Решение № 97 от 15.10.2021, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение №97/15.10.2021г., постановено по нахд №1096/2021г. по описа на РС-Благоевград

Производството по делото е по реда на чл. 72, ал.4 от ЗМВР вр. с чл.22 , вр. с чл.23 от ЗАНН, вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Д. ЗДР. Г. от гр.София, срещу Заповед за неговото 24-часово задържане с рег.№7852зз-269/21.07.2021г., издадена от П. Т. П., на длъжност СОП при 02 РУ- Бл при ОДМВР-Бл , във връзка с чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. с чл. 237, ал.1 от НК.

С жалбата се твърди, че атакуваната Заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при нарушаване на въведени за това процесуални правила.

Алтернативно се застъпва, че жалбата е и неоснователна, тъй като не е доказано извършването на твърдяното деяние за жалбоподателя, което е мотивирало задържането му.В съдебно заседание се застъпва, че обжалваната заповед е издадена и без правно основание за това по чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР.

Иска се отмяна на обжалваният акт.

Ответната страна 02 РУП-Б , надлежно уведомена, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районна прокуратура - Бл надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, в пределите на своите правомощия за съдебен контрол по законността на атакуваният административен акт и като отчете приложимото право и практиката на съдилищата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва атакуваната Заповед по чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР и то е сторило това в срока по чл. 149 на АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

От събраните и анализирани в хода на делото доказателства се установи от фактическа страна следното:

Обжалваната заповед №7852зз-269/21.07.2021г. е издадена на 21.07.2021г. от П. Т. П., на длъжност СОП при 02 РУ- Б при ОДМВР-Б , във връзка с чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и разследвано престъпление по чл. 237, ал.1 от НК. В заповедта е посочено , че е издадена в 00.05 часа на визираната дата, когато според показанията на св.П. е бил спрян жалбоподателят с още 4 пълнолетни и едно непълнолетно лице за проверка в района на село С , Община-С по повод на подаден сигнал за вероятно незаконен лов. Към този момент св.П. е категоричен, че повод за спирането и в последствие задържането на 1 жалбоподателя, с което е ограничено неговото право на придвижване, е сигнал за незаконен лов на дивеч. След спирането на тези лица на посоченото в заповедта място, които пътували с два автомобила, е извършена проверка в автомобилите , където е установено ловно оръжие във всеки автомобил, като в единия от тях било намерено и отстреляно диво прасе. Последното не било в автомобила, с който пътувал жалбоподателят. За тези констатации при проверката е уведомен дежурен прокурор и о след около 3 часа пристигнал разследващ орган от ОСлО-Б , който извършил оглед на място, с което е започнало разследване на престъпление по чл. 23, ал.1 от НК, било иззето намереното ловно оръжие в проверените автомобили и отстреляното диво прасе, а на спрените лица е извършен и личен обиск/ в тази насока са приложени към преписката по делото и надлежно изготвени от датата на задържането протоколи за оглед на място и обиск на лица/. В показанията си пред съда св.П. уточнява също така, че на практика обжалваната Заповед за задържане на жалбоподателя е издадена сутринта около 06.00 часа и в полицейско управление, а не на мястото на задържането му, когато вече е било образувано сл.д№81/2021г. за разследване на въпросното престъпление по чл.237, ал.1 от НК и именно за това, последното е посочено като законово основание по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване на обжалваната заповед. В заповедта е посочено, че на жалбоподателя са разяснени и всички негови права по чл. 72–чл. 73 от ЗМВР и той е удостоверил това в нарочна негова декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.07.2021г., без да е посочен час на връчването, като лицето е освободено в 13.16 часа на същата дата, т.е. близо 13 часа след неговото реално задържане.

Такива заповеди за задържане, св.П. установява, че се издадени на всички спрени за проверката заедно с жалбоподателя пълнолетни лица./Въпросните заповеди за задържане на двама то тях са приложени и към настоящата преписка и дело- за Д К и С Т . Като и техните заповеди за задържане са издадени на идентична дата, в идентичен час и на идентично основание, с тези в заповедта на жалбоподателя. /

След изискване от съда, по делото е представено писмо–уведомление от ОСлО при ОП-Б рег.№2134/21.07.2021г., с което се посочва, че сл.д №81/2021г. е образувано по реда на чл. 199 и чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК за разследване на престъпление по чл. 237, ал.1 от НК за това, че на 21.07.2021г., в района на с.П неизвестен извършител е убил без надлежно разрешение едър дивеч /диво прасе/. С второ пояснително писмо рег.№ СлО02134/01.10.2021г. на ОСлО- Б се установява, че сл.д №81/2021г. по описа на този орган, е образувано със съставянето на протокол за оглед, претърсване и изземване на дата 21.07.2021г., за времето от 03.36-04.33 часа.

И от двете писма на разследващият орган се изяснява, че няма нито заподозряно, нито обвиняемо лице по това следствено дело, както към момента на образуването му, така и до 01.10.2021г./датата на започване и разглеждане на настоящото дело/.

2

При разпита на св.Д А се установи, че той също е бил сред спрените и задържани лица на процесната дата и място и при процесната проверка с участието на св.П.. Този свидетел споделя, че именно той е отстрелял намереното при проверката в неговият автомобил диво прасе, защото докато се връщали от хранене на животните в дивечовото стопанство, намиращо се наблизо, това прасе се движело неадекватно по пътя, блъснало се в автомобила му и той се усъмнил, че може да е болно, заради което го и отстрелял със своето ловно оръжие. В последствие св.А установява, че тръгнал с прасето за да го закара на изследване в лаборатория и да разбере дали е болно /дали страда от чума, в което се усъмнил/, като по пътя бил застигнат и от вторият автомобил, в който се намирал жалбоподателя .Двата автомобила се движели заедно известно време, а след като видели, че след тях се движат автомобили, които ми просветват, отбили по пътя и тогава възприели, че в тези автомобили има полицейски служители, които ги задържали и извършили проверка на място, в рамките на която видели превозваното с автомобила на св. А вече отстреляно то него диво прасе. При допълнителният разпит на св.П., същият потвърждава казаното от св.А , че именно в автомобила на този свидетел е открито процесното отстреляно диво прасе, както и, че именно и само св.А е заявил и пред него, че е отстрелял със своето ловно оръжие този дивеч.

Видно от Заповед № 8121К-339/17.01.2019г. на Министъра на МВР, св.П. е назначен от тази дата на длъжност в качеството си на Началник група “Криминална полиция“към РУ-Г при ОДМВР-Б , на длъжността „Началник сектор Охранителна полиция“ към 02 РУ на ОДМВР-Б . Според длъжностната му характеристика, св.П. може да участва в проверки на сигнали и контрол за установяване на нарушения.

При тези фактически дадености на случая, съдът констатира, че атакуваната Заповед с рег.№ .7852зз-269/21.07.2021г., издадена от П. Т. П., на длъжност СОП при 02 РУ- Б при ОДМВР-Б , във връзка с чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. с чл. 237, ал.1 от НК, е незаконосъобразна.

В рамките на настоящият съдебен контрол, съдът е длъжен да прецени, дали са налице възможните основания за оспорване на атакуваният акт по чл.

168, ал.1 вр. с чл.146 от АПК, а именно: компетентност на издателя, спазване на установената форма за издаване на обжалваният акт, допускането на съществено процесуално нарушение при издаването на акта, противоречие с материалните разпоредби, съответствие с целта на закона, а съгласно практиката на ЕСПЧ, и съразмерност на наложената санкция/предприета административна принудителна мярка в казуса/.

По компетентността на издателя

Обжалваната Заповед за задържане е издадена от св.П П , заемащ 3 длъжността Началник на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ на ОДМВР-Бл , което го прави компетентен орган за издаване на процесната заповед по смисъла на чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.

57, ал.1 вр. с чл. 6 от ЗМВР.

По формата на обжалваният акт и процесуалната му законосъобразност Обжалваната заповед е писмена и формално съдържа всички изискуеми се за нея реквизити по чл.11 на Инструкция №Iз-1711/15.09.2009г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях, издадена от министъра на вътрешните работи, обн.ДВ бр.78/02.10.2209г., което обуславя извода за спазена форма на акта . Така видно от съдържанието на обжалваният акт, същият е надлежно изведен и отразен в регистър, посочена е датата и мястото на издаването му, фактически и правни основания за задържането, посочено е името на задържаното лице и адрес на същият, периода на задържане , разяснени са със заповедта и правата на задържаното лице по чл.72, ал.3,4 и 5 и респ. чл. 73 от ЗМВР, като заповедта е подписана от издателя и връчена на адресата. Ето защо, съда приема, че обжалваната заповед е издадена при недопуснато процесуално нарушение, което обуславя нейната процесуална законосъобразност.

По съответствието на обжалваната заповед с материалния закон Съгласно нормата на чл.72 , ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, законодателят е предоставил на полицейските органи правомощието за издаване на заповед като процесната за задържане на лице при наличието на посочените от законодателя предпоставки за това, като тази преценка на полицията е в условията на така нар.“оперативна самостоятелност“. Последното означава, че полицейските органи не са длъжни да изследват и издирват категорични доказателства за това, че задържаното лице виновно е извършило от обективна страна конкретно престъпление, а е достатъчно само към датата на задържането, да са събрани достатъчно данни за да се направи разумен и обоснован извод за съпричастност и вероятно участие на едно лице в извършването на конкретно разследвано престъпление, като според практиката на съдилищата, дори не е необходимо спрямо задържаният да е повдигнато обвинение за извършването на такова престъпление по смисъла на НПК./В тази насока е решение №3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм.д.

№7990/2014г. на ВАС,V-то отделение, Решение №8258/06.07.2015г. по адм.д.№14188/2014г. на ВАС, V-то отделение и решение на АС-Бургас с №1739 от 12.10.2018г. по адм.д.№1803 от 2018г./ Този законодателен подход не се счита и за нарушение на основните права на гражданите по ЕКЗПЧОС, 4 защото при прилагането на принудителната административна мярка за 24-часово задържане на едно лице по ЗМВР с нарочна заповед, според Съда по правата на човека, е достатъчно националният съд да изследва въпроса, дали е налице „обосновано подозрение“ в извършването на конкретно престъпление, от страна на задържаното лице , като конкретността на престъплението включва, „посочването в заповедта на достатъчно информация /факти/, която би задоволила и обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършител на специфично престъпление ./В тази насока е решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България от 24.06.2014г., както и решението на същият съд по делото „Джабирови и други срещу България“ по жалба с № 6095/2011, постановено към 31.03.2016г./

В конкретният казус, при издаването на обжалваната Заповед за задържане /на 21.07.2021г. в 00.05 часа/, полицейският орган-издател на този акт се доказа по категоричен начин, че не е имал достатъчно данни/събрана информация и документи по служба/, за да може в рамките на оперативната си самостоятелност, да направи обоснованият и разумен извод за съпричастност и участие на жалбоподателя в извършването на конкретно престъпление с правна квалификация именно по чл. 237, ал.1 от НК. В тази връзка и с показанията на издателя –св.П. и с представените писмени доказателства /2 бр. писма от ОслО при ОП-Благоевград/, както и с показанията на св.Андреев, се установи по категоричен начин, че към момента на фактическото и реално задържане на жалбоподателя в 00.05 часа на 21.07.2021г., от когато е посочена като издадена и обжалваната заповед, въобще не е било образувано процесното сл.д.№81/2021г. по описа на този орган, за да се започне и да се извършва разследване на престъпление по чл. 237, ал.1 от НК и респ. преценява съпричастността и евентуално обосновка на подозрението, че жалбоподателят може да е негов извършител. Образуването на това следствено дело както сам потвърди св.П., е станало часове по-късно /след и около 3 часа след полунощ на 21.07.2021г./, когато на мястото е пристигнал следовател и извършил оглед, с което реално се счита и образувано това следствено дело при условията на неотложност по НПК. Самата обжалвана заповед за задържане е издадена около 06.00 часа на процесната дата, т.е. близо 6 часа след реалното задържане на жалбоподателя, едва когато на св.П. вече е било известно образуваното сл.д.№81/2021г. и за това посочил въпросното следствено дело като основание за изготвяне на заповедта, но въпреки това, той посочил като час на издаването й 00.05 часа на процесната дата. При това положение, съдът констатира, че към посоченият в обжалваната заповед момент на издаването й и реалното задържане на жалбоподателя /00.05 часа на 21.07.2021г./, не е било образувано посоченото като основание за задържането -сл.д.№81/2021г. по описа на ОслО при ОП- Б и на практика не е съществувало такова законово основание за задържането, а доколкото в обжалваният акт не са посочени други фактически и 5 правни основания и мотиви за процесното задържане, а само образуването на следственото дело, то не се доказа , че св.П. е могъл да формира и , че е формирал обективно към този час обоснован извод за съпричастност и вероятно участие на жалбоподателя в извършването на престъплението по чл. 237, ал.1 от НК. Този извод на съда допълнително се затвърждава и след разпита на св.А , който заяви, че именно той е отстрелял със своето ловно оръжие процесният дивеч/прасе/ на процесната дата , като подробно изложи и причините за последното /съмнение за болест на това животно/, заради което и именно той със своят автомобил и превозвал това прасе при спирането му за проверка от страна на св.П.. Св.А е категоричен, че лично съобщил на св.П. тези фактически обстоятелства в хода на процесната проверка, както и, че другите спрени лица за проверка и задържани в последствие такива, нямат отношение към този дивеч, но въпреки това, последвало задържане и на жалбоподателя за този случай. Тези показания на св.А се потвърдиха при допълнителният разпит на св.П., което опровергава и извода за наличието на други данни, които да са могли да формират в св.П. обоснован извод за съпричастност и вероятно участие на жалбоподателя в извършването на престъплението по чл. 237, ал.1 от НК, но въпреки това същият е издал обжалваният акт .