Решение № 422 от 14.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20224110102445 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от С. Е. И. и Е. Е. П против Ц. Х. И. установителен иск за собственост на недвижими имоти, находящи се в землището на *****, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници по закон на Г И Н, починала на ****. Сочат, че през 90-те години на миналия век майката на ищците С И А заедно със своите сестри Г И и Д Н възстановят правото си на собственост като наследници на Г Н върху недвижими имоти, находящи се в землището на ****, а именно: поземлен имот с идентификатор **** с площ 6191 кв. м, представляващ нива и поземлен имот с идентификатор **** с площ 6705 кв. м, представляващ нива в землището на с. Р, подробно описани в исковата молба. Ищците твърдят, че тяхната майка заедно със сестрите си са ползвали земеделските имоти, като са ги отдавали под наем и са получавали аренда за това.

Заявяват, че след смъртта на майка си, те са продължили да ползват новите, но впоследствие майката на ответницата им заявила, че няма да им дава полагащият им се дял от рентата, тъй като е станала собственик на нивите, като се е позовала на отказ от наследство направено от С И А от ****г. Ищците заявяват, че установили, че през *** Г И се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение, с което е призната за собственик на 2/3 идеални части от правото на собственост върху имотите. Ищците считат, че Г И никога не е придобивала собственост, по-голяма от наследствения й дял, а именно 1/3 идеална част. Оспорват издадения констативен нотариален акт. Твърдят, че спрямо тях не е упражнявано давностно владение. Считат, че 1 отказът от наследство, извършен след одържавяването няма действие по отношение на процесните недвижими имоти, тъй като същите са новооткрито наследство. С оглед изложеното, ищците, които са наследници на С И А молят съдът да приеме за установено спрямо ответницата Ц. Х. И., която е наследник по закон на Г И, че те са собственици на общо 1/3 идеална част от правото на собственост върху всеки от двата процесни имоти.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който излага обстоятелства, че със знанието на нейния праводател земята е собственост на Г И предвид на това, че лелите й С А и Д Н са направили отказ от наследство, оставено от Г И Н. Ответницата в отговора заявява, че признава предявения иск. Възразява по искането на ищците за заплащане на разноски, тъй като счита, че не е станала повод за завеждане на делото и е признала иска. Моли да не се присъждат разноски в полза на ищците.

С оглед направеното от ответника признание на иска, процесуалният представител на ищците адв. С. Б., в проведеното открито съдебно заседание на 16.02.2023г. е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК, като приеме за установено по отношение на ответницата,че ищците са собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***********и 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор************

Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

Ищците са претендирали присъждане на разноски, като съдът намира, че независимо от това, че ответницата призна предявения срещу нея иск, тя не следва да бъде освободена от задължението за заплащане на разноски, тъй като не е налице първата предпоставка визирана в чл.78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Наведените от ответника с молба от 09.02.2023г. възражения относно недължимост на разноските са неоснователни, поради което съдът намира, че в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Х. И. с ЕГН **********, с адрес г****, че С. Е. И. с ЕГН ********** с адрес с**** и Е. Е. П с ЕГН **********, с адрес **** са СОБСТВЕНИЦИ н а 1/3 /една трета/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Р, общ.***, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** местност „Б“ , целият с площ ****кв.м, с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване „нива“, пета категория, номер по предходен 2 план-**** при съседи: ********** и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, местност „Л“, целият с площ ****кв.м, с трайно предназначение-земеделска земя и начин на трайно ползване“нива“, трета категория, номер по предходен план-***, при съседи:

******

ОСЪЖДА Ц. Х. И. с ЕГН **********, с адрес ********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. И. с ЕГН **********, с адрес ***** и Е. Е. П с ЕГН **********, с адрес ***** сумата общо 900лв./деветстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3