Решение № 538 от 29.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Бургас, 29.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20222120201060 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ПЛ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр.*** против наказателно постановление №21-0769-005555 от 11.01.2022г. издадено от Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за неправилност на НП.

Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е имал възможност от обективна страна да реализира правото си даде кръв за химическо изследване, поради независещи от него причини. Сочат се нови гласни доказателства. Моли се съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажират се нови доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП. Не се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не депозира писмено становище по съществото на спора. Претендират се разноски за ЮК възнаграждение.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов) (видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя-04.03.2022г, а жалбата е изпратено с куриерска пратка на 10.03.2022г (лист 11 от делото). Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:

На 20.12.2021г, около 10,00 часа, в гр.Бургас, по бул.“Стефан Стамболов“, до сградата на ІІ-ро РУ-Бургас в посока бул.“Тракия“ жалбоподателят С. управлявал собствения си лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. №***. По същото време свидетелите К.И. на длъжност полицай в сектор „Охранителна полиция“ във ІІ-ро РУ-Бургас и Х.К. също полицай във ІІ-ро РУ-Бургас излизайки от сградата на районното управление спрели за проверка посочения по-горе автомобил. Представили се на водача и установили, че в автомобил се возел като пътник свидетеля Т.Н.. Извършена била справка за водача С. поискани му били документите за самоличност и СУМПС. По време на проверката на свидетелите И. и К. им направило впечатление, че водачът С. бил със зачервени и влажни очи, проявявал нервност и притеснение. Двамата полицаи се усъмнили, че водачът С. управлява под въздействието или на алкохол или на наркотици.

Предупредили водача, че ще потърсят съдействието на колегите си от сектор „ПП“ и пред тях жалбоподателят заявил, че ще даде проба за алкохол и за наркотици. Попитал дали може да проведе разговор по мобилния си телефон.

2

Било му разрешено. С. провел няколко телефонни разговора. Свидетелите И. и К. се обадили на колегите си от КАТ. Малко преди пристигането на КАТ С. попитал дали може да откаже пробата за наркотици. Свидетелите И. и К. му отговорили, че законът позволява и го предупредили, че когато дойде колегата им от КАТ трябва и пред него да заяви същото. На място пристигнал свидетелят Л. Т. Л. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас. С. бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, но резултатът бил отрицателен. Отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARLB -0021. В 11,45 часа му бил издаден талон за медицинско изследване №*** (лист 14 от делото). Водачът С. го получил и се подписал. Дадено му било време от 45 минути, в които да отиде и да даде кръв за химически анализ в УМБАЛ Бургас АД. На водача С. му бил съставен акт за административно нарушение с правна квалификация по чл.174 ал.3 от ЗДвП алтернативата , при която отказва да бъде тестван с техническо средство за наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. С акта му било отнето СУМПС, контролния талон и му били снети двете регистрационни табели. Бил предупреден, че следва до 12 часа да си прибере автомобила. Свидетелят Н., пътуващ като пътник в автомобила на жалбоподателя, предложил да го управлява, въпреки, че не носел в себе си СУМПС. Водачът Н. потеглил и след около 400 метра, в близост до хотел „Мираж“ автомобилът бил спрян отново от полицейски патрул. На свидетеля Д.С. му направило впечатление, че автомобилът е без регистрационни номера и затова го спрял. Извършена била проверка за правоспособност на водача Н..

Оказало се, че не носи в себе си СУМПС, а представил само личната си карта.

На свидетеля С. му било обяснено, че преди малко този автомобил бил спрян за проверки и на собственика му и водач по това време му бил съставен АУА.

Представен били акта. Свидетелят С. поискал и личната карта на С.. На водача Н. му било предложено да му бъде направена проверка за наркотици и последният веднага отказал. Бил повикат екип от КАТ. На място пристигнал отново мл.автоконтрольор Л.. На Н. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение отново с правна квалификация по чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП. По време на втората проверка жалбоподателят С. не направил изрично искане да бъде освободен за да отиде и да даде кръв за химически анализ, при това се е намирал съвсем наблизо до УМБАЛ Бургас АД. Свидетелят С. не е задържал нито личната му карта, нито го е 3 качвал в автомобил, при условие, че не е задържан по реда на ЗМВР.

Проверката на акта и личната карта на С. била за по-малко от 5 минути.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 11.01.2022г било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че водачът и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотици или техни аналози. Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в НП преценил, че са нарушени разпоредбите на чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП и наложил на водача С. административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Р.П.–началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, която към 20.12.2021г е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи (лист 25 и 26 от делото). Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице-младши автоконтрольор към сектор „ПП“– ОДМВР–Бургас, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на 4 извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2000 лева.

Съгласно §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказът на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на две нарушения. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство (тест за употреба на наркотици) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение –това по чл.174 ал.3 от ЗДвП –(в този смисъл Решение №984 от 2.06.2017г на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д №973/2017г). Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно приетото в Решение №799 от 5.05.2015г на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д №587/2015г–в разпоредбата на чл.174 ал.3 са посочени две алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на 5 алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване, но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има наркотични вещества в организма му и ако се установят наличие на такива, то същият би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, а ако не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози –деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза–когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта представляват две различни хипотези на административни нарушения, а не се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод. В този смисъл е и Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021г на ВАС по т.д.№1/2021г , ОСС , І и ІІ колегия.