Решение № 636 от 22.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно наказателно дело № 20211110211908 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****77“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 06-001484/21.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че дружеството - жалбоподател е сключило договор за изработка с Т.Ц., като му е платено трудовото възнаграждение. Претендира се, че нарушението е маловажен случай, алтернативно, че наложеният размер на наказанието се явява несправедлив такъв.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.

Обидимска, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Излага твърдение, че с лицето е сключен граждански договор и по този начин никой не е ощетен.

Въззиваемата страната, редовно призована, представлява се от юрисконсулт К., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че нарушението е доказано от всички събрани доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.07.2021 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект „жилищна група с част за обществено обслужване“ в гр. София, местност Витоша, ВЕЦ Симеоново, УПИ 1-1337 и УПИ Н-1337, изпълняван от дружеството - жалбоподател „*****77" ЕООД, ЕИК *********, за което бил съставен протокол от проверка № ПР2123260/09.07.2021 г. Проверяващите установили, че са налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че „*****77" ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател , не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето Т.Г.Ц., ЕГН **********, на длъжност „строителен работник" преди постъпването му на работа.

Лицето Т.Г.Ц. било заварено на 05.07.2021 г. да полага труд в горецитирания обект 1 като извършвал почистване на строителни отпадъци в обекта. Лицето писмено декларирало, че е наето от „*****77" ЕООД да работи в обекта, на длъжност „строителен работник" от 05.07.2021 г. с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., срещу месечно трудово възнаграждение от 1 200.00 лв., с един почивен ден в седмицата и един час обедна почивка, но не е получил писмен трудов договор и копие от заверено уведомление до ТД на НАП.

На 09.07.2021 г. в офиса на ИА "ГИТ"-София, бул. „Дондуков" № 3, работодателят „*****77“ ЕООД представил трудов договор № 4/06.07.2021 г. с лицето Т.Г.Ц. и справка за изпратено уведомление до ТД на НАП, подадено на 06.07.2021 г. - 23:07:04 ч. за регистриране на трудов договор.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 09.07.2021 г. от К. ИВ. П. - „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на дружеството - жалбоподател, който получил екземпляр от същия.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 06-001484/21.07.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 04.08.2021 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.

ИВ. П..

Свидетелката поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение на трудовото законодателство.

Съдът намира показанията на свидетелката за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля К. ИВ. П. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - договор за изработка от 02.07.2021 г., констативен протокол, декларация - Приложение №3, разписка за извършено безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС, протокол от проверка № ПР2123260/09.07.2021 г., договор за възлагане на демонтажни видове СМР, справки от НАП, декларации от лицето Т.Г.Ц., трудов договор № 4 от 06.07.2021 г., длъжностна характеристика, служебна бележка, заявление, заповед № З-0551/02.07.2021 г. и заповед № З-0791/31.07.2018 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от К. ИВ. П. - „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, като със заповед № З-0551/02.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощена да съставя АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния 2 орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от Р.Г.М. - „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, като със заповед № З0791/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощен да издава НП.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на управителя на дружеството - жалбоподател, на когото екземпляр от акта е бил връчен.

Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:

По делото безспорно се доказа, че по време на проверка по спазване на трудовото законодателство на обект „жилищна група с част за обществено обслужване“ в гр. София, местност Витоша, ВЕЦ Симеоново, УПИ 1-1337 и УПИ Н-1337, изпълняван от дружеството - жалбоподател „*****77" ЕООД, ЕИК *********, извършена от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, Т.Ц. е полагал труд като „строителен работник“ в процесния обект. В попълнената декларация същият сам е посочил това.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на дружеството жалбоподател, че е имало сключен граждански договор с лицето, поради което и не е налице твърдяното нарушение. За да достигне до този извод съдът съобрази основните разлики между гражданския и трудовия договор, а именно: предмет на трудовия договор е самото престиране на работната сила през определено време от деня, седмицата и месеца, което се нарича работно време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се очаква от извършената трудова дейност, за която страните са сключили договора. Това може да бъде производствен резултат - да се изготви писмено становище (по договор за поръчка), да се изработят 10 стола (по договор за изработка) и т.н. Гражданският договор задължително трябва да съдържа срока, в който следва да се предостави резултатът от възложената работа, т. е. изработеният артикул например. В тази връзка възложителят не може да изисква от изпълнителя спазването на определено работно време, защото изпълнителят може да работи колкото и когато иска, стига да спази срока, за който страните са се уговорили.

В случая Т.Ц. в попълнена от него декларация е заявил, че работното му време е от 08:00 до 17:00 часа, че има уговорено месечно възнаграждение от 1 200 лв. на ден, като плащането било всеки месец, т. е. той е имал работно време при изпълнение на задължението си по престиране на труд. Освен това, предмет на сключения между страните „договор“ е именно престирането на труд, а не определен резултат от работата на Ц., тъй като за да се приеме, че е налице сключен договор за определен резултат, то той трябва да е упоменат в договора. Настоящият съдебен състав намира, че сключеният между дружеството - жалбоподател и лицето Т.Ц. договор е именно трудов договор по своя характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата на чл. 1, ал. 2 КТ сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че работодателят не е сключил трудов договор с работника Т.Ц.. Ето защо, като не е оформил отношенията си с лицето Т.Ц. в трудов договор, работодателят „*****77“ ЕООД, ЕИК *********, е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.

Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.

62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Имуществената санкция в случая е наложена в минимален размер, поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на 3 нарушението и на целите на наказанието. Съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно, тъй като АНО обосновано е наложил минимално наказание при първо констатирано нарушение.

Настоящият състав не счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. В тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК, е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В процесния случай разпоредбата на чл. 415в КТ също не може да намери приложение. Съгласно посочената норма за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, и с оглед установените факти в производството, е видно, че в настоящия случай не са налице предпоставките за приложението й.