Решение № 83 от 02.03.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр. Димитровград, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20215610101421 по описа за 2021 година

Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че e сключила онлайн, през официалния сайт на Кредисимо ЕАД, Договор за потребителски кредит № 2303722 от 31.10.2020 г., като следвало да върне сума по кредита в общ размер на 1747,98 лева, при срок на кредита от 9 месеца и погасителна вноска от 194,22 лева. Въз основа на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, сключила с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечение на сключения договор за кредит. По сключения договор за предоставяне на поръчителство ищцата следвало да заплати сумата от 1028,88 лева, разпределена на 9 месечни вноски в размер на 114,32 лева, включени и начислени към всяка една вноска по договора за потребителски кредит.

Счита двата договора за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22, и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност –нищожност на клаузата по чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен принцип на добросъвестността, на справедливостта, накърняване на принципа на „добрите нрави“, неравноправност на клаузите, на принципите на добросъвестност и справедливост, разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на изложеното, да се постанови решение и да се приеме, че Договор за потребителски кредит № 2303722 от 31.10.2020 г. склчен с „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, склъчен с „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22, и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност – нищожност на клаузата по чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр.София подава отговор. Не

1 оспорва сключването на договора. Оспорва наведените доводи за нищожност на Договора за кредит, тъй като не счита, че сключването на договор за поръчителство е било изискване за сключване на договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договора за поръчителство било възможност, а не задължение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Оспорва присъждането на възнаграждение по чл.38 ЗА.

ОТВЕТНИКЪТ - „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД подава отговор. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между ищеца и Кредисимо ЕАД при посочените условия. Не твърди, че в Договора за потребителски кредит да е налице основание за плащане на суми в полза на този ответник. Между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към Кредисимо такъв, какъвто е уговорен от него, а „Ай тръст“ да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца. За ищеца не било задължително да избере сключването на договор с дружеството-гарант, което изрично било посочено в ОУ към договора за потребителски кредит. Оспорва и останалите твърдения на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Възразява относно присъждането на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор потребителски кредит № 2303722 от 31.10.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД предоставя на ищцата Г. Л. паричен заем в размер на 1500 лева – потребителски кредит с условие с погасителен план, срок на кредита 9 месеца, 9 бр. погасителни вноски, размер на вноската 194,22 лева, лихвен процент 38,09 лева, ГПР – 45,50 % и общ размер на плащанията 1747,98 лева, с падежно число- 10-то, падеж на първа вноска 10.12.2020 г., и последна вноска на 10.08.2021 г.(Приложение № 1) към договора.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави банкова гаранция съгласно Общите условия и срок до 10 дни от подаване ан заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кридисимо юридическо лице (поръчител) в срок от 48 часа от подаване на заявлението, при което срокът за одобрение на заявлението в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от представянето на обезпечението.

В случай, че в горепосочените срокове не било предоставено обезпечение на кредита, се считало, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ЕАД, и Договора между страните не пораждал действие. В чл.4 ал.3 от Договора е предвидено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако същото не бъде одобрено до изтичане на този срок Договора не поражда действие между страните.

Съгласно представените по делото от страна на „Кредисимо“ЕАД Общи условия за предоставяне на кредити, ГПР по кредита е посочен в Договора, като размерът му е изчислен съответствие с Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения както и допълнителни 2 допускания, описани в 7 подточки.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 31.10.2020г., Г. С. Л., в качеството на потребител, се е договорила с „Ай Тръст“ЕООД, в качеството на поръчител, да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно Договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Поръчителят се задължавал да сключи Договор за поръчителство, по силата на който щял да отговаря пред „Кредисимо“ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит или възникнали в резултат на неизпълнението на този договор. Съгласно чл.8 ал.1 от Договора, за поемане на тези задължения потребителят дължала на поръчителя възнаграждение в размер на посоченото в Приложение №1 към Договора, а именно 1028,88 лева, като това плащане трябвало да стане на 9 месечни вноски, всяка от които в размер на 114,32 лева. В чл.8 ал.4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплати възнаграждението на поръчителя по неговата банкова сметка или по банкова сметка на „Кредисимо“ЕАД, или по начините установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит.

„Кредисимо“ЕАД било овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор.

Представено е съобщение до ищеца по имейл, съгласно което се прилага обединен погасителен план по договора за кредит, като месечната вноска с включената гаранция от 114,32 лева е в размер на 308,54 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че на 31.10.2020г. ищецът е сключила с „Кредисимо“ЕАД Договор за потребителски кредит № 2303722, съгласно който й е бил предоставен кредит в размер на 1500 лева, който е трябвало да върне на 9 месечни вноски, ведно с лихва от 38,09 %. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в предоставяне на поръчителство от втория ответник „Ай тръст“ЕООД, като в тази връзка е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 31.10.2020г., съгласно който ищеца е трябвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер 1028,88 лева. Безспорно установено е, че горепосочените вноски за възнаграждение на поръчителя е трябвало да бъдат платени от ищеца на първия ответник разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит, като общия размер на дължимата месечна вноска 308,54 лева.

Спорно по делото е нищожни ли са Договор за потребителски кредит № 2303722 и Договор за предоставяне на поръчителство, двата от 31.10.2020г., сключени съответно с „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД, както и при условията на евентуалност нищожна ли е клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит, поради противоречието им на закона и добрите нрави.

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че 3 процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин.

Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин.

В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В Приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит, като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 1747,98 лева, която включва отпуснатия кредит 15200 лева, и 247,98 левалихва, при лихвен процент- 38,09%. Посочено е, че ГПР е 45,50%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представените Общи условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното плащане за възнаграждение за поръчителя „Ай тръст“ЕООД от 1028,88 лева.