Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 165/2025
Вид
Решение № 270
Подписан
05.03.2026
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за подземните богатства

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100900165 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.247 и чл.250 ГПК.

По делото е постъпила молба от ответника Държавата, представлявана от министъра на енергетиката с вх.№ 18300/10.02.2026г., с която страната твърди, че в постановеното по делото решение, в частност в мотивите, които са обективирани на стр. 21 и 22 от решението, се съдържа техническа неточност по отношение на периода 2019 – 2021г. за дължими неустойки като изтекли по давност и в диспозитива на решението, където е посочен период 2019 – 2023г за дължими неустойки като погасени по давност. Твърди наличие на несъответствие между мотиви и диспозитив, поради което е налице хипотеза по чл.247 ГПК, като тази грешка следва да бъде отстранена.Отстраняването се изразява в това да се посочи период от 2019 – до 2021г., а за периода от 2022- 2023 – да се допълни решението като вместо сумата от 720 795,45 лв се запише сумата от 432 477,27лв.

В срока за отговор на тази молба ищецът по делото „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, чрез адв. Ц. Д. депозира такъв под вх.

№28303/02.03.2026г. изразява становище, че в постановеното решение не е допусната очевидна фактическа грешка и молбата на ответника в тази част се явява неоснователна.Налице е ясно изразена воля, че съдът е приел, че вземанията на ответника за вноските за рекултивация се явяват погасени по давност.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По т.д.№165/2025г. е постановено решение №77/19.01.2026г., с което е отхвърлил предявените от „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Смета 1

София“№7, със съдебен адрес гр.София, ул.“Петър Парчевич“№27, чрез адв. дружество „Г., Т. и Ко“, чрез адв. А. М. и/или адв. Ц. Д., срещу ДЪРЖАВАТА представлявана от министъра на енергетиката, с адрес гр.София, ул.“Триадица“№8, с правно основание чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на клаузи от договор за предоставяне на концесия на добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.1 от Закона за подземни богатства – метални полезни изкопаеми – медни руди, с попътни компоненти от молибден и злато, от находище „Прохорово“, участък „Прохорово“, разположено на територията на община „Тунджа“, обл.Ямбол и община Нова Загора, обл.Сливен, а именно : чл.32, ал.2, поради неизпълнение на задължение за забавено представяне на отчет за действително добити количества подземни богатства, което задължение е поето с разпоредбата на 8, ал.2, т.6, б.“а“ от договора – се дължи неустойка в размер на 30 575,23лв.; чл.32, ал.2, поради неизпълнение за задължение за предоставяне на отчети за извършени инвестиции през 2021- 2022година, поето с нормата на чл.8, ал.2,т.6, б.“б“ – се дължи неустойка в размер на 408 997,08лв., за всяка от двете години; чл.32, ал.4, поради неизпълнение на задължението по чл.22, ал. 3 – за представяне на банкова гаранция – се дължи неустойка в размер на 171 015,16лв.; за неизпълнение на задължението за извършване на вноски по специалната сметка и представяне на доказателства за това- претендира се неустойка в максимален размер на 144 159,09лв. за периода от 2019г. до 2023г., вкл.- неизпълнение на задължение по чл.23, ал.2 от договора – за всяка година – общо сума на дължимите неустойки в размер на 720 795,45лв., поради противоречие на тези клаузи, с които са определят дължимите неустойки при неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на концесионера като нищожни /изцяло или частично/, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /поради противоречие с добрите нрави/, като неоснователни.

Отхвърлил е предявените от „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Смета София“№7, със съдебен адрес гр.София, ул.“Петър Парчевич“№27, чрез адв. дружество „Г., Т. и Ко“, чрез адв. А. М. и/или адв. Ц. Д., срещу ДЪРЖАВАТА представлявана от министъра на енергетиката, с адрес гр.София, ул.“Триадица“№8, с правно основание чл.124 ГПК, за липса на вземане на ответника спрямо ищеца на претендираните неустойки, дължими на основание следните договорни клаузи, а именно: чл.32, ал.2, поради неизпълнение на задължение за забавено представяне на отчет за действително добити количества подземни богатства, което задължение е поето с разпоредбата на 8, ал.2, т.6, б.“а“ от договора – се дължи неустойка в размер на 30 575,23лв.; чл.32, ал.2, поради неизпълнение за задължение за предоставяне на отчети за извършени инвестиции през 2021- 2022година, поето с нормата на чл.8, ал.2,т.6, б.“б“ – се дължи неустойка в размер на 408 997,08лв., за всяка от 2 двете години; чл.32, ал.4, поради неизпълнение на задължението по чл.22, ал. 3 – за представяне на банкова гаранция – се дължи неустойка в размер на 171 015,16лв.; за неизпълнение на задължението за извършване на вноски по специалната сметка и представяне на доказателства за това- претендира се неустойка в максимален размер на 144 159,09лв. за периода от 2019г. до 2023г., вкл.- неизпълнение на задължение по чл.23, ал.2 от договора – за всяка година – общо сума на дължимите неустойки в размер на 720 795,45лв., поради ненастъпила изискуемост на вземанията на концедента, като неоснователни.

Признал е за установено по отношение на ответника ДЪРЖАВАТА представлявана от министъра на енергетиката, с адрес гр.София, ул.“Триадица“№8, по предявените искове на ищеца „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Смета София“№7, със съдебен адрес гр.София, ул.“Петър Парчевич“№27, чрез адв. дружество „Г., Т. и Ко“, чрез адв. А. М. и/или адв. Ц. Д., с правно основание чл.124 ГПК, че вземанията на ответника за неустойка в общ размер на 720 795,45лв., представляваща сумарна величина от неустойка в размер на 144 159,09лв. годишно за периода от 2019г. до 2023г., вкл., поради неизпълнение на задължение на концесионера, произтичащо от нормата на чл.23, ал.2 от договора, за погасени по давност.

Отхвърлил е предявените от „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Смета София“№7, със съдебен адрес гр.София, ул.“Петър Парчевич“№27, чрез адв. дружество „Г., Т. и Ко“, чрез адв. А. М. и/или адв. Ц. Д., срещу ДЪРЖАВАТА представлявана от министъра на енергетиката, с адрес гр.София, ул.“Триадица“№8, искове по чл.92, ал.2 ЗЗД – за намаляване на претендираните от ответника спрямо ищеца неустойки, дължими на основание следните договорни клаузи, а именно: чл.32, ал.2, поради неизпълнение на задължение за забавено представяне на отчет за действително добити количества подземни богатства, което задължение е поето с разпоредбата на 8, ал.2, т.6, б.“а“ от договора – се дължи неустойка в размер на 30 575,23лв.; чл.32, ал.2, поради неизпълнение за задължение за предоставяне на отчети за извършени инвестиции през 2021- 2022година, поето с нормата на чл.8, ал.2,т.6, б.“б“ – се дължи неустойка в размер на 408 997,08лв., за всяка от двете години; чл.32, ал.4, поради неизпълнение на задължението по чл.22, ал. 3 – за представяне на банкова гаранция – се дължи неустойка в размер на 171 015,16лв., поради неоснователността им.

Решението е връчено на ответника по делото – Държавата, представлявана от министъра на енергетиката на 30.01.2026г.

Молбата, подадена от тази страна, намираща правното си основание в 3 нормите на чл.247 и чл.250 ГПК е постъпила в съда на 10.02.2026г. – в сроковете, в които процесуалният закон предвижда отстраняване на очевидна фактическа грешка и искане за допълване на решение, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Настоящето производство представлява класически случай на отклонение в процеса касателно предмета – множество претенции, обединени в идна искова молба.

Една част от групата искове на ищеца „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Смета София“№7, със съдебен адрес гр.София, ул.“Петър Парчевич“№27, чрез адв. дружество „Г., Т. и Ко“, чрез адв. А. М. и/или адв. Ц.

Д., с правно основание чл.124 ГПК, че вземанията на ответника за неустойка в общ размер на 720 795,45лв., представляваща сумарна величина от неустойка в размер на 144 159,09лв. годишно за периода от 2019г. до 2023г., вкл., поради неизпълнение на задължение на концесионера, произтичащо от нормата на чл.23, ал.2 от договора, целят установяване недължимост на вземанията за неустойка като погасени по давност.

В изложените от съда мотиви, с които възприема тезата на ищеца за настъпване на юридически факт, представляващ юридическо събитиеизтичане на погасителната давност – кратка от 3 години, съдът възприема тезата на ищеца, че е налице основание да се приеме, че поради изтеклия срок на бездействие от страна на кредитора, то вземанията му в размер на 144 159,09лв. годишно за периода 2019 – 2021г.са погасени по давност.

По отношение на периода 2022- 2023година няма произнасяне в мотивите, а в диспозитива на решението сумата е посочена глобално – 720 795,45лв., формирано като сумарна величина от годишни вноски от по 144 159,09лв. за периода 2019 – 2023 година.

Въз основа на тази изразената воля на съда в мотиви и диспозитив е очевидно, че е налице противоречие, които касае както периода, така и посочената сума.

В мотивите е налице произнасяне само по отношение на три от заявените от ищеца години, за които твърди, че не дължи сума от по 144 159,09лв. годишно. Годините, за които съдът е приел тезата му за изтекла погасителна давност са три – 2019 – 2021г., включително. Недължимата сума за тези години е от 432 477,09лв.

В мотивите няма произнасяне относно това дали за 2022 година и за 2023 година вземането на ответника от 144 159,09лв. годишно е погасено по давност, но едновременно с това в диспозитива е налице произнасяне за целия период и за цялата сума.

Това противоречие следва да бъде отстранено по реда на чл.247 ГПК като в диспозитива на решението се посочи като период на недължимост на вземането от 144 159,09лв. само за трите години от 2019г. до 2021г., включително и глобалната сума за този период – 432 477,09лв.

4

Съдът следва да се произнесе по твърдението на ищеца да изтекла погасителна давност за периода на 2022 – 2023година, включително, като в тази връзка съобразява следното:

С уточнителна молба с вх.№115289/06.10.2025г. ищецът е направил уточнения касателно началният момент, представляващ падеж на задължението му по чл.23 от договора, като е уточнил за всяка от годините, през които не е изпълнил задължението си по цитарана разпоредба на договора.

В тази връзка твърди следното:

Съгласно чл. 23, ал.1 от договора за концесия в срок до един месец след съгласуване от министъра на енергетиката на проекта по чл. 8, ал. 2, т. 3, б.

„г“. страните сключват договор с избрана от тях банка за доверителна банкова сметка със специално предназначение за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация и консервация на обекта и засегнатите земи.

Съгласно ал. 2 на чл. 23. в сметката по ал. 1. концесионерът внася ежегодно до 31 януари сума, представляваща 1/35 част от размера на средствата за ликвидация или консервация, определени в съгласувания с министъра на енергетиката проект по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „г“.

В ал. 2 изрично е указано, че първата дължима сума по доверителната сметка се внася при подписване на договора за доверителна сметка.

Съгласно твърденията на самия ответник доверителна сметка е открита (доколкото изисква съдействието на концесионера) на 19.08.2021 г.

Следователно както е посочено в допълнителната искова молба до 19.08.2021 г. задължението за извършване на тези вноски (за 2019, 2020 и 2021 г.) не е било изискуемо, респективно: няма как ищецът да е във виновно неизпълнение на задължение, което не е възникнало.