Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 10.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 361/2026
Вид
Решение № 113
Подписан
10.07.2026
В сила
10.07.2026
Състав
Пламен Борисов, ПЕНКО ЦАНКОВ, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600361 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 436 във връзка с чл. 313 и сл. от НПК.

С Разпореждане № 150 от 12.05.2026г. по Ч.Н.Д. № 41/2026г. Районен съд гр. Свищов е оставил без разглеждане молбата на И. Й. И. с ЕГН ********** за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК по отношение на осъждането по НОХД № 3016/2016г. по описа на Районен съд Шумен, като недопустима, като е прекратил производството по ЧНД № 41/2026 г. по описа на РС - Свищов.

Против определението на съда, в законоустановения срок била подадена въззивна жалба от адв. С.Д., в качеството и на защитник на осъденото лице И.

Й. И.. Навеждат се оплаквания, според които, решаващият съд неправилно е приел, че е настъпила реабилитация по право по отношение на осъждането на лицето по НОХД № 3016/2016г. на Районен съд Шумен, на осн. чл. 88а, ал. 1 от НК.

Излагат се съображения, според които, съгласно чл. 88а, ал.2 от НК 1 когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал.

1 не може да бъде по-малък от десет години. Предвид на това, се твърди, че към настоящият момент този срок не е изтекъл, тъй като по НОХД № 3016/2016г. на Районен съд Шумен, на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.

195, ал.1, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А от НК, И. е осъден на наказание една година и девет месеца лишаване от свобода. Посочено е, че при това споразумението е влязло в сила на 02.12.2016г., а определеното наказание е изтърпяно ефективно, на 04.07.2017г. Претендирана е отмяна на обжалваното разпореждане на РС-Свищов и връщане на делото за произнасяне за произнасяне по подадената молба за реабилитация И. Й. И. на основание чл. 87 от НК.

В проведеното публично заседание представителят на държавното обвинение, заема становище, според което додадената жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

В съдебно заседание осъденото лице, редовно призовано, не се явява.

Чрез своя защитник поддържа подадената жалба и направите в нея искания.

Окръжният съд, съобразявайки се с оплакванията в протеста, изразените становища на страните, събраните доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт от фактическа и правна страна приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, и от лице имащо право на това, поради което е допустима.Разгледана по същество се явява и основателна, по следните съображения.

При служебната проверка, Окръжният съд констатира нарушения на процесуални правила и на приложимия материален закон, водещи до отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първата инстанция правилно е установила правно значимите факти, но неправилно е приложила материалния закон:

Молбата, с която И. Й. И. с ЕГН **********, е претендирано постановяване на съдебна реабилитация по отношение на десет осъждания на лицето, за извършени престъпления от общ характер както следва:

1. С присъда по НОХД 498/88г. на РС-Г. Оряховица за престъпление.

2 чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.63 ал.1, т.З, чл.36 и чл. 54 от НК, на И. е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.255 т.2, вр. чл.252 ал.1, вр. чл.195 ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.63 ал.1, т.4, чл.36 и 54 от НК от десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК му е наложено общо наказание от десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години.

Присъдата е влязла в законна сила на 24.11.1988г.

2. С присъда по НОХД 552/89г. на РС-Велико Търново за престъпление. чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. чл.20 ал.2, чл 26, чл.36 и чл. 54, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, на И. му е наложено наказание една година лишаване от свобода, за престъпление по чл.255 ал.1, т.2, вр. чл.252 ал.1, вр. чл.26, чл.36 и 54, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК; му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.266, ал.1, вр. чл.36, 54, 63, ал.1, т.5 от НК; му е наложено наказание пробация, за престъпление по чл.276 ал.3, вр.чл.36, 54 и 63 ал.1, т.4 от НК от три месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.346 ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл. 36, 54 и чл.63, ал.1, т.5 от НК му е наложено наказание обществено порицание и за престъпление по чл.

129, вр.чл.36 и 54 от НК му е наложено наказание една година и девет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание в размер на една година и 10 месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Присъдата е влязла в законна сила на 23.01.1990г.

3. С присъда по НОХД 533/1991 г. на Военен съд - София за престъпление по чл.381 и чл. 54 от НК, на И. е наложено наказание една година лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна сила на 03.12.1991 г.

4. С присъда по НОХД 296/93г. на Военен съд - Плевен за престъпление. чл.195, ал.2, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.26 ал.1, чл.55, ал.1, т.1 от НК, на И. е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.252 ал.1, пр.2, вр. чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3,4,5 и 7, вр чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода; за престъпление по чл.346 ал.2, б."а" и "б", чл.20 ал.2, чл.54 от НК му е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл.345 и 54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода.

Присъдата е влязла в законна сила на 26.04.1996 г

3

5. С присъда по НОХД 277/2000 г. на РС - Попово за престъпление чл.343 ал.2 б."а", чл.342 ал.1 т.з чл.36, 54, 55, ал.1 т.2 б."б" от НК, на И. е наложено наказание глоба 100 лв. Присъдата е влязла в законна сила на 26.07.2000 г.

6. Със споразумение по дело НОХД № 904/2000г., на РС - Велико Търново, от 06.11.2000г. на Районен съд - Велико Търново, за престъпление по чл.319 вр.чл.36 и 55 от НК, на И. е наложено наказание глоба 1000 лева.

Влязло в законна сила на 06.11.2000г.

7. Със споразумение по НОХД № 511/2000г., на Районен съд - Сливница, от 11.12.2000г. за престъпления по чл.279 ал.1 пр.2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б"б" от НК е наложено наказание глоба 800лв и за престъпление по чл.316 пр.2 вр. чл.308 ал.1 пр.2 и чл.55 ал.1 т.2 б"б" от НК му е наложено наказание глоба 500лв, като на основание чл.23 ал.1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 800лв. Влязло в законна сила на 11.12.2000г.

8. С присъда по НОХД 39/2004 г. на РС - Плевен за престъпление чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна сила на 10.06.2009г.

9. Със споразумение по НОХД 271/2011г. на РС-Свищов за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. т.4, пр.1 и пр.2 във вр. т.5 във вр чл. 194, ал.1 от НК му е наложено наказание две години и единадесет дни лишаване от свобода. Влязло в законна сила на 23.06.2011г. Наказанието е изтърпяно на 02.11.2011г.

10 Със споразумение по НОХД 3016/2016 г. на РС-Шумен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 195, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а" от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание една година и девет месеца лишаване от свобода. Влязло в законна сила на 02.12.2016г. Наказанието е изтърпяно на 10.09.2017г., като деецът е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието в размер на два месеца и шест дни, с Определение №336/26.06.2017г., по реда на чл. 440, ал.1 от НПК, в сила от 04.07.2017г. .

Настоящият състав приема, че законосъобразно и правилно решаващият съд е приел, че по отношение на осъжданията на лицето по присъди 1-9 от молбата, не е налице правен интерес от провеждане на настоящето 4 производство и молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

В конкретния случай, като правилно е приел първостепенният съд, по отношение на осъжданията на лицето по присъди 1-9 е настъпила реабилитация по право по отношение на процесното осъждане на осн. чл. 88а, ал. 1 от НК. По тази причина молбата за извършване на съдебна реабилитация за осъждания, по които вече е настъпила реабилитация, се явява недопустима, тъй като осъжданията на лицето по отношение на престъпленията по т. 1-9 е са заличени по силата на закона. Предвид на това липса на правен интерес за водене на настоящето производство, по отношение на тези осъждания, поради което, в тази част подадената молба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване, в тази част. В този смисъл са и задължителните указания относно приложението на закона в ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС.

Независимо от изложените съображения, въззивният състав констатира липса произнасяне, от решаващия съд, относно отделните осъждания на лицето по: НОХД 498/88г. на РС-Г. Оряховица, НОХД 552/89г. на РС-Велико Търново, НОХД 533/1991 г. на Военен съд – София

НОХД 296/93г. на Военен съд – Плевен, НОХД 277/2000 г. на РС - Попово НОХД № 904/2000г., на РС - Велико Търново, НОХД № 511/2000г., на Районен съд – Сливница, НОХД 39/2004 г. на РС – Плевен и по НОХД 271/2011г. на РС-Свищов.

Липсва изведен диспозитив на съда, с посочване на тези девет осъждания на лицето, спрямо които е приета настъпила реабилитация, по смисъла на чл. 88а, ал.1 от НК, при което да е оставена без разглеждане молбата на И. Й. И., като процесуално недопустима и респективно да е прекратено съдебното производство в тази му част. В обжалвания акт, съдът се е произнесъл, единствено, по отношение на осъждането по НОХД № 3016/2016г., по описа на Районен съд Шумен, като същевременно е прекратил – изцяло производството по ЧНД № 41/2026г.

По този начин съдебният акт е неясен и непълен, като липсва изразената от съда воля, която да породи предвидените в закона последици, свързани с 5 отразяване на настъпилата реабилитация на лицето в регистрите за съдимост по отношение на всяко едно от конкретните осъждания. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено. Същото е отстранимо от първостепенния съд, при връщане на делото и продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По отношение на осъждането на И. И. по НОХД № 3016/2016г. по описа на Районен съд Шумен, въззивният съд приема, че неправилно първостепенният съд е приел за настъпила реабилитация на осъждането съобразно разпоредбите на чл. 88 а, ал.1 от НК.

По НОХД № 3016/2016г. на Районен съд Шумен, със споразумение от 02.12.22016г., на И. И., на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А от НК, е наложено наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим. Видно от събраните по делото доказателства определеното наказание е изтърпяно на 10.09.2017г., като деецът е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието, в размер на два месеца и шест дни, с Определение №336/26.06.2017г., по реда на чл. 440, ал.1 от НПК, в сила от 04.07.2017г.

Съобразно разпоредбата на чл .88а, ал .2 от НК „Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

Предвид на това, че изпълнението на наложеното наказание не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, както и същото е с размер от една година и девет месеца лишаване от свобода и към датата на произнасяне на съда не са минали десет години от изтърпяване на наказанието (10.09.2027г), основателни се явяват възраженията на адв. Д., че не са изпълнени формалните изисквания на чл. 88 а, ал.2 от НК, и спрлямо това осъждане на лицето не настъпила предвидената в закона абсолютна реабилитация.