Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19045 от 07.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10233/2025
Вид
Определение № 19045
Подписан
07.10.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19045 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100510233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423 ГПК на длъжника Г. Д. Ш., чрез адв. А., срещу издадената срещу него в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023г. по ч.гр.д. № 58394/2023г. по описа на СРС, 25-и състав. Излага, че узнал издадената срещу него заповед по чл. 410 ГПК н а 03.07.2025г., когато се запознал с и.д. № 5324/2025г. по описа на ЧСИ Г.К.. Същата на първо място не му била връчена надлежно.

Извършеното на 11.03.2024г. връчване чрез работодател не било редовно – призовкарят оформил връчване с имена и подпис на служител на юридическото лице, но липсвало отбелязване, че това лице поело задължение да предаде съобщението на адресата. Тези факти намира да обосновават основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. На следващо място налице била хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съобщението не му било връчено лично и длъжникът нямал обичайно местопребиваване в страната - изпълнявал трудовите си функции в Германия по сключен трудов договор, нямал обичайно местопребиваване в Р България. В условията на евентуалност, спрямо първите две посочени основания, поддържа чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК – поради пребиваването си в чужбина не могъл своевременно да узнае връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Горните факти лишили длъжника от възможността да упражни правото си на възражение по чл. 414 ГПК.

Поддържа искане в приложение на нормата на чл. 423, ал. 3 ГПК съдът да приеме възражението му, да спре изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58394/2023г. по описа на СРС, 25-и състав и да върне делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. Прилага писмени доказателства. Претендира разноски.

1

Ответникът по молбата „Профи Кредит България“ ЕООД заявява становище за нейната неоснователност. Процедурата по връчване не била опорочена, длъжникът Шищков бил надлежно уведомен, но не предприел процесуални действия за своята защита.

Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и заявените доводи, намира следното:

Възражението по чл. 423 ГПК е подадено в законоустановения срок, от легитимирана страна и е допустимо.

Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

На 03.11.2023г. от СРС, 25-и състав, по ч.гр.дело № 58394/2023г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като било разпоредено длъжникът Г. Д. Ш. да плати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД посочените в заповедта суми.

За връчване на съобщението служителите от бюро призовки посещавали два адреса – посочения от кредитора: гр. Пловдив, ж.к. „Център”, ул. „Михаил Танев“ **, ет. 2, ап. 4 и гр. София, ж.к. „****” № **** – постоянен и настоящ адрес на длъжника, съгласно приложената справка по Наредба № 14/2009г.

Видно от удостоверяванията върху съобщенията, адресът в гр. Пловдив, ж.к.

„Център”, ул. „Михаил Танев“ **, е т. 2, ап. 4 бил посетен от служителя от бюро призовки при ПОС на 24.11.2023г. в 9.57 часа, когато адресатът не бил открит, липсвал достъп до входа, звънец или др. с отбелязани фамилии или номер на апартамент.

Служителят залепил уведомление на входната врата на блока. Пуснал уведомление в пощенската кутия до входната врата. Ново съобщение от 05.03.2024г. на същия адрес било изпратено по указания на съда. Призовкар от ПОС извършил посещения на адреса на 13.03.2024г. в 12.40 часа, на 15.03.2024г. в 13.05 часа, на 19.03.2024г. в 13.30 часа, на 05.04.2024г. в 10.18 часа и на 11.04.2024г. в 11.11 часа. Адресатът не бил открит при посещенията, вратата на входа била заключена и достъп до вътрешността на входа не бил осъществен. Липсвали знаци за звънец на ** или фамилия.

Адресът в гр. София, ж.к. „****” № ****, видно от отбелязването на призовкаря, бил посетен на 04.12.2023г., 19.12.2023г., 17.01.2024г. и 03.03.2024г. На адреса призовкарят установил Г. К. – настоящ наемател. От него събрал сведения, че квартирата била служебна, за служители на „Пайт Системс“, длъжникът Ш. бил предходен наемател, но напуснал дружеството и от м. август 2019г. не живеел на този адрес. Уведомление било залепено на входната врата на ** на 03.03.2024г.

Заповедният съд постановил връчване чрез работодател. Видно от изготвената справка Ш. имал сключен на 09.01.2023г. срочен трудов договор с ЕТ „Гримит – Г.М.“ за длъжността „Техник гражданско строителство /конструктор/“, със срок до 2

09.07.2023г. Изпратеното на 05.03.2024г. съобщение чрез работодател ЕТ „Гримит – Г.М.“, на 11.03.2024г. било получено от И.М. – служител, за което последната положила подпис.

На 27.05.2024г. съдът постановил разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Видно от отбелязването, изпълнителният лист бил получен от заявителя на 23.04.2025г. По делото не са представени доказателства от които да се опровергават твърденията на длъжника за момента на узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника, а именно 03.07.2025г., вкл. с писмения си отговор заявителят не е оспорил същият този твърдян момент на узнаване.

Настоящият съдебен състав разглежда наведените с възражението по чл. 423 ГПК основания в заявената от длъжника последователност:

Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в ГПК – глава Шеста, чл. 37 – чл. 58. Съгласно чл. 38, ал. 1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. За да се извърши връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, е необходимо: ответникът /длъжникът/ да не може да бъде намерен на посочения адрес, респективно адреса по чл. 38, ал. 1 ГПК; да не се намери лице от категорията по чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението; връчителят да е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в нея.

Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приеме, че е налице редовно връчване. В случая тази последователност е спазена.

Съгласно чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК съдът служебно проверява и местоработата на ответника (длъжника) и разпорежда връчване по месторабота, съответно местослужене или мястото за осъществяване на стопанска дейност. В конкретния казус заповедният съд извършил дължимата служебна проверка и предвид данните за непрекратен трудов договор между длъжника и ЕТ „Гримит – Г.М.“ за длъжността „Техник гражданско строителство /конструктор/“ разпоредил връчване на заповедта за изпълнение по местоработата. Препис от заповедта за изпълнение бил връчен на 11.03.2024г . на адреса на работодателя на длъжника. Съобщението било получено от И.М. – служител на ЕТ „Гримит – Г.М.“, за което същата положила подпис в съобщението.

За да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на „друго лице“, каквото в случая Митрева се явява, е необходимо това лице да е сред изрично посочените в ал. 2 на чл. 46 ГПК и то да е изразило съгласие да приеме 3 и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго лице“ е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. В този смисъл - Определение № 7 от 5.01.2017г. по ч.т.д. № 2496/2016г., II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че първото наведено от длъжника основание по чл.

423, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно.

С възражението си по чл. 423 ГПК длъжникът Г. Д. Ш. представил писмени доказателства – сключен на 06.03.2024г. трудов договор с „Калаф Бау“ ГмбХ, Берлин, Германия, безсрочен трудов договор за длъжността „ръководител на строеж“, с начало 06.03.2024г. и място на работа в Германия, както и договор за наем на жилище за неопределено време от същата дата, на адрес Валтерсдорф, Шьонефелд, Берлинер щрасе 20. От същите, неоспорени от заявителя писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че се установява твърдението на длъжника, че към датата на връчване на книжата – 11.03.2024г. имал основно местоживеене в Германия, където се установил считано от 06.03.2024г., за да осъществява трудови функции по безсрочен трудов договор и същият бил лишен от възможност да оспори вземането.

По горните мотиви към момента на на връчването на заповедта за изпълнение на „другото лице“ – И.М., служител на ЕТ „Гримит – Г.М.“, са били налице обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. При това положените съдът приема, че е налице основанието на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК - заповедта не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването й той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България и бил лишен от възможността да оспори вземането, поради което възражението на длъжника следва да бъде прието.

Подаденото възражение срещу издадената от СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде прието, а изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК да бъде спряно, като последица от приемане на подаденото възражение - чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд, който следва да даде на заявителя указания по чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК.

По разноските:

Не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК, доколкото с постановения в настоящето дело съдебен акт не се приключва делото, като страната има възможност да претендира сторените разноски в производството по установяване на вземането.

Ето защо разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложените съображения, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК възражението вх. № 262328/01.08.2025 год., депозирано от длъжника Г. Д. Ш., чрез адв. А., срещу издадената в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023г. по ч.гр.д. № 58394/2023г. по описа на СРС, 25-и състав.

СПИРА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023г. по ч.гр.д. № 58394/2023г. по описа на СРС, 25-и състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 25-и състав за продължаване на производството с указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5