Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 09.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 801/2021
Вид
Решение № 497
Подписан
09.12.2021
В сила
09.12.2021
Състав
Петър Узунов, Моника Христова, Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Благоевград, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20211200500801 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на АН. Д. Д., ЕГН **********, против решение № 901444 от 18.06.2021г., постановено по гр.д. № 1211/2020г. по описа на Районен съд С. в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху 1/10 идеална част имот на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН И М О Т XI -2798 в кв. 154 по плана на гр. П., съставляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, с площ на имота от 1 319 кв.м..

Недоволна от така постановения акт в посочената част, жалбоподателката твърди, че същият е недопустим, неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на материалноправните норми и в нарушение на процесуалните правила и задължителната съдебна практика, подробно описана в жалбата. Според въззивника първоинстанционният съд не е взел предвид многобройните писмени доказателства, представени в исковата молба, относно факта на владението от страна на ответника, като в решението липсват мотиви относно 1 този доказателствен материал. Във връзка с това моли съда за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първа инстанция за ново разглеждане и произнасяне с мотиви относно представените доказателства. В условията на евентуалност моли съда да отмени постановеното решение частично, като уважи иска за предаване на владението от ответника на процесния имот.

Претендира сторените по делото разноски.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от събраните по делото доказателства, а именно удостоверение за наследници № 893/10.08.2020г. и удостоверение за наследници № 894/10.08.2020г., както и нотариален акт № 158/26.09.1990г. ищцата е собственик на 1/10 идеална част от УПИ XI-2798, кв. 154 по плана на гр. П..

С разрешение за строеж № 78/05.03.2008г., издадено от главен архитект на Община П. на О.Б., А.Д., С. Д., Л.В., А.С., Н.С. и К.С. се разрешава строеж на две жилищни сгради Сграда 1-южна и Сграда 2-северна на четири етажа + терасовиден етаж жилищен в УПИ XI-2798, кв. 154 по плана на гр. П., община П..

В тази връзка на 28.03.2008г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж с възложители О.Б., А.Д., С. Д., Л.В., А.С., Н.С. и К.С., строителен надзор – „****“ Благоевград и строител – „****“ ООД, гр. С..

С нотариален акт № 106, т.1, рег. № 2538, д. № 100/2008г. ищата заедно с останалите съсобственици на посочения имот – С. Д. Д., Л.Н.В., А.Н.С, Н.С.С. и К.С.С. учредили в полза на ответника право на строеж върху процесния имот за построяване на две четириетажни масивни жилищни сгради, плюс терасовиден жилищен етаж към всяка една от сградите, като учредители взаимно си учредяват и запазват правото на строеж върху подробно описани в нотариалния акт обекти. Съгласно т. 2 от Раздел І учредителите дали на суперфициара изричното съгласие за продажба на находящите се жилищните сгради обекти, включително и в незавършен вид, както и правото на строеж за тях, с изключение на обектите, върху които учредителите взаимно са си учредили право на строеж.

Срещу учреденото право на строеж, ответникът е поел задължение да извърши с осигурени от него средства строителството на двете сгради, предмет на договора, като построи на учредителите, с осигурени от него материали, труд, организация, средства и всички други необходими инвестиции, до посочената в Раздел 2, т. 2 от договора степен на завършеност, съобразно одобрените архитектурни проекти, обектите, за които 2 учредителите са си запазили права на строеж, да започне строителство в едномесечен срок от даване на строителна линия и да осигури завършване на сградата в срок от 20 месеца от датата на даване на строителна линия за започване на строителството.

Посочено е, че след окончателното завършване на сградата суперфициарът става изключителен собственик на сградите с изключение на обектите, за които съсобствениците са си запазили правото на строеж.

С констативен акт № 10-КМ/21.09.2010г., съставен по повод извършена проверка от РДНСК - Благоевград е констатирано, че строителството в имота се извършва в отклонение от одобрения на 05.03. 2008 г. архитектурен проект, като изграждането на обектите е на следния етап: сграда 1 е изпълнена като пететажна сграда със стоманобетонна конструкция и завършен покрив, със започнати довършителни работи, а сграда 2 е изпълнена на етап четвърта стоманобетонна плоча, без започнати довършителни работи.

Със заповед № ДК-09/Бл-94/20.12.2010г. на РДНСК, влязла в сила на 28.05.2011г., е наредено спиране изпълнението на всички видове строителномонтажни работи и е предоставен срок на строителя за отстраняване на констатираните нередовности. С констативни актове от 06.05.2011 г. и от 26.05.2011 г. се предлага започване на производство по премахване на строежа.

С влязла в сила на присъда № 5027/13.12.2013 година, постановена по ВНОХД 313/2013 година на БлОС, е отменена присъда № 469/13.06.2013 година, постановена по НОХД 824/2012 година по описа на РС П., като вместо нея е постановено, че подсъдимият О.В. Б. е ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, през периода 30.11.2010г.19.05.2011г. в Общинска администрация гр. П., съзнателно се е ползвал от неистински официални документи - строителни документи, с цел да бъдат използвани пред Главния архитект на Община П. за издаване на Удостоверение за въвеждането на „сграда №1-южна/секция А пететажна 5+4 и секция Б-четири етажа + тер.етаж-жилищен/, находящ се в УПИ ХІ-2798, кв.154А, по плана на гр.П., в експлоатация, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

С решение от 14.01.2016г., постановено по гр. дело № 131/ 2015 г. по описа на РС С., влязло в законна сила на 11.06.2020г., е признато за установено по иска, предявен от А.Д. против О.Б., че 1/10 от учреденото в полза на ответника право на строеж с гореописания нотариален акт е погасено по давност в полза на ищцата, като неупражнено в продължение на пет години.

При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение РС е уважил частично предявения от ищцата иск по чл. 108 от ЗС, като е приел за установено, че по отношение на ответника ищцата е собственик на 1/10 идеална част от процесния имот. С решението си РС е отхвърли иска за предаване на владението, тъй като е приел, че от многобройните писмени 3 доказателства не може да се направи извод, че към момента на предявяване на иска и на постановяване на решението ответникът владение посочените идеални части.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, жалбата се преценява като неоснователна, а решението като правилно.

Предмет на разглеждане по делото е иск по чл. 108 ЗС.

Въззивната жалба е подадена срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху имота като неоснователен.

Срещу решението на РС С. в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имота, не е подадена въззивна жалба, поради което спорът в тази си част не е висящ в настоящото производство.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да се уважи искането за предаване владението на процесния имот, ищцата следва да докаже, че към датата на предявяване на иска ответникът упражнява фактическата власт върху същия без основание за това. По делото с оглед събраните доказателства, това обстоятелство се не се доказа от ищцата.

Представените с исковата молба многобройни писмени доказателства свидетелстват за незаконосъобразни действия на ответника във връзка с реализирането на правото на строеж. Всичките са относими към период преди постановяване на влязлото в сила решение по гр.д. 131/2015г, на РС С., с което съдът е признал за установено по иска, предявен от А.Д. против О.Б., че 1/10 от учреденото в полза на ответника Б. право на строеж върху процесния имот е погасено като неупражнено в продължение на пет години, както и преди подаване на исковата молба. Не се сочат и не се доказват други действия на ответника, които биха могли да се тълкуват като проява на негово владение или държане към датата на предявяване на иска. Още повече, че в самата жалба жалбоподателката посочва, че ответникът осъществил покупкопродажби на самостоятелни обекти в полза на трети лица, което е индикация за липса на владение върху процесния имот от негова страна.

Предвид горното настоящия състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства ответникът да е владял имота към датата на предявяване на иска.

По повод направеното искане в жалбата да се обезсили първоинстанционното решение като необосновано и делото да бъде върнато на РС за произнасяне по представените писмени доказателства, настоящият състав следва за необходимо да посочи, че необосноваността на един акт води 4 до неговата неправилност. Този порок може да бъде отстранен от въззивната инстанция, която прави собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и след констатация за пълното или частично съвпадение или несъвпадение с тези на първоинстанционния съд го потвърждава или отменя частично или изцяло.

Предвид горното и съвпадението на изводите на РС и настоящия състав, то решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, но такива не са поискани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №901444 от 18.06.2021г. по гр.д. № 1211/2020г. по описа на РС С. в обжалваната му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5