Решение № 198 от 30.06.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Б., 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц.Хр. П. Административно наказателно дело № 20251810200046 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. Х. П. с ЕГН********** чрез адв.В. В. от САК е обжалвала в законния срок наказателно постановление №* от 07.01.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му, със законните последици, твърди се, че не е осъществила вменените й нарушения.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, Д. П. се представлява от адв.В. В. от САК, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждене, направени от жалбоподателката.

Въззивната страна – Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., 1 редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №3281676/23.12.2024г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. – 3л.; справка за нарушител/водач – 2л.; докладна записка; сведение от Д. Х. П., писмо с вх.№3206/08.04.2025 година от РУ-Б., с приложени към него заверено копие от Протокол за ПТП №919907 от 23.12.2024 г и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Б., С. С.

Г., В. Д. И., и М. Б. Б., се установява следната фактическа обстановка:

На 23.12.2024г. около 16.30ч., в гр.Б. св. М. Б. Б. управлявал лекия си автомобил м. „* по бул.”Ц*” в посока към с.Т., като навлизал в района на кръстовището с ул.”*”. В този момент жалбоподателката Д. П. навлязла в същото кръстовище от ул.”*” с управлявания от нея товарен автомобил м.”Р.” с рег.№*, като не спряла на наличния пътен знак Б2 и с предната част на превозното средство блъснала в страничната дясна част, управлявания от св.Б. автомобил. След възникналото пътно-транспортно произшествие с материални щети, жалбоподателката не спряла и не установила последиците, а напуснала местопроизшествието. За случилото се св.Б. подал сигнал по телефона в РУ на МВР – Б.. Няколко минути след това на горепосоченото кръстовище пристигнал дежурния полицейски автопатрул при РУ – Б., в състав св. В. Ц. И. и св. С. С. Г., които изслушали св.Б. за възникналото ПТрП и намерили рег. табела, паднала от автомобила, управляван от жалбоподателката. След около половин час Д. П. се върнала на мястото на ПТрП, като заявила пред полицейските служители и св.Б., че го е напуснала, тъй като се била уплашила. Това си изявление П. написала и в даденото от нея обяснение. След като двамата полицейски служители изслушали участниците в ПТрП и се запознали с причинените повреди по двете МПС, св.И. в 2 присъствието на св.Г. съставил на П. АУАН серия GA №3281676/23.12.2024г за това, че при управление на товарния си автомобил не спира на пътен знак Б2, при което реализира ПТрП с л. а. м. „*” след което напуска мястото на ПТрП без да спира. Акта бил предявен на П. за запознаване със съдържанието и същата го подписала без възражения. Св.И. квалифицирал деянията на П. като нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. По случая бил изготвен протокол за ПТрП и докладна записка от св.И.. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №220246-000879 от 07.01.2025г., от Началника на група при РУ – Б..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Б., И. и С. С. Г., както и от писмените доказателства по делото.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред . Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушенията в АУАН и НП е достатъчно ясно и пълно и същите съответстват на посоченаите, като нарушени в него разпоредби на ЗДвП.

Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите И., Б. и Г., както и от съставения АУАН, обяснение от Д. П., докладна записка и протокол за ПТрП се доказа, че жалбоподателката е осъществила посочените по-горе нарушения на ЗДвП.

3

Показанията на свидетелите И., Б. и Г. са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и съдът ги кредитира изцяло. Св.Б. е очевидец на извършените нарушения, като е възприел лично, че Д. П. на 23.12.2024. е управлявала товарен автомобил м.”Р.” с рег.№* по ул.”*” в гр.Б., като не е спряла на пътния знак Б2, навлязла е на бул.”Ц*”, и се е блъснала със същия в управляваното от него по булеварда МПС, след което е напуснала местопроизшествието без да спре. Съдът дава вяра на показанията на св.Б., с оглед и на това, че същите се потвърждавата от тези, дадени от пристигналите на място полицейски служители,от които се установява, че не са заварили на място П. и впоследствие след нейното връщане са се запознали с деформациите по двата автомобила и са имали възможност да констатират посоката на движението им, както и че именно жалбоподателката, движейки се по ул.”*” не е спряла на поставения преди кръстовището с бул.”Ц*” пътен знак Б2 и с това е предизвикала ПТрП. Съдът кредитира и съставения АУАН, протокол за ПТрП, обяснение и докладна записка от И., съдържанието на които кореспондира с показанията на тези трима свидетели.

Съдът не кредитира показанията, дадени от св.В. Д. И., като намира, че същата е заинтересована от изхода на делото, с оглед това, че с жалбоподателката са в близки приятелски отношения, а и същите са изолирани и неподкрепени от други доказателства. Съдът намира за недостоверни показанията на св.Илиева относно причините на възникналато ПТрП, а именно движението с висока скорост на лекия автомобил м.“БМВ“ както и че след удара, тъй като са били обиждани от св.Б. и други лица, пътуващи с него, с П. са се отдалечили и наблюдавали местопроизшествието до идването на полицейските служители. Съдът намира, че това противоречи както на дадените тогава писмени обяснения от П., в които сочи, че след ПТрП е напуснала с автомобила си и се е прибрала в дома си, както и от показанията на самите полицейски служители, че жалбоподателката се е върнала на местопроизшествието след около половин час от момента, в който те са го посетили.

В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

4

Съдът следва да отбележи, че това, че жалбоподателката се е отзовала същия ден, по-късно и не се е укривала не води до извод на липса на осъществено деяние по напускане на ПТрП.

Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, и чл. чл.

123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявала товарен автомобил, като не се е съобразила с пътен знак Б2, не е спряла при наличие на такъв, отнела е предимство на друго движещо се МПС и е причинила ПТрП /причинени са материални щети по двете МПС/, след което е напуснала мястото на ПТрП, без да спира.

Правилно за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, АНО е наложил на П . наказание "глоба" в размер на 200.00лв., което е и фиксирания размер, предвиден с оглед разпоредбите на чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП.

В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано индивидуализиране на съответстващите административни наказания, при съобразяване на диапазона на размера на наказанието в санкционната част на приложимата административно-наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на индивидуализация на наложените кумулативни административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП .

За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , са предвидени административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв. Недопустимо е да се извеждат по тълкувателен път мотивите на наказващия орган при осъразмеряване на съответстващата на индивидуалните специфики на деянието и нарушителя, административна санкция. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието "глоба" следва да се редуцира до законовия минимум от 50 лева, а срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС, следва да се намали до минимума -1 месец. Според съда така определените мерки за административно-репресивно въздействие биха осигурили от една страна спазване баланса между засегнатите с нарушението обществени отношения и правата на нарушителя, а от друга биха обезпечили 5 целите на специалната и генерална превенция по см. на чл. 12 ЗАНН –да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Ето защо съдът намира, че НП следва да се измени в частта относно наложените за нарушението по чл., 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП административни наказания чрез редуцирането им към минимума, а в останалата му част и относно нарушението по ч л . 6, т. 2 ЗДвП - НП като обосновано и законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на направените искания в жалбата за ревизиране на законността при отнемането на контролни точки, съдът следва да отбележи, че същото не се явява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАННстраните имат право на присъждане на разноски. На жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Със предоставения по делото договор се претендират разноски в размер 400лева. От въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Съдът счита претенцията на жалбоподателя за частично основателна и доказана. По делото са представени пълномощно и договор, от които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. В случая, платеното от жалбоподателят адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК , урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи 6 претенцията на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на измененото наказание и това е в размер на 67.00лева.