Решение № 1158 от 03.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Пловдив, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330201659 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предмет на настоящето производство е НП № 24-3389000056/13.02.2024г. издадено от Началник сектор в *** РУ на ОДМВР Пловдив, с което на А. М. К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. М. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В жалбата си излага доводи за неправилност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна Началник сектор в *** РУ на ОДМВР Пловдив, в изпратена до съда молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 10.01.2024г., около 09.24ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген пасат 2.0 ТДИ” с рег. № ***, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Орловец“, като преминава на забраняващ червен сигнал на работеща трисекционна светофарна уредба.

1

Посоченото било възприето от свидетеля В. Р. Ч. – *** в *** РУ при ОДМВР Пловдив и посочения като свидетел очевидец в съставения акт Стоил Симеонов Тилов. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, като в графата за възражения билло отразено че няма такива. На К. бил връчена екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения акт в което жалбоподателя твърдял че бил преминал не на червен а на жълт сигнал на светофарната уредба което бил направил умишлено и осъзнато тъй като смятал че в противен случай ще застраши останалите участници в движението. Възражението било разгледано от административно-наказващия орган и било прието за несъществено въз основа на съставена докладна от св. Ч.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с АУАН, като жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Било отразено че на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Като свидетел по делото е бил разпитан ***, съставил АУАН, очевидец на извършеното нарушение – свид. В. Ч., който заявява че не знае за кой случай е призован да свидетелства. Поради изложеното на свидетеля беше предявен приложения към преписката АУАН. След запознаване със същия свидетеля заяви че напълно поддържа описаното в АУАН и че той е съставил и подписал акта. Разказва че той и неговия колега били позиционирани на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Орловец“, а жалбоподателя бил спрян малрко след като преминал на червен светофар въпросното кръстовище. Свидетеля е категоричен че е видял че жалбоподателя преминава на червено, дори разказа че по принцип носи боди камера на която би трябвало да се види извършеното нарушение. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите се явяват логични, безпротиворечиви, неопровергани от доказателствата по делото и тъй като същите изхождат от обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен материал, в това число на приетите по делото писмени доказателства. Съдът цени тези показания като изхождащи от достоверен източник на информация и намира, че същите са в унисон с описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП , не беше разколебана. Действително св. Ч. първоначално заяви че не знае за кой акт е призован, но в последствие си припомни случая и разказа достатъчно обстоятелства които водят съда до извод за извършени от жалбоподателя 2 нарушения.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменените му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят, като водач на л.а. марка „Фолксфаген Пасат” с рег. № *** е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Орловец“ което е било възприето от полицейските служители измежду които и св. Ч.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. От разпита на свид. Ч. се установява, че той е възприел че жалбоподателя преминава на червен сигнал на светофара, при работеща светофарна уредба заради което го е спрял и му е съставил АУАН. От друга страна твърдението на нарушителя изложени в жалбата че е видял че светва жълт сигнал на светофара, но поради пътната обстановка преценил че по безопасно било да навлезе на жълт сигнал в кръстовището не се подкрепиха от доказателства по делото. Дори и да е било така /а това не се доказа по делото/, жалбоподателя не е следвало да влезе в кръстовището тогава когато вече свети жълт сигнал и той все още не е влязъл в кръстовището, и не е толкова близо че спирането му е невъзможно без да създаде опасност, тъй като жълтия сигнал явно е бил подаден достатъчно време преди жалбоподателя да навлезе в кръстовището /ако се допусне че е вярно че жалбоподателя е навлязъл на жълт сигнал каквото обстоятелство не се доказа по делото/, след като преди да успее да премине дори е светнало червено. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДВП жълтия сигнал означава "Внимание, спри!" като това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Обстоятелството че жалбоподателя е възприел че свети жълт сигнал, имал е време да обмисли как да постъпи и е взел решение да премине въпреки светещия сигнал достатъчно ясно говори че той не е бил в хипотезата на посочената разпоредба. Следва да се отбележи и че в съставения АУАН, подписан от 3 жалбоподателя, същия не е направил никакво възражение, а актосъставителя убеден в това че е видял извършеното нарушение заяви че обикновенно работи с боди камера с което искаше да покаже че е убеден че е видял извършеното нарушение. Съдът положи усилия да приобщи записите от тези камери но от писмо с вх. № 65191/18.06.2024г. на Директор Дирекция Вътрешна сигурност се установи че записите не се пазят след изтичането на срока им за съхранение от 30 дни.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свид.

Ч., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник.

Що се отнася до довода на жалбоподателя че полицейските служители изпращали друг водач и поради това вниманието им било насочено другаде, настоящия състав намира за абсолютно нелогичен. В крайна сметка нарушението вменено на нарушителя се изразява в това че нарушителя не е съобразил поведението си със светлинните сигнали – а именно че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Орловец“. Поставената на кръстовището светофарна уредба регулира движението на моторни превозни средства преминаващи през цялото кръстовището, независимо от коя улица идва автомобила и навлиза в зоната на кръстовището. С оглед безопасността на движение в зоната на кръстовището светофарите насочени към пресечните улици действат взаимосвързано и полицейските служители осъществяващи контрол на съответното място са запознати с организацията на същите и застават на място на което могат да преценят сигналите на светофара. Факта че са спрели жалбоподателя говори недвусмислено че са възприели извършеното от него нарушение. Другото е напълно несериозно да се твърди.

Правилно административнонаказващия орган е определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП санкционна норма, а именно тази по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП която предвижда глоба в размер на 100 лева за водач който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Размера на наложената глоба е фиксиран от законодателя поради което не може да се ревизира от съда и се приема за правилно определен.

По отношение на контролните точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемане и възстановяването им, списъка на нарушенията при извършването на които от наличните контролни точки на водача извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото 4 нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т. 20 от същата, за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП) се предвижда отнемане н а 10 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение.

И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН - чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не могат да се определят като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид а и ЗДВП изрично не допуска приложението на тази разпоредба за нарушения по ЗДвП.