Решение № 323 от 13.02.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Велико Търново, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети Я.уари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110100738 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД

Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна чрез пълномощник юк М. твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2626/2022 г. на ВТРС за описаните в заповедта суми. Излага, че заповедта е връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , поради което предявява иск за приемане на установено дължимостта на сумата от 313,43 лева главница, представляваща стойността на незаплатена консумирана ел.енергия и мрежови услуги по фактури издадени в периода 12.11.2014 г.- 31.05.2021 г.; мораторна лихва от 52,68 лева, представляваща сбора от мораторната лихва от падежа на всяка фактура до 6.10.2022 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди, че ответникът е потребител на ел.енергия за обект в с.**** № 198 с аб.номер ***, кл.

№ **********. Заявява, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на ел.енергия за този обект на потребление. Изтъква, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите суми за ел.енергия в срок, поради което дължи сумите по издадени фактури описани в исковата молба за посочения период. Моли съда 1 да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 313,43 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и 52,68 лева мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 6.10.2022 г. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа иска.

Ответникът Я. Л. У. е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв.К. -**** от ВТАК, в който оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Счита, че няма качество на потребител на електрическа енергия и в този смисъл не дължи заплащането и.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно задълженията за период от три години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по отношение на претенциите за главница и лихви. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

От вложеното ч.гр.д. № 2626/2022 г. на ВТРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1044/31.10.2022 г. по реда на чл.410 от ГПК за сумата 313,43 лева главница, представляваща незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени в периода 12.11.2014 г.31.05.2021 г. за обект в с.**** №198, с аб.номер ***, кл.№

**********; мораторна лихва върху главницата в размер на 52,68 за периода от падежа на всяка фактура до 6.10.2022 г. и законна лихва върху главницата от 21.10.2022 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане. По делото са приобщени като доказателства 14 бр. фактури, издадени от „ Енерго-Про Продажби“ АД за кл.номер ********** , аб.номер *** за обект в с.**** № 158 с получател У. Я. Л.. Приета е справка за потреблението през последните 12/24/36м за периода 29.10.2014 г.- 20.05.2021 г., както и извлечение за фактури и плащания. Приети са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на " Енерго-Про Продажби" АД , както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, т.1, рег.№ 4193, д.№ 165/2014 г. от 29.09.2014 г. на нотариус рег.№ 580 в НК с район на действие ВТРС , видно от който ответникът е придобил недвижим имот в с.Орловец- УПИ с площ 930 кв.м., заедно с построените в него къща, навес, гараж, магазин за хранителни стоки и кафе с два склада и незастроен 2

УПИ с площ от 1900 кв.м. Ответникът е подал заявление до "Енерго-Про Мрежи" АД с вх.№ 3412726 и 3411803/5.11.2011 г. за сключване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД при Общи условия за обект "къща с магазин" в с.Орловец и такъв е сключен под № 3412726/5.11.2014 г. на 17.11.2014 г. По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице отчитащите електроенергията за процесния период трифазни електромери са били метрологично годни, като последният е демонтиран на 20.05.2021 г.

Възможно е количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия да бъдат потребени в обект с аб.№ 0505903049Z за съответния отчетен период. Отразените киловати електроенергия в справката за консумирана електроенергия съответстват на фактурираните, като същите са начислени по редовен отчет. Възможно е с електромер № 1127031900404490 да бъдат отчетени количества електроенергия , посочени в справката за консумирана електроенергия. Количествата електроенергия по процесните фактури са правилно остойностени съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответните периоди. Електрозахранването на абоната е прекъснато на 28.10.2020 г. , като същият е уведомен съгласно ОУ, действащи към процесния период. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага пълно и главно установяване от ищеца на валидно облигационно правоотношение, основанието от което черпи правата си, реалната доставка на количество електроенергия, потребена от ответника за процесния период и предоставените мрежови услуги и размера на претендираните суми. Ищецът излага, че ответникът е клиент на дружеството с кл.№ ********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с аб.номер *** , находящ се в с.**** № 158. Това му твърдение се доказва, 3 както от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2014 г., според който ответникът е придобил собствеността на два УПИ и построените в единия къща, навес, гараж, магазин и кафе с два склада в с. **** така и от подаденото от ответника заявление до " Енерго-Про мрежи" АД от 5.11.2014 г. и сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на дружеството от 17.11.2014 г. Тези доказателства установяват валидните облигационни правоотношения между страните по повод доставка и продажба на електроенергия за процесния обект на потребление. Съгласно Общите условия на "Енерго-Про Продажби" АД за продажба на електрическа енергия потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина определени в ОУ, като при неизпълнение на това задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. По делото са приобщени като доказателства изпращани до ответника фактури, в които са отразени дължимите суми и срокът за плащане на всяка от тях. Съоставката между справката за потребление от 16.02.2023 г., фактурите и извлеченията за фактури и плащания за процесния период показва, че за периода на потребление 29.10.2014 г.- 20.05.2021 г. първите три фактури: № 0231084511/12.11.2014 г.;

№

0239142532/7.10.2015 г. и

№

0248548133/10.10.2016 г. отразяват задълженията на потребителя за реално консумирано количество електроенергия по дневна и нощна тарифа.

Задълженията по останалите фактури представляват начислената стойност за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, при нулева консумация на електроенергия, отчетена от СТИ по съответните тарифи. Следователно спорният въпрос , който следва да бъде изяснен е, дължи ли се от ответника в качеството му на потребител на енергийни услуги претендираната от ищеца сума , заявена като неплатени задължения за консумирана електроенергия и мрежови услуги в обекта на потребление по издадените фактури за процесния период. В случая ищцовото дружество, като краен снабдител претендира заплащане на фактурирана електрическа енергия мрежови услуги – достъп до електропреносната мрежа, като компонент, формиращ дължимата цена на количеството електроенергия, доставЯ.о на ответника като потребител- битов краен клиент. Легална дефиниция на понятието „Достъп” се съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона 4 за енергетиката - "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а легална дефиниция на понятието „право на достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата за условията и реда за предоставЯ.е на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г.- "Достъп", или "Право на достъп до мрежата" е услуга, предоставЯ.а от оператора и позволяваща на клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя получаването на допълнителни и системни услуги, предоставЯ.и от оператора, съгласно Закона за енергетиката. Съгласно чл. 28,ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия, утвърдени от ДКЕВР / в сила от 26.07.2013 г., действащи към процесния период/ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. От своя страна крайният снабдител/ доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Съгласно чл. 29,ал.1 от ПТЕЕ / Правила за търговия с електрическа енергия/ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Анализът на разпоредбата показва, че са предвидени две хипотези в зависимост от това дали има отдадена и използвана електрическа енергия и предоставена мощност, или само предоставена мощност. Тоест, дори да няма реално потребление на електрическа енергия, крайният потребител дължи заплащане на крайния снабдител цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от предоставените мрежови услуги. Клиентът дължи цената за 5 достъп заради предоставената възможност да ползва електрическата мрежа за пренос до обекта си , а дали реално ползва електрическа енергия, или не, е без значение. От заключението на СТЕ, кредитирано от съда като компетентно и обосновано се установява, че при налично СТИ в имота за процесния период на потребление 29.10. 2014 г.- 20.05.2021 г. / СТИ е демонтирано на 20.05.2021 г./ на ответника реално е предоставена възможност от електроразпределителното дружество за ползване на ел.енергия. Това, че ответникът не е консумирал електроенергия, или че електрозахранването му е прекъснато на 28.10.2020 г. не го освобождава от задължението му да заплати таксата за достъп до електроразпределителната мрежа, която има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните електросъоръжения. При тези изводи на съда следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение за давност. Задължението на потребителите да заплащат стойността на предоставената електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо да са еднакви, тъй като зависят от консумацията на абоната за всеки конкретен месец. Такава е задължителната за правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно относно тези вземания приложима е кратката тригодишна давност, с изтичането на която те се погасяват. Според чл. 114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая искът се счита предявен с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.10.2022 г. пред ВТРС, а претенцията касае задължения за период на потребление 29.10.2014 г.- 20.05.2021 г. по фактури издадени в периода 12.11.2014 г.- 31.05.20221 г..