Решение № 3011 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3011 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100505070 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.12.2021г., постановено по гр.д. № 45616/2020г. на СРС, ГО, 90 състав, са уважени предявените от В. Б. Д. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ, както следва: за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение по образуваното срещу него и прекратено наказателно производство, ведно със законната лихва от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата от 532, 45 лева, представляваща имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху парична гаранция от 1 000 лева за периода от 15.12.2014г. до 13.03.2020г. и за сумата от 600 лева за заплатен в досъдебното производство адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 6 000 лева до пълния претендиран размер от 7 000 лева.

1

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстнационния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са ангажирани доказателства, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. На следващо място, навеждат се съображения, че не са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди, за които по безспорен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Поддържа, че показанията на свид. Д.а-К. не следва да се кредитират, тъй като тя е дъщеря на ищеца и в този смисъл е заинтересована от изхода на спора. Освен това нито един от разпитаните по делото свидетели не е установил наличието на твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че в процесния период срещу ищеца е водено още едно наказателно производство, поради което се налага извод, че част от неимуществените вреди са търпени във връзка и с това наказателно производство. Не било съобразено още, че ищецът не е ангажирал доказателства за емоционалното си състояние преди да му бъде предявено процесното обвинение, както и че прокуратурата не е разпространявала информация за воденото наказателно производство, а наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е нарушила обичания начин на живот на ищеца и интензивността на отрицателното въздействие е в по-ниска в сравнение със случаите на взета по-тежка мярка за неотклонение. В жалбата са развити и съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият размер не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е понесъл притеснения и неудобства, които са нормално изводими от ситуацията, поради което страданията му не са извън обичайните за такива случаи, а продължителността на наказателното производство е в разумен срок с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оспорва се правилността на изводите относно основателността на предявения иск за имуществени вреди, 2 изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Твърди, че представеният към исковата молба договор за правна защита и съдействие се различава по съдържание от този, представен в досъдебното производство, от което следва извод, че е съставен за нуждите на процеса.

Освен това не било доказано реалното плащане на адвокатски хонорар за защита по процесното наказателно производство. Аргументирано е и становище за необоснованост на изводите на СРС относно иска за заплащане на обезщетение под формата на пропуснати ползи, тъй като не е установено, че тя има сигурен характер. С тези доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди.

Насрещната страна в производството В. Б. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3-то от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по образувано срещу него и прекратено наказателно производство поради обстоятелството, че деянието не съставлява престъпление.

На етапа на въззивното производство е установено, че производството по ДП 5396/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44339/14 г. по описа на СРП е образувано на 08.10.2014г. срещу ищеца В. Б. Д.. С постановление от 3

31.10.2014г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, за това, че в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в условията на продължавано престъпление чрез отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими вещи и пари, собствени на „И.“ ООД, движими вещи – сума в размер на 10 502, 51 лева, представляваща платен наем от 02.06.2010г. и рамково фасадно скеле на стойност 9 142 лева, всички на обща стойност от 19 644, 51 лева, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Н К . Спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева, която била внесена на 15.12.2014г.

На 29.04.2015г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 6725/2015 г. по описа на СРС, 94 състав, като съдът е прекратил съдебното производство по този обвинителен акт и е върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление за привличане на обвиняем от 13.04.2016г. разследващият полицай е изменил първоначално повдигнатото обвинение, като ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени две престъпления, както следва: престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 209 от НК за това, че на 02.06.2010г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Т.В.Й., като се представил за длъжностно лице във фирма „И.“ ООД, което има право да получи дължима наемна цена в размер на 10 502, 51 лева, като по този начин нанесъл имуществена вреда на дружеството и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. противозаконно е отнел чужда движима вещ – рамково фасадно скеле, собственост на „И.“ ООД на стойност от 9 142 лева. Взета била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева.

На 03.05.2016г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 7908/2016 г. по описа на СРС, 94 състав, по което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

4

С постановление от 12.05.2017г. на прокурор при СРП е прекратено ДП 5396/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44339/14 г. по описа на СРП в частта по повдигнатото срещу В. Б. Д. обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, предл.1-во от НК за това, че за периода от началото на 2009г. до месец юли 2010г. е присвоил чужди движими вещи – пари, собственост на „И.“ ООД, които владеел и пазил. Производството по повдигнатите обвинения по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 209 от НК и по чл. 195, ал. 1, т.

4, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е продължило.

С постановление от 21.11.2019г. на прокурор при СРП било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК образуваното срещу В. Б. Д. производство по ДП 5396/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44339/14 г. по описа на СРП, поради липса на данни за извършено престъпление. В исковата молба са наведени твърдения, че това постановление му е било връчено по надлежния ред и той не е обжалвал същото. Това твърдение не е било оспорено от насрещната страна, поради което съдебният състав приема за установено, че връчването на постановлението за прекратяване на обвиняемото лице е извършено найкъсно на датата на подаване на исковата молба – 23.09.2020г.

Видно от приложения на л. 6 от том I на ДП №5396/2014г. по описа на СДВР договор за правна защита и съдействие № 126/2014г. сериен №A 0190670 /в оригинал/, в същият няма посочена дата на сключване и размер на договорено и платено адвокатско възнаграждение. В първоинстанционното производство е представен заверен препис от договор № 126/2014г., който е подписан от страните по него – клиент и адвокат, посочена е дата на сключване - 18.11.2014г., както и е вписано, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е платено изцяло в брой.

На 13.03.2020г. внесената парична гаранция в размер на 1 000 лева е била възстановена на ищеца.

По делото са представени неоспорени медицински документи, от които се установява следното:

В епикриза от 02.09.2015г. от Токуда Болница, е отразен болничен престой на ищеца в периода от 01.09.2015г. до 02.09.2015г., с вписана диагноза – пристъпно предсърдно мъждене. Посочено е още, че исхемичната болест на сърцето и двуклоновата коронарна болест са установени преди 5

2012г. В епикриза от 14.11.2018г. от Болница Токуда е отразен болничен престой на В. Д. в периода от 10.11.2018г. до 14.11.2018г., с вписана диагноза – исхемичен мозъчен инсулт.

Приетите за установени негативни последици от повдигането на обвинение срещу ищеца са доказани посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.В. Д.а – К. и П.Б.С..

Свидетелката Д.а е дъщеря на ищеца и в този смисъл има преки, непосредствени и трайни впечатления относно обстоятелството по какъв начин се е отразило процесното обвинение на ищеца. Нейните показания следва да се кредитират като логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказакателства по делото. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък приятел или роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото.