Разпореждане № 99523 от 18.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99523 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110119465 по описа за 2026 година

С отговора на исковата молба ответникът Д. П.

„Български Спорен Тотализатор“, ЕИК 202766380 е предявил инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 от ГПК , с който оспорва действителността на Допълнително споразумение № 1553 от 24.03.2026 г., сключен към Трудов договор № 254/27.06.2025 г., а при алтернативност действителността на конкретната клауза на т. 3 от Д опълнително споразумение № 1553 от 24.03.2026 г., сключен към Трудов договор № 254/27.06.2025 г., по силата на която ищецът претендира обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради противоречието й със закона и добрите нрави.

Съдът намира, че така предявеният инцидентен установителен иск е нередовен и следва да бъде оставен без движение.

На първо място, искането не е достатъчно ясно индивидуализирано по предмет. Не се установява по недвусмислен начин дали ответникът предявява иск за прогласяване недействителността на цялото Допълнително споразумение № 1553 от 24.03.2026 г., сключен към Трудов договор № 254/27.06.2025 г. и въз основа на какви доводи; дали предявява иск само за прогласяване недействителността на конкретната клауза от точка 3 от Допълнително споразумение № 1553 от 24.03.2026 г., сключен към Трудов договор № 254/27.06.2025 г., уреждаща право на обезщетение в случай на прекратяване на договора; или предявява два инцидентни установителни иска при условията на главен и евентуален иск.

Тази неяснота е съществена, тъй като недействителността на цялото допълнително споразумение и недействителността само на отделна негова клауза /точка 3-та/ са с различни предмети на защита и предполагат различен обем на спорното право, респективно различен правен интерес, а не на последно място и различен начин на определяне на цената на иска.

В практиката на ВКС е прието, че инцидентният установителен иск по чл.

212 от ГПК подлежи на индивидуализиране съобразно общите изисквания за 1 искова молба, като цената на иска не може да бъде определяна произволно от съда вместо от страната. Това следва от Определение № 444 от 1.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 227/2017 г., II т. о., ТК, в което изрично е прието, че „инцидентният установителен иск също подлежи на индивидуализиране съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК“, както и че цената на исковете е определена незаконосъобразно от съда вместо от страната.

На следващо място, при така заявеното оспорване липсва необходимата яснота и относно основанието на твърдяната недействителност. Ответникът следва да посочи за всяко свое искане поотделно: в какво точно се състои твърденият порок; дали се поддържа нищожност, унищожаемост или недействителност на друго основание; дали порокът засяга цялото допълнително споразумение или само клаузата на точка 3 за обезщетението.

Това е необходимо, тъй като съдът не може служебно да извежда вместо страната нито точния предмет на иска, нито фактическото и правното основание, на което той се основава – арг. чл. 6 от ГПК.

По-нататък, ако се поддържа недействителност на цялото допълнително споразумение, ответникът следва да обоснове и правния си интерес от такова искане, при положение че по главния иск ищецът черпи право единствено от конкретна клауза на това споразумение. В трудовоправната практика е възприето, че иск за недействителност на допълнително споразумение е допустим, но предметът му следва да бъде ясно очертан. В този смисъл е Определение № 359 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6904/2014 г., III г. о., ГК.

Отделно от това, при иск за прогласяване нищожност на отделна клауза, която не води до недействителност на целия договор, цената на иска не се определя от стойността на целия договор, а от материалния интерес от отпадането на оспорената клауза /така прието в Определение № 444 от 1.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 227/2017 г., II т. о., ТК/. Следователно, ако ответникът поддържа искане за недействителност само на точка 3 от оспореното Допълнително споразумение от 24.03.2026 г., по силата на която ищецът претендира обезщетение в размер на исковата сума от 30 000 евро, материалният интерес на инцидентния установителен иск съвпада с размера на оспореното вземане. В този случай дължимата държавна такса е пропорционална и възлиза на 4 % върху 30 000 евро, а именно 1 200 евро. До момента държавна такса за разглеждане на този иск не е внесена и в този смисъл следва да се дадат указания на ответника.

Най-после, искането да бъде оставено без движение и на още едно основание. Когато страната поддържа едновременно /“алтернативно“ по думите на ответника/ искане относно цялото споразумение и отделно искане относно конкретна негова клауза, съдът следва да разполага с яснота дали са предявени отделни искове, какво е съотношението между тях и каква е цената на всеки от тях. В противен случай съдът не може надлежно да провери нито редовността на искането, нито дължимата държавна такса.

Поради всички изложени по-горе съображения, инцидентният установителен иск следва да бъде оставен без движение, като на ответника 2 бъде указано да изправи забелязаните от съда нередовности на така предявения иск.

С оглед горното, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ инцидентен установителен иск, подаден от ответника Д. П. „Български Спорен Тотализатор“, ЕИК 202766380, чрез адв. Манчева, като УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да изправи следните нередовности, като подаде нарочна писмена молба, с препис за ищеца, а именно:

- уточни дали претендира да бъде прогласено за недействително цялото Допълнително споразумение № 1553 от 24.03.2026 г., сключен към Трудов договор № 254/27.06.2025 г. или само клаузата на точка 3 от него, уреждаща обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение;

- ако поддържа и двете искания, тогава да уточни дали ги предявява при условията на главен и евентуален иск, като уточни кой иск е главен, респективно кой евентуален;

- да посочи за всяко от претендираните недействителности конкретното основание, на което поддържа тази недействителност;

- ако оспорва цялото Допълнително споразумение, да обоснове правния си интерес от това искане;

- в случай че оспорва недействителността само на клаузата на точка 3 от Допълнителното споразумение, от която ищецът черпи претенцията си за сумата 30 000 евро, да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 1 200 евро.

ПРЕДУПРЕЖДВА ответника, че при липса на срочно и точно изпълнение на така дадените указания, съдът ще върне молбата, с която се предявява инцидентния установителен иск, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Разпореждането е окончателно.

Препис от него да се изпрати на ответното дружество чрез неговия процесуален представител – адв. Манчева.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3