Решение № 103 от 09.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002900676 по описа за 2024 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. К. срещу решение № 333 от 04.10.2023 г. по в. т. д. № 278/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260123 от 20.12.2022 г. по т. д. № 92/2021 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2020 г., за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил критериите за прилагане на принципа на справедливост по 1 чл. 52 ЗЗД. Счита определеното от съда обезщетение в размер на 50 000 лв. за изключително занижено по размер, тъй като не съответства на установените по делото обстоятелства - проведеното му лечение, включващо три оперативни интервенции, интензивните и продължителни болки и страдания във връзка с телесните увреждания при ПТП, продължаващи и понастоящем.

Касаторът оспорва и извода на съда, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди с 50 %. Изразява становище, че по делото не е доказано, че управлявалият катастрофиралия автомобил водач е бил с концентрация на алкохол в кръвта над законоустановения минимум, както и че пострадалият е знаел за това. Според касатора въззивният съд не е следвало да възприема заключението на вещото лице, че водачът М. /трето лице помагач на страната на ответника/ е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1, 35 на хиляда, доколкото е основано на метод, който не е предвиден в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози. Поддържа, че ответникът е следвало да установи наличието на принос на пострадалия за вредите при условията на пълно и главно доказване, като изводите за съществуването му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на част от фактическия и доказателствен материал по делото. В противоречие с процесуалните правила съдът основал изводите си относно приноса на пострадалия за вредите, тъй като е пътувал в автомобил, който е управляван от неправоспособен и алкохолно повлиян водач, единствено на дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от третото лице помагач. В касационната жалба се оспорва като неправилен извода на съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, доколкото по делото не се установява К. да е бил без предпазен колан и коланът да е ефективен при конкретния механизъм на ПТП.

Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Поддържа се искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на касатора адвокат Р. М..

Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата и изразява становище за неоснователността й. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел всички релевантни обстоятелства, установени по делото, и не е нарушил принципа за 2 справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че изводите на съда за основателност на надлежно релевираното възражение за принос на пострадалия за вредите съответстват на доказателствата по делото. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

С определение № 1822 от 2.07.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по значимите за изхода на делото правни въпроси: за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за вреди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с определение от 24.03.2021 г. по НОХД № 300/2021 г. на Казанлъшки районен съд е одобрено споразумение, с което Ж. И. М. е признат за виновен в това, че на 23.05.2020 г. в с. Нова Махала, община Николаево при управление на МПС - лек автомобил марка „BMW“, модел „330 D SPORT AUTO“, с рег. № MM 52 JWW, нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДП, визирани в чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 ЗДвП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, между които е и С. А. К., на когото е причинена средна телесна повреда - гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11-то ребро в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо ребро в ляво с набиране на въздух в лявата плеврална кухина, счупване на страничните израстъци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до десети в дясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата.

В решението е изтъкнато, че между страните липсва спор, че по отношение на описания автомобил не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като въз основа на събраните по делото доказателства решаващият състав на апелативния съд е счел, че са налице предпоставките по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд да заплати обезщетение за причинените на ищеца вреди вследствие ПТП.

Въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищеца възлиза на 50 000 лв., като е съобразил многобройните травми на пострадалия, претърпените от него 3 болки, страдания и неудобства с оглед обстоятелствата, че е бил на легло и не е можел да се обслужва сам, периода на възстановяване - 3-4 месеца, трайните белези по тялото на К. в резултат на уврежданията, както и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението ищецът физически и ментално е напълно възстановен.

Съдът е намалил определеното обезщетение с 50 % поради принос на пострадалия за настъпване на вредите, тъй като е пътувал в моторно превозно средство, управлявано от водач, който е употребил алкохол над законоустановения минимум и е бил неправоспособен, при знание за тези факти, както и поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан.

Възприел е заключението на съдебномедицинската експертиза, че към момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС Ж.

М., изчислена по формулата на Видмарк, е била 1, 35 на хиляда, съответно над допустимата от закона – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП норма от 0, 5 на хиляда - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП. Въз основа на дадените по делото обяснения от третото лице помагач Ж. М. съдът е формирал извод, че пострадалият С. А. К. е знаел, че водачът управлява лекия автомобил под въздействието на алкохол и съгласявайки се да се качи в автомобила, сам се е поставил в ситуация на риск, като по този начин е допринесъл за настъпване на вредите. Приел е за друг такъв съпричиняващ фактор знанието от страна на пострадалия С. А. К., че водачът не притежава правоспособност за управление на лек автомобил, тъй като според обясненията на М. той и момчетата, които са пътували в колата, са израснали заедно, учили са в едно училище и всички са знаели, че той е неправоспособен. За да намери за основателно и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан, съдът е съобразил приетите заключения на съдебномедицинската експертиза, че предвид липсата на данни за специфичните увреждания от колан пострадалият не е използвал обезопасителен колан, като при носенето на такъв част от уврежданията му в ляво биха били с по-малка тежест.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и поС.ната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи 4 обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характера и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на болките и страданията, физическите и психическите последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

По въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за вреди е формирана задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и поС.на практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за 5 настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. При определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Рисково поведение, допринасящо за настъпване на вредите, е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса – делинквент или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол. С решение № 31 от 4.04.2019 г. по т. д. № 1267/2018 г. ВКС, І т. о. е прието, че е налице принос за настъпване на вредите от пострадалото лице в хипотезата, когато е пътувало в моторно превозно средство, управлявано от непълнолетен и неправоспособен водач, при знание на тези факти.

Разпечатката съдържа 28 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21027a0a-0d70-4801-97dd-ea4688f1f4f9