първият етаж е за Е., която ще ме гледа, а вторият етаж е за М.“. М. обаче каза, че ще изгради и трети етаж, защото има син.

4

Тогава нямахме общи деца. Третият етаж е изграден от М.. Вътрешните неща на втория етаж М. ги е направил, защото къщата беше на груб строеж. След това леля Фанче каза: „Първият етаж е за мен, втория за М. и третия за Е.“ и от там тръгна делото за делба.

Л. Ф. не ми е казвала: „Няма да живеете тук на втория етаж“.

АДВ. К. М. - Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. Н. Д. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.

МОЛИТЕЛКАТА – Аз, дъщеря ми и зет ми построихме къщата.

Молих го да ми помогне, защото като си дойде от К., щеше да влезе отдолу в моите две стаички. Ако не бяха дъщеря ми и зет ми, аз сама жена щях да се напикая. М. беше взел керемидите без да ги плати и човека, от който ги е взел се канеше да дойде да ги свали. М. ми каза по телефона: „Дай му някой лев, той ще се умълчи“. Аз дадох на човека някакви пари. Минаха 2-3 месеца и човека пак дойде и каза, че ще свали керемидите на улицата да ме засрами.

Дадох телефона на М. на човека да се разберат двамата. Другите керемиди е доплатил М.. М. е взел тухли единички да си направи преградка. Това е труда на М. на къщата. Над втория етаж има издигнато нещо от 1,20 м. и там ще прегради някаква стаичка. Там, където аз живея се водеше мазе. Дъщеря ми оправи документите да се води нормален етаж. Дала бях плана на Е., но М. го е взел от нея. За какво държи, за да ме съди. Като почнах къщата, казах на Е., да ми помогне да изградим къщата нагоре, защото като дойде от К. М. ще ми се навре в моя етаж. Ако не съм била мислила за него, нямаше да продължа нагоре. Направих на М. 110 кв.м. – пет стаи на втория етаж. Третият етаж мислех да го пиша на голямото дете на М.. Той каза, че няма да ми подпише, че е за неговото дете.