Решение № 4643 от 30.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 30.07.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА

ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор

………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9166 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, е осъдена А. "П.И.", гр.София да заплати на Е.О.Т. на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД сумата от 934.50 лв. /частично от 5000 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди - повреждане на МПС марка Форд, модел Фиеста, с

ДК №*******, при ПТП, настъпило на 25.03.2016г. на Пернишко шосе, в участъка на 500 м. от КПП Владая, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 934.50 лв. до предявения размер от

1869 лв.. С решението е отхвърлен предявения от А. "П.И.", гр.София срещу "Н.Ч." ЕООД обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата

934.50 лв., дължима поради неизпълнение на договор. С решението е осъдена А. "П.И.", гр.София да заплати на Е.О.Т. сумата от 337.38 лв., направени по делото разноски. С решението е осъдена Е.О.Т. да заплати на А. "П.И.", гр.София сумата от 150 лв., направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата

- Е.О.Т., чрез адв.Св.С., с която се обжалва решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50 лв. до предявения размер от 1869 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016г. на заледен несвоевременно почистен участък от републикански път - Пернишко шосе, на 500м. след КПП – Владая, както и в частта на възложените в тежест на ищцата разноски. Поддържа се, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е обоснован погрешен извод, че К.А.С., водач на увредения лек автомобил - марка Форд, модел Фиеста, с ДК №*******, с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост. Излага се, че СРС се е произнесъл недопустимо по възражение за съпричиняване, без да е бил надлежно сезиран с такова от страна на ответника – в подадения писмен отговор не е предявено такова възражение. Алтернативно, в случай, че съда прецени, че пред СРС е било направено в преклузивния срок възражение за съпричиняване, се твърди, че същото е неоснователно, тъй като в приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза е посочено, че първопричината за настъпилото процесно ПТП е попадането на увреденото МПС в заледен пътен участък, вследствие на което водачът е изгубил устойчивост над лекия автомобил.

Поддържа се, че въз основа на констатациите на експерта се налага извода, че процесното ПТП не би се реализирало и съответно ищцата не би претърпяла имуществени вреди, ако пътният участък е бил почистен, респективно по делото няма доказателства за причинна връзка между поведението на водача на увредения лек автомобил и настъпилото ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, като моли същото да бъде редуцирано в размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Въззиваемата страна - А. "П.И.", гр.София и третото лице-помагач - "Н.Ч." ЕООД, не депозират писмени отговори и не вземат становище относно постъпилата въззивна жалба на ищцата.

Постъпила е въззивна жалба от ответника

- А. "П.И.", гр.София, чрез юрисконсулт Г.Н., с която се обжалва решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 934.50 лв., дължима поради неизпълнение на поети задължения по договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. с предмет:

"Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища на територията на Областно пътно управление ***. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено при неправилен анализ на събраните доказателства и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно чл.12, ал.7 от договора за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г., сключен с изпълнител – Обединение „Б.***“ ДЗЗД, в което се включват няколко партньори, сред които и "Н.Ч." ЕООД като солидарно отговорен съдружник, отговарящ за процесния участък, същият е поел задължение да предприеме всички необходими действия по осигуряване на безопасни условия за движение, да поддържа републиканските пътища на договорното ниво, съгласно "Техническите правила за поддържане и ремонт на пътищата" и "Оперативен план за зимно поддържане". Сочи се още, че в сключения договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. се съдържа изрична клауза, че при причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени и в становище от 11.04.2019г. и от 01.04.2020г.. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения обратен иск срещу третото лице-помагач - "Н.Ч." ЕООД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника, като моли същото да бъде редуцирано в размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Въззиваемата страна - Е.О.Т., не депозира писмен отговор и не взема становище по постъпилата въззивна жалба на ответника.

Третото лице-помагач - "Н.Ч." ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ответника. Излага се, че при постановяване на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 934.50 лв., дължима поради неизпълнение на поети задължения по договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г., първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства, отчел е обстоятелството, че с оглед дадени с писма от 15.03.2016г. и от 21.03.2016г. изрични указания на възложителя - А. "П.И.", гр.София, за преустановяване дейностите по зимно поддържане, включително и за процесния пътен участък, липсва виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя, даваща основание за ангажиране на договорната отговорност на "Н.Ч." ЕООД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 934.50 лв., дължима поради неизпълнение на поети задължения по договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г..

Предявен е от Е.О.Т. срещу А. "П.И.", гр.София иск с правно основание с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. Приет е за съвместно разглеждане обратен иск, предявен от А. "П.И.", гр.София срещу третото лице – помагач - "Н.Ч." ЕООД с правно основание чл.79 ЗЗД.

С оглед петитума на въззивните жалби, с които съдът е сезиран, приема, че постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения от Е.О.Т. срещу А. "П.И.", гр.София, иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 934.50 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба на ищцата - Е.О.Т. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50 лв. до предявения размер от

1869 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016г. на заледен несвоевременно почистен участък от републикански път -

Пернишко шосе, на 500м. след КПП – Владая, първостепенният съд е приел, че ищецът е доказал фактите, на които основава исковата си претенция. Прието е, че по делото са доказани всички елементи на сложния фактически състав на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на ответника - А. "П.И.", гр.София, както и че по делото е доказано наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване на вредите от страна на увредения участник в произшествието, който с поведението си е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, по време на годината и на денонощието, с което е допринесъл за настъпване на вредоностния резултат, като приноса за настъпването на процесното ПТП е определен на 50 %, с който процент е намален размерът на дължимото обезщетение. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична неоснователност на предявените искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21068720-690c-4757-b94a-ae50018affcf