Решение № 95 от 10.12.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Луковит, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20234320100305 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от А. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез адв. В. К. от АК Плевен, против С. П. С., ЕГН **********, с адрес в ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК – с цена на иска 16548,60 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че с Договор за банков кредит продукт „Б.К." № *** г. сключен между „Ю.ИЕ.Д.Б." АД и „"Е.Т.И.Г."" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. П. С. и А. И. Д., банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 40 000 лева за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства, като кредитополучателя се задължил да ги върне, заедно с дължимите лихви в срок от 60 месеца, като при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост лихвата е увеличава автоматично с наказателна надбавка от 10 пункта.

Твърди се, че на основание чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници за задълженията на кредитополучателя по договора встъпили Д.П.С. - земеделски производител, регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, ЕКАТТЕ *** със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ***, С. П. С., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и А. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** - като солидарни длъжници.

За обезпечаване вземанията на банката била учредена договорна ипотека с Нотариален акт вписан вх. рег. № * от *** г., акт № *, том *, дело № * по описа на СВ Ловеч и № *, том *, peг. № *, дело № * от 2012 г. по описа на Нотариус М.Д. с peг. № *** на НК с район на действие РС - Ловеч:

1. От И.И.Д. и В.И.Д. в качеството им на ипотекарни длъжници върху следният недвижим имот: Първи етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, находяща се *** с идентификатор ***.***1 със застроена площ от 67 кв.м., находящ се сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ***.***.

2. От А. И. Д. в качеството му на ипотекарен длъжник върху следният недвижим имот: Втори етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, находяща се *** с 1 идентификатор ***.***2 със застроена площ от 67 кв.м., находящ се сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ***.***.

Посочва се, че поради просрочени задължения по кредита банката обявила кредита за предсрочно изискуем и били образувани ч.гр.д. № *** г. на РС - Ловеч и въз основа на издадената заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ В.П. срещу „"Е.Т.И.Г."" ООД, С. П. С. и Д.П.С., и изпълнително дело № *** по описа на по описа на ЧСИ В.П. срещу С. П. С..

Твърди се, че в началото кредита се погасявал със средства на дружеството, като след това от *** г. преди и след образуване на делата, ищецът е погасявал вноските с лични средства като физическо лице с различни суми, когато е имал възможност, като на *** г.

ЧСИ В.П. по изпълнително дело № *** изнесъл на публична продан двата имота служещи за обезпечение на кредита и за ищеца възникнал правен интерес да предотврати продажбата на неговия имот и имота на родителите му - ипотекарни длъжници, и погасил остатъка от кредита, заедно с лихви и неустойки и разноски.

Твърди се, че за периода *** до ***г. в качеството си на физическо лице и с негови лични средства, ищецът е погасявал дължимите вноски по кредита, ведно с лихви и неустойки, поради просрочване на задълженията, както се следва: на *** - 130.00 евро, на 14.01.2016 - 280.00 евро, на 09.02.2016 - 600.00 евро, на 09.02.2016 - 900.00 евро, на 12.04.2016 - 1000.00 евро, на 23.05.2016 - 1000.00 евро, на 14.10.2016 - 500.00 евро, на 18.10.2016 - 1000.00 евро, на 19.06.2017 - 7500.00 евро, на 16.07.2018 - 500.00 евро, 15.10.2018 - 200.00 евро, на 28.11.2018 г. - 200.00 евро, на 28.02.2019 - 400.00 евро, на 10.04.2019 - 400.00 евро, на 28.05.2019 г.- 400.00 евро, на 17.05.2021 - 5000.00 евро, на *** 13750.00 евро, ведно с 84.65 евро банкови такси.

Твърди се, че общата платена сума от ищеца като физическо лице е 33 844.65 евро равняваща се на 66 194.38 лв. при курс 1.95583 лв. на БНБ.

Твърди се, че на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД останалите трима солидарни длъжници по договора за банков кредит дължат на ищеца заплащане на полагащата им се част от дълга равна на три четвърти, като полагащата се част на С. П. С. се равнява на общата сума от 16 548.60 лева.

Отправя се молба съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че С. П. С. дължи на ищеца сумата от 16 548.60 лв., представляваща полагащата му се част от дълга в качеството му на солидарен длъжник, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се отправя искане същият да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в настоящото производство.

Като писмени доказателства към исковата молба са представени заверени копия от:

Нотариален акт вписан вх. рег. № * от *** г., акт № *, том *, дело № * по описа на СВ-Ловеч и № *, том *, per. № *, дело № * от 2012 г. по описа на Нотариус М.Д. с per. № *** на НК с рн на д-вие РС-Ловеч; Договор за Банков кредит продукт „Б.К." № ***/ *** г. с Приложение от 14.12.2012 г.; Платежни нареждания с превод от испански на български – 17 броя; Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на РС – Ловеч; Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № *** по описа на по описа на ЧСИ В.П.; Решение по гр.д. № ***г. на РС – Луковит;

Уведомление за обявена публична продан изх. № *** от ***г. по изп. дело № ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. П. С., чрез пълномощника си адв. Й. П. от ВТАК, в която се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

В отговора се сочи, че съгласно Договор за банков кредит № ***/ ***г., сключен с кредитора „Ю.ИЕ.Д.Б." АД, дружеството „"Е.Т.И.Г."" ЕООД го подписва в качеството си на кредитополучател, а Д.С. като солидарен длъжник. Това обаче не отговаря както на обективната воля на ответника, така и на водените преговори в хода на отпускането на 2 кредита.

Твърди се, че от страна на „Ю.ИЕ.Д.Б." АД са поставени условия Д.С. да поръчителства в полза на дружеството-кредитор по договор за кредит, и именно за това и само в този смисъл ответникът е дал своето съгласие.

На второ място се сочи, че съгласно Решение № 213/ 06.01.2017г. на ВКС, „Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост“.

Твърди се, че не е спорен фактьт, че ответникът не е получил сумата в собственост.

Никаква част от отпуснатата сумата не е влизала в патримониума на ответника.

Посочва се, че съгласно практиката на ВКС, съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения. Също така при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът следва да тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД.

По отношение на това как са изпълнявани задълженията по договора, се твърди, че всички плащания са извършвани от длъжника „"Е.Т.И.Г."" ЕООД. Именно фирмата е осъществявала всякакви други действия, свързани с кредита като молби за промяна на погасителни планове и отлагане на вноски.

Твърди се, че ответникът С. С. се задължава в качеството си на поръчител по кредит , получен и обслужван лично от длъжника „"Е.Т.И.Г."" ЕООД. Затова се отправя молба съдът да изследва действителната обща воля на страните в тази насока. На тази база се твърди, че ищецът не може да ангажира отговорността на поръчителя, поради изтичане на законоустановения 6- месечен срок.

В отговора се излагат съждения относно прекратяване на поръчителството. В тази връзка се сочи константната съдебна практика - Решение № 81/08.07.2014г., постановено по т.д. № 1705/ 2013 г. на ВКС-ТК, * т.о./, а и задължителната такава - т.4 на ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС) където се приема, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, пред която сме изправени, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост, съобразно обстоятелствата, посочени в т.18 на ТР № 4/2013 г. Изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му. А ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, както е в случая.

Ответникът се позовава на погасяване на субективното материално право на кредитора по смисъла на чл. 147 от ЗЗД, спрямо поръчителя С. С., респективно на правото на ищеца да търси плащане по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка се сочи, че от правната характеристика на срока по чл. 147, ал. 1, предл. 1 ЗЗД произтича и преценката за приложимостта на продължението по ал. 2 на чл. 147 ЗЗД спрямо него. Доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, то очевидно е, че хипотезата на чл. 147, ал.2 ЗЗД, не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл. 147, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изпълнение.

Твърди се, че ответникът С. П. С., в качеството си на физическо лице не е изразявал 3 такова съгласие в последващо сключваните анекси.

Относно вътрешни отношения между страните се сочи, че съгласно чл. 127 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Ето защо, дори и да се приеме, че С. С. е солидарен длъжник по Договор за банков кредит № ***/ ***г., то от неговите вътрешни отношения с ищеца не следва да заплаща „солидарно“ за суми, които не са разпределяни по „солидарен“ начин, а са отишли в патримониума на едно трето лице „"Е.Т.И.Г."" ЕООД. Ответникът се е задължил да отговаря за чужд дълг и всички плащания са извършвани от длъжника „"Е.Т.И.Г."" ЕООД и от собствениците на дружеството - в т.ч. и от ищеца.

На последно място се твърди, че изпълнилият солидарен длъжник (ищецът) не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, като е извършил същото изцяло по своя воля и без съобразяване с мнението на С. С.. Това решение е препятствало възможността на ответника да упражни ефективно правото си на защита в изпълнителното производство.

В съдебното заседание ищецът А. И. Д., редовно призован, не се явява. Явява се неговият процесуален представител адв. В. К..

Ответникът С. П. С., чрез адв. Й. П. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява, че на *** г. между Т.Б."Ю.Б." АД /с предишно наименование „Ю.ИЕ.Д.Б." АД/, от една страна, и „"Е.Т.И.Г."" ООД - като кредитополучател, Д.П.С. – като съдлъжник, С. П. С. – като съдлъжник и А. И. Д. - съдлъжник, от друга страна, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Б.К." № ***, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя сума в размер на 40 000 лева за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. От представеното към заверено копие на Приложение № 1 към договора е видно, че кредитополучателят и съдлъжниците по договора за банков кредит са удостоверили с подписите си, че заемната сметка с IBAN ***е открита на *** г. В чл. 9а от Договора за банков кредит е уговорено, че физическите лица Д.П.С. - земеделски производител, регистриран в ОДЗ - Ловеч, С. П. С. и А. И. Д. встъпват при условията на чл.