Решение № 6119 от 08.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6119

Бургас, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20267040700810 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба от „АЕЛА - СТИЛ 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к.,Лазур“, [адрес], представлявано от Р. И. К. - Д. - управител, чрез пълномощник, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0207163/05.03.2026 година на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - бърза закуска „Ра бургер“, находящ се в: [населено място], [улица], стопанисван от „АЕЛА - СТИЛ 1“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска нейната отмяна. Релевира възражения, че ПАМ е издадена в противоречение на Решения на СЕС, като сочи, че на дружеството е издадено, връчено и платено НП №876937-F872267 от 04.03.2026г. Отделно от това счита, че в заповедта липсват мотиви относно продължителността на срока на запечатване, като се оспорват и посочените основания за налагане на ПАМ. Твърди се и нарушаване на принципа на съразмерност, регламентиран в нормата на чл.6 от АПК. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски, съобразно представен списък и доказателства за извършването им.

Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалба и счита, че органът по приходите е установил административното нарушение, а наказващият орган правилно е определил срока за запечатване на търговския обект, тъй като в случая нарушението е повторно. Сочи, че няма допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта и моли съда да я остави в сила като правилна и законосъобразна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като сочи, че делото няма такава правна стойност.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0207163/16.02.2026 год. се установява, че на 16.02.2026 г., е била извършена проверка на търговски обект – бърза закуска „Ра бургер“, находящ се в: [населено място], [улица], стопанисван от „АЕЛА - СТИЛ 1“ ЕООД. В протокола е посочено, че в хода на проверката в 10.50ч. е била извършена контролна покупка на един брой 0.500 мл. минерална вода, на стойност 0,61 евро, за която не е била издадена фискална касова бележка от работещо фискално устройство.

Във връзка с така установената фактическа обстановка в протокола за извършване на проверка, на 05.03.2026 год., административният орган – Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), е приел, че с посоченото деяние е осъществен състава на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на осн. чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал оспорения в настоящото производство административен акт - заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0207163/05.03.2026 година на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - бърза закуска „Ра бургер“, находящ се в: [населено място], [улица], стопанисван от „АЕЛА - СТИЛ 1“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Заповедта е връчена на упълномощено лице на 09.03.2026 год. и е оспорена с жалба, подадена на 23.03.2026 год.

От административната преписка се установява, че за констатираното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба H-18/13.12.2006 на МФ, във вр.чл.118, от ЗДДС, е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F872267/18.02.2026г., въз основа на който е било издадено и Наказателно постановление №876937-F872267 от 04.03.2026г., наложената санкция с което е заплатена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и формално съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за извършена проверка.

Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност съдът съобразява следното:

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.а) ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лицето не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС.

В чл.118, ал.1 от ЗДДС е установено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице да регистрира и отчита продажбите в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или системен бон, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на мярката се забранява и достъпът до обекта.

В конкретния случай не е спорно, че при извършена на 16.02.2026 г. около 11:00 часа проверка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, при контролна покупка на стойност 0,61 евро, заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон, като от данните от КЛЕН е установено, че продажбата не е регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. а) от ЗДДС принципно са налице.

Спорът по делото се концентрира не върху самото наличие на основание за налагане на мярката, а върху законосъобразността на определения срок от 30 дни, представляващ максимума по закон, и върху начина, по който органът е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност, включително при съобразяване на повторността и при наличието на кумулиране на санкции.

При установяване на предпоставките по чл.186, ал.1 от ЗДДС административният орган разполага с правомощие да приложи ПАМ, като съдебният контрол обхваща законосъобразността на упражняването на това правомощие и в частност спазването на принципа на съразмерност. Именно затова законодателят е въвел изискването заповедта да е мотивирана по чл.186, ал.3 от ЗДДС, а общият режим на мотивиране по чл.59, ал.2 от АПК предполага да бъдат изложени конкретни фактически основания и съображения, позволяващи да се провери дали избраният срок е съразмерен. В този смисъл съдебната практика последователно приема, че при избор на по-дълъг, а още повече – на максимален срок, се изисква по-висока степен на конкретизация на мотивите, обвързана с факти относно тежестта на нарушението, поведението на търговеца, наличието на системност, данни за обороти и други релевантни показатели, които да оправдаят интензитета на намесата.

В процесната заповед органът е обосновал срока основно с повторността на нарушението и с общи съображения за фискалната дисциплина, превенцията и необходимостта да се създаде нормална организация на отчитането. Тези мотиви обаче не съдържат необходимата индивидуализация на конкретния случай. Органът не е изложил факти за установена системност на неиздаването на касови бележки в обекта, не е анализирал дали са налице разминавания между касова наличност и отчетен оборот, не е посочил данни за обороти в предходни дни или периоди, нито е обсъдил дали нарушението е инцидентно или е част от трайна практика. Липсва и преценка защо по-кратък срок не би постигнал целите на закона, въпреки че законът предоставя точно такава възможност чрез диапазона "до 30 дни". Когато административният орган определя срока в максималния му размер, той дължи конкретни и индивидуализирани мотиви защо по-кратък срок не би постигнал целите на закона, като при липсата им съдебният контрол върху упражнената оперативна самостоятелност е фактически възпрепятстван.

Доводът на ответника, изразен в съдебно заседание също не може да замести изискваните от закона мотиви в самия административен акт, нито да оправдае автоматизъм при определяне на максималния срок. Законът не съдържа правило, че при "повторност" срокът на запечатване задължително е 30 дни, поради което и при повторност следва да се извърши индивидуализирана преценка по чл.6 от АПК, а не да се достига до максимума чрез общо позоваване на квалификацията. Повторността по § 1, т. 35 ДР на ЗДДС е юридическа категория, която има значение за административнонаказателната отговорност и за квалификацията на нарушението, но не заличава необходимостта от съразмерност и от конкретни мотиви, които да обяснят защо точно максималната по продължителност намеса е строго необходима.

Наред с това следва да се има предвид задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз по дело С-97/21. В решението си Съдът приема, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена имуществена санкция и мярка "запечатване на търговски обект", които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото уредбата не осигурява координиране на производствата, позволяващо допълнителната тежест от кумулирането да се сведе до стриктно необходимото, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението. Съдът на Европейския съюз разяснява още, че кумулирането на процедури и санкции с наказателноправен характер трябва да бъде подчинено на условия, които да гарантират, че не се засяга самото право по член 50 от Хартата, както и че принципът на пропорционалност изисква кумулирането да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, като при избор между няколко подходящи мерки да се прибегне до тази, която създава най-малко ограничения.