Определение № 2789 от 02.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2789 гр. Бургас, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501430 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София против Разпореждане № 1511 от 17.07.2026г.,постановено по ч.гр.д.№806/2026г.по описа на АРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. В.

М..

В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и неправилно,като постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Моли се за отмяната му и уважаване от въззивната инстанция на заявлението,като се върне делото на първата инстанция с указание да издаде исканата заповед за изпълнение.Оспорен е като неправилен решаващият извод на АРС,че заявителят не се легитимира като кредитор на Б. М.,тъй като към подаденото заявление не е представен договорът за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника по чл.99 ЗЗД.Според жалбоподателя,в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за фактите,от които произтича заявеното от него вземане,с изключение на договора,когато страна по него е потребител. Развити са съображения в подкрепа на тезата,че заявителят няма задължение да представя доказателства за уведомяването на длъжника съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД в заповедното производство. Счита,че в производство по чл.410 ГПК съдът дължи проверка само дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК,а всички останали въпроси са извън дължимата от съда проверка. По тази причина в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за фактите,от които произтича вземането,с изключение на 1 договора за кредит,когато страна по него е потребител.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният РС-Айтос е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. В. М. поради неотстраняване на констатирани от съда в заявлението нередовности в указания от съда законоустановен срок.

От правна гледна точка въззивният съд съобрази,че разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 1-3 от ГПК задължават сезирания заповеден съд при произнасянето по отправеното му заявление да извърши служебна проверка за наличие на изискванията по чл.410 от ГПК, с даването на указания за допълване и поправка в тридневен срок, ако констатира пропуски в тази насока; за наличието на противоречие на искането със закона или с добрите нрави и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Нормата на чл.410 ал.3 ГПК гласи,че когато вземането произтича от договор,сключен с потребител,към заявлението се прилагат договорът,ако е в писмена форма,заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите общи условия,ако има такива.

Пред АРС заявителят е подал заявление по чл.410 ГПК,в което е посочил,че вземането му произтича от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2026г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ЕООД и Приложение №1 г. към този договор, по силата на който вземането на „Файненшъл България “ЕООД срещу Б. В. М., произтичащо от договор за потребителски кредит № 5507554 от 24.07.2025г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят е представил договора за потребителски кредит.Не е бил представен договорът за цесия и Приложение №1 към него.

АРС с разпореждане е оставил производството по делото без движение, като е разпоредил на заявителя да представи доказателства за извършена цесия и уведомяване на длъжника;да посочи как е формирана главницата и какви компоненти съдържа; в тази главница включено ли е възнаграждението на гаранта и в какъв размер; на какво основание се претендира мораторна лихва, като следва да се уточни дали основанието е договорно или законово; ако е договорно, да се посочи конкретна клауза от договора и да се обясни как е формирана претендираната сума от 69,90 евро;

Да се посочи какви плащания са извършени по заема и за какви компоненти за разнесени – главница, лихви, възнаграждение за гарант и др.

В указания от съда законоустановен срок,заявителят е подал молба,в която е изразил становище,че не следва да представя на съда изисканите му документи и да внася посочените от съда уточнения в обстоятелствената част на заявлението.

2

С обжалваното определение АРС е отхвърлил изцяло на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК заявлението поради неотстраняване на нередовностите в законоустановения срок.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.410 ал.3 ГПК и чл.411 ал.2 т.1-3 ГПК съдът е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да представи договора за цесия,от който черпи правата си,както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Неоснователни и лишени от опора в закона са възраженията на жалбоподателя,че съгласно разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК,заявителят има задължение да представи само договора за потребителски кредит. Нормата гласи,че освен договора за потребителски кредит,заявителят следва да представи и всички негови изменения и приложения. Прехвърлянето на вземането по потребителски договор с договор за цесия също представлява изменение на същия,тъй като със сключването му се променя кредиторът по договора за потребителски кредит. Следователно заявителят,който твърди,че е цесионер и черпи правата си по потребителския договор от сключен с кредитора договор за цесия,следва да го представи по заповедното производство.

При тези констатации въззивният съд намери,че разпореждането на АРС,с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното,Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1511 от 17.07.2026г.,постановено по ч.гр.д.№806/2026г.по описа на АРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4