Определение № 53 от 30.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 916/2024
- Вид
- Определение № 53
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 638, ал.2 · Търговски закон
- чл.698, ал.1 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53 гр. София, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно търговско дело № 20241001000916 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 638, ал.2 ТЗ.
Образувано е по подадена от „Юробанк България“ АД частна жалба срещу определение № 3666/25.09.2024г. на СГС, ТО, VІ- 24 състав по т.д. № 156/24г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.638, ал.2 ТЗ. Твърди, че съдът неправилно е приел, че значително по- късното провеждане на търг на имуществото в производството по несъстоятелност в сравнение с изп. дело не застрашава интересите на обезпечения кредитор; че възможността за предлагане на оздравителен план в производството по несъстоятелност изключва основателността на искането за даване на разрешение за продължаване на започнало индивидуално принудително изпълнение; че при спряно производство по несъстоятелност обезпеченият кредитор, предприел индивидуално принудително изпълнение, би могъл да продължи същото и че генерирането на допълнителни разходи в производството по несъстоятелност, свързани с реализиране на ипотекираното и заложено имущество не уврежда кредиторите. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което на осн. чл.638, ал..2 ТЗ да разреши производството по изп. дело да продължи по отношение на недвижимите имоти, индивидуализирани в молбата по чл.638 ТЗ, и движимите вещи, описани в Приложение № 1 към молбата, собственост на „Мелница Арчар“ ООД, върху които са учредени договорни ипотеки и особени залози в полза на „Юробанк България“ АД .
По делото е постъпило „становище“ от кредитора „А. П.“ ЕООД, с което се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в 1 преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение от 22.05.2024 г. по т.д. №156/2024г. на СГС, ТО, VI- 24 състав е открито производство по несъстоятелност за „Мелница Арчар“ ООД, ЕИК: 121897006. На 13.09.24 г. в ТР е обявен Списък №1 на приети вземания, в който под № 7, 8, 9, 10 и 11 са приети вземания на „Юробанк България“ АД, с основание договор за предоставяне на кредитна линия №100-1750/15.03.2016г. и допълнителни споразумения към него, договор за предоставяне на инвестиционен кредит №100-1749/15.03.2016г. и допълнителни споразумения към него и договор за кредит овърдрафт №100- 2729/22.07.2019г. и допълнителни споразумения към него. Вземанията са приети като обезпечени - поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
На 26.07.2024 г. по делото е постъпила подадена от „Юробанк България“АД молба с искане да бъде разрешено производството по изп. дело № 20238980400021/2023г. при ЧСИ С. Н., рег.№*** да продължи по отношение на недвижими имоти, описани в молбата, и движими вещи, описани в приложение към молбата, което имущество е собственост на „Мелница Арчар“ООД. Сочи, че върху имуществото, за което се иска да продължи индивидуалното изпълнително производство, са учредени договорни ипотеки и особени залози в полза на банката, върху което имущество до постановяване на решение от 22.05.2024г. по т.д.
№156/2024г. на СГС са били предприети действия по реализацията му, за което представя доказателства. Твърди, че съществува опасност от увреждане на интересите на банката като кредитор в производството по несъстоятелност на „Мелница Арчар“ ООД в случай, че изпълнителните действия по изп. дело №20238980400021/2023г. при ЧСИ С. Н., per. №*** не бъдат продължени, тъй като: осребряването на активите в производството по несъстоятелност по т.д.№156/2024г. по описа на СГС все още не е започнало, като законовите срокове са такива и практиката сочи, че осребряването би отнело 1-2 години, а в същото време предприетите действия по изп.дело № 20238980400021/2023г. по описа на ЧСИ С. Н.- наложена възбрана и запор, връчена покана за доброволно изпълнение, извършен опис, определена оценка, насрочена публична продан, могат да приключат за помалко от два месеца. По- бързото насрочване на продан на имуществото давало възможност за по-бърза негова реализация, което от своя страна имало за последици по- висока цена за реализираното имущество, тъй като забавянето на продажбите води до обезценяване предмета на обезпечението, а и в периода, в който останат непродадени активите се дължат местни данъци и такси, разходи за охрана и т.н. Излага и че бързата продажба на имуществото ще доведе до удоволетворяване на по-голяма част от вземането й, като реализацията на обезпеченията има вероятност да бъде затруднена от специфичното предназначение на актива, а правата на хирографарните кредитори няма да бъдат застрашени предвид изискването на закона сумата над размера на обезпечението да бъде внесена в масата на несъстоятелността. Наред с това, в производството по несъстоятелност ще се наложи извършването на разноски, които длъжникът не притежава, поради което те 2 следва да бъдат заплатени от кредиторите, а бързата реализация на имуществото в индивидуалното изпълнение ще намали тези разноски. Опасността за интересите на банката се изразявала и в неоправдано отлагане на действията по удовлетворяването на обезпечените вземания, както и дублирането на процесуални действия в изп.производство и в производството по несъстоятелност, водещи до един и същ резултат противоречи на принципа на процесуална икономия и накърнява икономическите интереси на банката, като извършването на допълнителни разходи в несъстоятелността неоправдано утежнява положението на длъжника.
Синдикът не изразява становище по молбата.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че преценката, която следва да направи е в два аспекта: 1. Да се отчете наличието на конкретни юридически факти, които законът изисква да са налице; 2. Да се направи преценка съществува ли опасност от увреждане интересите на този кредитор, ако не продължи индивидуално да изпълнява срещу конкретното имущество. По отношение на първия аспект е посочил, че се установяват всички факти, чието наличие законът изисква, за даване разрешение за продължаване на индивидуалното изпълнително производство, а именно доказан е фактът, че банката е обезпечен кредитор на „Мелница Арчар“ ООД, както и че са предприети действия от кредитора по изп. дело по реализация на обезпечението. По отношение на втория аспект, при преценката за наличие на опасност от увреждане интересите на кредитора е счел, че от изложеното в молбата не се доказва такава опасност, като част от посоченото в молбата изразява предположения и навежда на бъдещи несигурни събития. Относно основният аргумент на банката, че универсалното изпълнение няма да се развие толкова бързо, колкото индивидуалното и това ще доведе до обезценка на имуществото, съответно до по-малка сума за удовлетворяване вземането на банката, е посочил, че тези твърдения не могат да бъдат приети по категоричен начин доколкото по изп.дело №20238980400021/2023г. на ЧСИ С. Н., рег.№***, вече е извършена първата публична продан и не се е явил наддавач, като съгласно чл.485, ал.4 от ГПК първата публична продан от ЧСИ следва да се извърши на цена от 80% от оценката, докато в производството по несъстоятелност е предвидено първият търг синдикът да извърши на цена от 100% от оценката. Следващата продажба в индивидуалното изпълнение била при падаща цена, каквито са разпоредбите и в ТЗ за осребряване на имуществото. Предвид това не можело да се приеме безусловно, че имуществото ще бъда продадено на по-висока цена по изп.дело. Разпоредбите в ГПК и в ТЗ относно определяне на оценителя, извършващ оценката на имуществото и невъзможността да се продава под данъчна оценка били сходни, поради което не можело да се направи извод дори за предполагаем риск за кредиторите, т.е. . опасността имуществото на длъжника да бъде продадено по-бавно и на по-ниска цена в производството по несъстоятелност отколкото в производството по изп.дело. Освен това, банката била обезпечен кредитор, като независимо дали имуществото- предмет на обезпечение, ще бъде продадено в производството по несъстоятелност или извън него, постъпилата от продажбата сума ще служи за удовлетворяване на този кредитор. С оглед 3 въведената от закона цел на производството по несъстоятелност да се даде възможност за оздравяване предприятието на длъжника, не следвало да се изключва и тази възможност, която при продажба на имуществото на длъжника в индивидуалното изпълнение и само в полза на един от кредиторите, би станала невъзможна. Длъжникът не бил обявен в несъстоятелност, поради което имало възможност да бъде предложен оздравителен план в срока по чл.698, ал.1 от ТЗ, което би запазило длъжника като икономически субект, съответно възможността му да осигурява работни места. Посочил е и че не приема и аргументите на банката, че в производството по несъстоятелност могат да се генерират разходи, да се дължат данъци и такси, които не са в полза на длъжника и на кредиторите. В случай, че синдикът не реализира приходи от имуществото, не събере вземания и не открие парични средства за издръжка на производството, съдът следвало да укаже да бъдат предплатени разноски. Това обаче било във волята на кредиторите, вкл. и на банката и ако такива разноски не бъдат предплатени, производството по несъстоятелност се спира, като при спряно производство обезпеченият кредитор, предприел индивидуално принудително изпълнение, би могъл да го продължи. Ето защо и при липсата на доказана съществуваща опасност от увреждане интересите на „Юробанк България“ АД следвало да бъде приложено правилото на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност на „Мелница Арчар“ ООД, а не да се разреши изключението в полза на банката да продължи индивидуалното производство.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат.
За да бъде уважено искането по чл. 638, ал. 2 от ТЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е предприето изпълнително действие по реализация на обезпечението, учредено в полза на взискателя; взискателят да има качеството на обезпечен кредитор; наличие на съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.
Не е спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че молителят "Юробанк България“ АД има качеството "обезпечен кредитор", който е предприел действия по реализация на ипотекирано и заложено в негова полза имущество в рамките на образуваното срещу „Мелница Арчар“ ООД изп. дело.
Продължаване на индивидуалното изпълнително производство обаче не следва да бъде допуснато, тъй като не се доказа наличието на съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.
В тежест на кредитора е да установи, че изпълнителните действия по индивидуалното изпълнение са напреднали до степен универсалното изпълнение да застраши неговите интереси, а по делото такива доказателства не са представени. Няма данни спирането да е заварило напреднали действия по реализиране на ипотечното обезпечение. Напротив имало е неуспешно приключила публична продан. Продължителността на производството по несъстоятелност и забавянето му във всички случаи уврежда интересите на обезпечения кредитор, защото отлага във времето удовлетворяването на вземането му. Доколкото обаче 4 събирането на неговото вземане е сигурно, предвид наличието на вписани в негова полза ипотеки и особени залози, и привилегиите му при удовлетворяването, забавянето на производството по несъстоятелност уврежда в значителна степен хирографарните кредитори и най-вече длъжника, защото върху задълженията му се начисляват лихви и се кумулират разноски. Затова не може да се приеме увреждане на интересите на частният жалбоподател като кредитор в производството по несъстоятелност на „Мелница Арчар“ ООД, осребряването на имуществото на който длъжник в производството по несъстоятелност е започнало.
Разпечатката съдържа 23 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20ff5b77-89bd-43c6-a399-a16e347d8b78