Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2280 от 05.10.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 978/2026
Вид
Определение № 2280
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Ивайло Христов Родопски, Николай Светлинов Василев, Катерина Въткова Ненова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2280 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500978 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Спарки Русе 2020“ ЕАД – в несъстоятелност срещу определение № 262 от 16.07.2026 г. по ч.гр.д. № 300 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пирдоп, с което е оставено без уважение искане на длъжника „Спарки Русе 2020“ ЕАД за спиране на заповедното производство на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ поради открито производство по несъстоятелност на заявения длъжник.

В жалбата се твърди, че са налице основания за спиране на заповедното производство, тъй като за длъжника е открито производство по несъстоятелност.

Препис от частната жалба е изпратен на заявителя, който не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на С. Г.

А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Спарки Русе 2020“ ЕАД за посочените в заявлението суми. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 229 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2026 г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на длъжника „Спарки Русе 2020“ ЕАД за спиране на заповедното производство на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ.

Частната жалба е недопустима.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат само две категории определения: тези, които преграждат по-нататъшното 1 развитие на делото, и тези, за които законът изрично предвижда обжалваемост.

Определението, с което първоинстанционният съд отказва да спре производството, не прегражда развитието на делото. Напротив, с него съдът допуска продължаване на производството по общия му ход. Поради това такъв акт не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не е налице и втората предпоставка по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в процесуалния закон не е предвидена изрична възможност за самостоятелно обжалване на определение, с което е отказано спиране на заповедното производство.

В този смисъл е определение № 389 от 25.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1509/2017 г., I т. о., ТК, в което изрично е прието, че определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото, не препятстват неговото развитие и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.

Същият извод е възпроизведен и в определение № 60334 от 6.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1870/2021 г., I т. о., ТК, както и в Определение № 1636 от 4.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1056/2024 г., III г. о., ГК, където е разяснено, че преграждащи са определенията за спиране, прекратяване и отказ за възобновяване, но не и актът, с който спиране се отказва.

Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 5, което в тази част не е загубило сила и е актуално, определенията за спиране следва да се квалифицират като преграждащи, тъй като, макар и по движение на делото и с възможността да бъдат отменени от постановилия ги съд поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. Обратното, определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране, по принцип не препятстват хода на делото, и след като обжалваемостта им не е предвидена изрично в чл.

229 и сл. ГПК, то те не подлежат на обжалване. Поради това частната жалба, подадена срещу такъв акт, се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

Обстоятелството, че искането за спиране е мотивирано с твърдяно приложение на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, не променя обжалваемостта на акта.

Дори страната да поддържа, че съдът неправилно е отказал да приложи последиците на откритото производство по несъстоятелност, това се отнася до правилността на отказа, а не до неговата обжалваемост. Сам по себе си спорът дали е налице основание за спиране по чл. 637, ал. 1 от ТЗ не създава нова категория обжалваеми определения извън предвидените в чл. 274, ал. 1 от ГПК. По тези съображения настоящият състав счита, че жалбата е недопустима.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 9395/04.09.2026 г., подадена от „Спарки Русе 2020“ ЕАД, ЕИК ............ срещу определение № 262 от 16.07.2026 г. по ч.гр.д. № 300 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пирдоп, с което е оставено без уважение искане на длъжника „Спарки Русе 2020“ ЕАД за спиране на заповедното производство на основание чл. 637, ал.

1 от ТЗ поради открито производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3