Определение № 226 от 18.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. С.З., 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500046 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба от “Б.Д.“ АД срещу разпореждане № 8675/10.12.2024г. по ч.гр.д.№ 5416/2024г. по описа на РС – С.З., с което е било отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата от 9,03 лв. за обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.05.2024г. до 26.11.2024г и 160,00 лв. разходи при изискуем кредит.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че сумата от 9,03 лв. представлява обезщетение за забава за периода от 20.05.2024г. до 26.11.2024г. е изчислено въз основа на фиксиран лихвен процент от 10 пункта. Твърди, че видно от извлечението от счетоводните книги на банката длъжникът Р. Т. С. не е погасила 7 бр. месечни вноски за лихва и/или главница по кредит за текущо потребление от 22.04.2024г. Твърди, че е наредила счетоводното записване на кредитното й задължение като предсрочно изискуемо на 27.11.2024г. Счита, че предвид на това обстоятелство, за периода от 20.05.2024г. до 26.11.2024г. Р. дължи обезщетение/лихвена надбавка за забава, представляваща олихвяване с надбавка в размер на 10 процентни пункта само на непогасената част от дължимата главница, но не и договорна възнаградителна лихва. Твърди, че сумата от 9,03 лв. представлява обезщетение за забава, дължимо върху неизплатената част от главницата за периода от 20.05.2024г. до 26.11.2024г. и е в размер на договорената наказателна надбавка от 10%, което било и допустимият размер от закона. Твърди, че не е начислил обезщетение по недействителна уговорка, а до размер, гарантиран от законово правило, което било видно от представеното извлечение. Счита, че не са нарушени императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК и заповедният съд неправилно е възприел фактите, като неправилно е сумирал договорения лихвен процент с наказателната надбавка от 10% и е заключил, че кредиторът е начислил 1 незаконосъобразно обезщетение за забава.

На второ място, частният жалбоподател твърди, че извлечението от счетоводните книги е пълно и съдържанието му отговаря изцяло на чл.60, ал.2 ЗКИ. В т.12 от него заявителят бил посочил конкретен размер на обезщетението за забава и периода, за който е начислено. ЗКИ не изисквал посочване на размера на приложимия лихвен процент. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.

Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство, но разгледана по същество - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ, срещу Р. Т. С. с ЕГН ********** от гр. С.З., ул.

„*********** за сумата от 1010,53 лв.- главница; 116,55 лв.- възнаградителна лихва за периода от 20.05.2024г. до 26.11.2024г.; 9,03 лв.- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за същия период; 3,06 лв.- законна лихва за периода от 27.11.2024 г. до 04.12.2024 г.; 160,00 лв.- разходи при изискуем кредит, както и за законната лихва от датата на заявлението и направените по делото разноски. Посочено е, че вземането е за задължение по договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2024г. Вземането е предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е настъпила на основание чл.16.2 от ОУ към договора за кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен.

Посочено е и това, че претендираното обезщетение за забава в извлечението, дължимо за периода след настъпване на изискуемостта, е формирано въз основа на лихвен процент, равен на законната лихва за периода.

Първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за наказателна лихва за забава противоречи на императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, тъй като договорът по характер бил за потребителски кредит. Приел е, че според чл.16.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на месечната вноска по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Приел е, че сборът от общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е несъответствие с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК. Приел е, че от представеното извлечение от сметките не ставало ясно как е изчислен размерът на претендираната лихва за забава за периода преди настъпването на предсрочната изискуемост.

По отношение на разноските за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита първоинстанционният съд е приел, че искането противоречи на 2 закона и на добрите нрави. Позовал се е на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение за сумата от 1010,53 лв. за главница; 116,55 лв. за възнаградителна лихва за периода от 20.05.2024г. до 26.11.2024г.; 3,06 лв. за законна лихва за периода от 27.11.2024г. до 04.12.2024г., както и за законната лихва от датата на заявлението 12.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Разпореждането е правилно.

От представения договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2024 г. е видно, че банката-заявител е предоставила кредит на Р. Т. С. в размер на 1023,72 лв., която сума тя се е задължила да върне за 18 месечни вноски.

Видно е от извлечението от счетоводните книги на банката, че претендираната от банката сума съставлява дължимата главница и договорната (възнаградителна лихва) за периода от 20.05.2024 г. до 26.11.2024 г. Според чл.16.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. С други думи обезщетението за забава е уговорено като надбавка към лихвата и е в размер на повече от допустимия в нормата на чл.33, ал.2 ЗПК лихвен процент. Основание за такъв извод дава не само буквалния текст на чл.16.1, но и мястото, където той се намира в общите условия - в частта „Отговорности и санкции“. Изрично е посочено, че при забава длъжникът дължи лихва и надбавка. За лихвена надбавка за забава става дума и в извлечението от счетоводните книги на банката. От друга страна задължението за обезщетение за забава за след датата на настъпване на изискуемостта е посочено именно като обезщетение за забава. И тъй като в извлечението не е посочен размерът на т. нар. лихвена надбавка, при така редактирания текст от общите условия съдът няма как да приеме, че сумата от 9,03 лв. е обезщетение за забава в размер на законната лихва. Начисленото в документа по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин, както бе посочено по-горе. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел, районният съд.

По отношение на сумата от 160 лв., представляваща разходи при изискуем кредит: За да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен 3 лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводни книги.

В случая, в извлечението, приложено към заявлението, е посочено, че се претендират разходи при изискуем кредит в размер на 160 лв., която сума обаче не е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните начислени разходи и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, разходи по кредита, свързани с допуснатото неизпълнение, са разходи за действия по управление на кредита. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Ето защо, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и в тази част е неоснователно и правилно е било отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8675 от 10.12.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 5416/2024г. по описа на С. районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4