Решение № 1095 от 02.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Мария Яначкова

Кристина Филипова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000503534 по описа за 2020 година

С решение № 1294 от 16.02.2020 г., по гр.д. № 16 498/15 г., СГС, І-5 с-в, отхвърля иска с правна основание чл. 119, ал. 2 КМЧП, предявен от С. М. срещу Д. И. Ц. и Д. Б. А., за признаване и допускане на изпълнение на територията на Р България на чуждестранно неприсъствен решение от 22.05.2013 г. на ОС окръг Кларк, щата Невада, САЩ по дело № А – 10 – 621684 – С, състав ХХ.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна С.

М.. Твърди се, че съдът неправилно е счел, че в преводите на представеното решение е налице противоречие досежно ранга на съда, постановил решението, като сочи, че се касае до грешка или неправилно тълкуване от преводач на понятието районен и окръжен (регионален) съд. Твърди, че в щата Невада съдебните книжа са електронни и преписите от тях се издават от административен служител, придружено с удостоверение с релефен печат.

Такъв препис бил получен от ищеца и поради невъзможност да се отрази печата на ксерокопието документът е бил предоставен на нотариус за заверка, като този екземпляр бил депозиран в съда, като документът бил представен и 1 за констатация. Поддържа, че решението е депозирано в пълният му вариант.

Изтъква, че същото е влязло в сила на 9.09.2013 г. и е заведено по електронен път на 18.09.2013 г. Твърди, че решението като влязло в сила е и изпълнимо, тъй като е било вписано в деловодните книги и връчено на ответниците Д.Ц. и Д.А., съгласно правило 58 с и 58 е от NRCP. Сочи, че съгласно чл. 120, ал. 2 КМЧП, в настоящото производство ответникът не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд. Сочи, че А. е бил надлежно призован, а Ц. дори е депозирала отговор пред американския съд. Твърди, че решението на последния е без мотиви, тъй като е неприсъствено, че същото е ясно и че по делото е установено, че именно посочените там ответници Д.А. и Д.Ц., индивидуализирани съгласно американските стандарти с две имена и осигурителен номер. Сочи, че не е налице неяснота за ответниците (които са само изрично посочените в решението), а останалите непосочени пунктове са свързани със специфичния режим на изписване по редове (28 реда) и оформяне на книжата в американската съдебна система. Намира, че осъждането за лихва в решението е ясно формулирано. Като сочи, че всички изисквания на чл. 117 КМЧП са налице моли да се отмени решението и да се уважи предявения иск.

Ответникът Д. Б. А. оспорва жалбата, като намира, че представения акт е извадка от съдебен акт, с неясен превод, и няма белезите на съдебно решение. Твърди, че няма представено удостоверение за влизане в сила, като подчертава, че изпратените уведомления са адресирани до две юридически лица, без ясни данни дали са достигнали до Д.А.. Сочи, че не е изяснена идентичността на ответника по американското дело Д.А., с ответника Д. Б. А. в настоящия процес. Намира, че няма яснота за какъв период е начислена лихвата, какъв е размера й, какво е осъждането между ответниците – заедно или поотделно. Твърди, че не е спазен чл. 117, ал. 1, т. 1 КМЧП, тъй като А. не е с постоянен адрес на територията на окръг Кларк, щата Невада, САЩ, поради което съдът там не е бил компетентен. Намира, че в случая е приложима ратифицираната от САЩ Хагска конвенция от 15.11.1965 г., която не е спазена, тъй като А. не е бил призован по надлежния ред с връчване на препис от искова молба и за датите на съдебните заседания (това не може да стане с връчване на нотариална покана от нотариус П. П., още повече, че в нея е посочено, че предаващ е адв. С. А.). В тази връзка намира, че лицето не 2 е било надлежно представлявано, още повече, че той не е живял никога на адреса посочен в нотариалната покана – гр. ***, ул. *** № **, а е регистриран видно от справка на ул. *** № *. Подчертано е, че в поканата е вписано връчване на искова молба от Х. С., а ищец по настоящото производство е С.

М.. Намира, че има разлики в имената на страните по делото в САЩ. Намира още, че решението нарушава обществения ред, доколкото се касае до нарушения на правото на защита, правилата за призоваване и липса на установена идентичност на лицето. Твърди, че сумата е погасена по давност.

Ответницата Д. И. Ц. оспорва жалбата, като твърди, че не са осъществени всички пет предпоставки по КМЧП, тъй като няма представен валиден препис на съдено решение и удостоверение, че същото е влязло в сила. Твърди, че наличното „уведомление“ съставлява информация, че е взето неприсъствено решение, но не и че същото е влязло в сила. Счита, че по делото се намира само извадка от решение, което не отговаря на изискванията за съдебно решение по ГПК. Сочи, че не е спазена Хагската конвенция за връчване на книжа, като намира, че връчването на произволни адреси от адвокати или нотариуси не може да се счита за редовно. Твърди, че участието на страната в процеса пред щатския съд не е било обезпечено (което противоречи на обществения ред в РБ). Изрично подчертава, че в призовките до страните е посочен ІХ състав на съда, а решението е постановено от ХХ състав. Оспорва и идентичността на страните по щатското дело и в настоящото производство.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 119, ал. 2 КМЧП.

Ищецът С. М., гражданин на САЩ, твърди, че с неприсъствено решение от 22.05.2013 г. по дело № А-10-621684-С на Окръжен съд, окръг Кларк, щата Невада, САЩ, което подлежало на изпълнение, ответниците Д.А. и Д.Ц. са били осъдени да му заплатят сумата от 4 945 930 щатски долара обезщетение за нарушение на договор, ведно с лихвите до датата на съдебното решение. Моли съда да признае и допусне изпълнение срещу ответниците на територията на България на неприсъственото решение. В молба от 21.04.2016 г. е уточнено, че ответниците са били призовани за 3 производството пред САЩ чрез нотариални покани, връчени в България, както и че представеното удостоверение за заверено копие на решението с апостил от секретаря на Щата Невада, доказва, че решението подлежи на изпълнение.

Ответникът Д. И. Ц. оспорва иска. Твърди, че няма постановено решение, на което се позовава ищеца, както и че представеното е нищожно.

Намира, че е постановено от некомпетентен съд, обосновал правомощията си само поради гражданството на ищеца, както и че с него се нарушава българския обществен ред. Сочи, че не е бил връчен препис от исковата молба, не е била призована и е нарушено правото й на защита. Оспорва идентичността на страните по двете производства. Прави възражение за давност и прихващане.

Ответникът Д. Б. А. също оспорва иска. Поддържа, че не е налице валидно съдебно решение, а е представена електронна извадка. Сочи, че удостоверението, приложено по делото, само установява доставяне в пощенска станция, без да е ясно до кого е адресирано. Оспорва идентичността на страните в производствата. Излага съображения, че не е ясно кои са останалите 10 ответника, как е формирана цената на иска, размер на лихвата, начина на осъждане. Намира, че съдът в САЩ не е бил компетентен, както и че правилата на Хагската конвенция за връчване са нарушени – предаващо лице не е било съда, а адв. С. А.. Подчертава, че книжата са изпращани на адрес, където лицето не е регистрирано, а връчването (на друг адрес) е касаело само копия от жалба, насрещен иск, писмен отговор, но няма призоваване за нито едно открито заседание. Изтъква, че страните по делото в САЩ са неясни тъй като са посочвани с различни наименования. Намира, че е нарушен обществения ред, тъй като са накърнени правото на защита и участие в процес.

След преценка на събраните доказателства, в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, от фактическа и правна страна съдът приема следното:

В производството е предявен иск по чл. 119, ал. 1 КМЧП от С. М., гражданин на САЩ, срещу Д. И. Ц. и Д. Б. А., с който се претендира да се допусне изпълнение на чуждестранно решение, постановено от Окръжен съд, 4

Окръг Кларк, Щата Невада, САЩ.

За да бъде основателен предявеният иска следва да са налице следните предпоставки, очертани от чл. 119, чл. 120 и чл. 117 от КМЧП 1) да е приложен препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, със заверка от МВнР на РБ (чл. 119, ал. 2 КМЧП) 2) да е приложено удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила, заверено от МВнР на РБ (чл. 119, ал. 2 КМЧП)

3) да се установи, че чуждестранният съд е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда (чл. 120, ал. 1 вр. чл.

117, т. 1 КМЧП)

4) да се установи, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита, (чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, т. 2 КМЧП), като ответникът не може да се позовава на нарушения от кръга на посочените, ако е могъл да ги изтъкне пред чуждия съд (чл. 120, ал.

2).

5) да се установи, че между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд (чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, т. 3 КМЧП)

6) да се установи, че между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска (чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, т. 4 КМЧП) 7) да се установи, че допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. (чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, т. 5 КМЧП).

В настоящият казус, след съпоставка на приложените по делото книжа и въз основа на приетите експертизи, изготвени от преводачи, съдът прием, че ищецът Х. С. е завел дело Дело № А-10-621684-С (което дело фигурира с 5 посочване на Отдел ІХ, ХХ или ХХХ в различните документи) в САЩ, Щата Невада, Окръг Кларк, срещу ответници „Ест Интернешънъл, Инк.“, Д.А., С.

М., Д.Ц.. Установява се, че по същото дело от С. М. е заявена претенция (наречена „насрещна“) срещу Д.Ц. и Д.А.. Постановено е неприсъственото решение, въз основа на което е предявен настоящият иск за допускане на неговото изпълнение.

Едно от визираните по-горе изисквания, за които съдът дължи проверка е да се установи, че на ответниците е било осигурено право на пълноценно участие в процеса пред чуждестранния съд, като се извърши проверка за надлежно връчване на препис от исковата молба и редовно призоваване на страните за съдебно заседание. Съгласно Хагската конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от 1965 г. (по която страни са РБългария и САЩ), връчване може да стане чрез дипломатически агенти или консулски длъжностни лица (чл. 8), както и по пощата (чл. 10, б. „а“) или от други компетентни лица (чл. 10, б.

„b“ и б. „с“). В случая по делото са приложени нотариални покани, изпратени от името на основния ищец Х. С. и ищеца С. М., до Д. И. Ц. и Д. Б. А.

– л. 116 и сл. Поканите са съставени на 13.12.2010 г., като за Ц. са изпратени до адрес на „Ейч Ди Медия“ ООД, на което дружество тя е посочена като управител, а до А. – на адрес на „Глобъл Комюникейшън Нет“ ЕАД, на което дружество той е посочен като изпълнителен директор. (Няма спор и от представени по делото на л. 58 и 59 данни за адресни регистрации от НБД „Население“ се установява, че физическите лица са имали регистрирани и непроменяни други адреси – А. на ул. *** № *, а Ц. – на ул. *** № * в ж.к.

***, на които те не са били търсени в хода на процеса пред щатския съд). В нотариалните покани е отразено, че Ц. и А. са ответници по делото, че книжата са в канцеларията на адв. С. А., и че към самата покана са приложени призовки и жалба от Х. С., както и призовки по делото, подписани на 19.10.2010 г. от заместник секретаря при съда, с която адресатът се уведомява, че е съден и ако не вземе становище по изпратените му документи в рамките на 20-дневен срок, съдът ще се произнесе без да го изслуша – т. 3 от поканата. Според т. 4 от поканата към нея е приложен и писмен отговор от С. М. и насрещен иск срещу ответниците, в това число Д.Ц. и Д.А.. Видно от разписките на л. 118 и л. 121 връчването за Ц., като управител на „Ейч Ди 6