Решение № 715 от 20.05.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.В.Търново, 20.05.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3178 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за потребителски кредит №********** от 09.11.2017г., с посочени в исковата молба параметри на договора и избран и закупен пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения ищцовото дружество предоставило на ответника чрез банков превод сумата 3000лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***говора за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 229,08лв. и падежна дата-9-то число на месеца. Ищецът излага твърдения, че общото задължение по кредита възлиза на сумата 5270,04лв., а стойността на пакета от допълнителни услуги е в размер на 2976,84лв. или общо задължението възлиза на сумата 8246,88лв., а стойността на вноската-229,08лв. Сочи се, че длъжникът изплатил стойността само на една пълна и една непълна вноска, или общо сумата 446,81лв. Ищецът заявява, че на 17.04.2018г. договорът е прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като на длъжника било изпратено уведомление на 19.04.2018г.

Излагат се твърдения, че по заявление по чл.410 от ГПК на ищеца е образувано частно гр.дело №2361/2018г по описа на ВТРС, по което е издадена срещу длъжника К.С. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 7844,62лв., от която 7 800,07лв.-главница, 30лв.-такса за извънсъдебно събиране на вземанията и 14,55лв.-лихва за забава за периода 10.12.2017г.-17.04.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени на заявителя указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, същият е предявил настоящия положителен установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване дължимост само на сумата 7800, 07лв. по договор за потребителски кредит от 09.11.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело 2361/2018г по описа на ВТРС, като в исковата молба посочва какви вземания по договора за кредит включва претендираната сума. Отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Преписи от исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като на същия е назначен особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК. В срока по чл.131 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, който заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК липсва изискуемост на вземането и не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение. Прави се възражение, че не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, визирани в чл.12.3 от договора. Оспорва и получаването на уведомление за предсрочна изискуемост от длъжника, с твърдения, че липсват доказателства за получаване на уведомлението от длъжника. Особеният представител оспорва и пакета от допълнителни услуги, по който се претендира заплащане на стойността им, като нищожна клауза, по която не е възникнало задължение за ответника. Позовава се на ЗЗП. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.11.2017г. между ищцовото дружество в качеството кредитор и ответника К.С.С. е сключен договор за потребителски кредит "П К " с № ********** за сумата от 3000 лева, със срок на погасяване на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска 146,39лв., с падеж на всяка вноска-девети ден от месеца. Договорът е сключен при ГПР 49,90%, ГЛП 41,17% ,лихвен процент на ден 0,11%. Посочено е, че дължимата сума по кредита за главница и договорна лихва е 5270,04 лева. На 09.11.2017г.между страните е подписано споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, Общи условия и декларации, Стандартен европейски формуляр, всички неразделна част към договора за кредит.

В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 2976,84 лева при размер на месечна вноска по този пакет от 82,69 лева.

По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от който общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на

8246,88 лв., при месечна вноска от 229,08 лв., с падеж девето число на месеца за всяка от 36-те вноски и падеж на последната вноска -09.11.2020г.

Видно от представеното по делото извлечение за транзакции, на 09.11.2017г. по банкова сметка ***анков превод от страна на ищеца на сумата 3000лв.

По делото е представено извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, в което са отразени плащанията по кредита, видно от което общия размер на платената сума по кредита е 446,81лв., като датата на плащане е 08.01.2018г. В извлечението е посочено, че с тази сума е погасена първата вноска по кредита и част от втората погасителна вноска.

Приложено е уведомително писмо от

19.04.2018 г. с изявление на кредитора до ответника за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него и обявяването му на 17.04.2018 г. за предсрочно изискуем.

На 30.07.2018г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К.С.С.. Въз основа на заявлението на “П К Б” ЕООД, гр.С е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2018г. по ч.г.гр.д.№2361/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника К.С.С. за заплащане на сума в общ размер на 7 844.62 лева (седем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща неизпълнени договорни задължения по Договор за потребителски кредит № ********** от 09.11.2017 год. между К.С. и "П К Б" ЕООД, от които главница в размер на 7 800.07 лв., такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв. и лихва за забава в размер на 14.55 лв. от 10.12.2017 год. до 17.04.2018 год., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 206.89 лева (двеста и шест лема и осемдесет и девет стотинки), от която 156.89 лева разноски за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит и допълнително споразумение.

Безспорно по делото се установи, че между "Профи Кредит България”АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 3000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 36 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 09.12.2017г., последната е с падеж 09.11.2020г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит.

Безспорно се установи и че между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По отношение на вземанията, претендирани като пакет от допълнителни услуги и възражението на ответната страна, съдът намира, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги се явява нищожно поради противоречието му с добрите нрави, доколкото при същото престацията на кредитора, предоставяна срещу възнаграждение от 2 976,84 лева, на практика липсва. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и се ползва от защитата по този закон. Съгласно чл.143 ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая споразумението за допълнителни услуги съдържа неравноправни клаузи, защото се съдържа задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услуги, дори и ако кредитора не му ги предостави.

Съдът намира, че клаузите на споразумението за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени. Независимо, че параметрите им са посочени в искането за отпускане на потребителски кредит и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на ивформация за потребителски кредити, същите са предварително изготвени, бланкетни, което води до извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора и в този смисъл възражението на особения представител е основателно. Посочената услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” всъщност не представлява каквато и да било услуга, доколкото потребителят не получава нищо срещу заплатеното възнаграждение в размер на 75 % от предоставената му по договора сума, а останалите „допълнителни услуги” са пряко свързани със самия договор за потребителски кредит и по тази причина възнагражденията за тези „допълнителни услуги” са възнаграждения по договора за потребителски кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е направено в случая, в противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на цена за „пакет допълнителни услуги” са нищожни и като такива не произвеждат действие, поради което съдът приема, че за ответника не е възникнало задължение за заплащането им. В този смисъл оскъпяването на кредита с по 82,69лв. месечно, която сума е добавена към анюитетните вноски за главница и лихва е лишено от основание и сумите по това допълнително споразумение са недължими от ответника.

Недействителността на допълнителното споразумение не влияе върху валидността на договора за кредит, предоставената по който сума е следвало да бъде върната от ответника на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план.

Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът следва да прецени дали са налице обективните предпоставки за обвяването на същата, уговорени в договора, а именно посрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2108bb27-d658-4920-b33f-6824cc763c4a