Решение № 1769 от 15.05.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1769 гр. Пловдив, 15.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 12.04.2018г, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7462 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И.Н.К., ЕГН: **********,***, против К.Х.Л., ЕГН: **********, действаща в качеството й на **************** на ******* ******* ******, с която са предявени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата следните суми: 5 953, 33 лева, представляваща сбора от по една месечна вноска за издръжка за периода от 15.04.2009 г. до 30.04.2009 г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.05.2009 г. до 31.03.2014 г., като погасени по давност; сумата от 2 376, 97 лева- общ размер на законните лихви върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014 г. до 13.04.2017 г., като погасени по давност; сумата от 3 600 лева, представляваща 36 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.04.2014 г. до 01.04.2017 г., поради плащане; 1 491, 43 лева-законната лихва върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014г. до 13.04.2017г., поради плащане, които суми са предмет на изп. дело № ************* по описа на *************, с рег. № ***, за периода от 01.04.2014 г. до 13.04.2017 г.

В исковата молба се твърди, че с ответницата К.Л. са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на *********. От брака си имали едно ненавършило пълнолетие дете- *** ******* ******, ЕГН

**********. С Решение № ****/ 18.06.2009 г., постановено по гр. д. № ****/ 2009 г. по описа на ПРС, бракът между страните бил прекратен, като родителските права върху роденото от брака дете били предоставени на майката. От своя страна бащата се задължил да заплаща на дъщеря си, чрез нейната **************** издръжка в размер на 100 лева, считано от 15.04.2009 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й погасяване. Ищецът твърди, че от 15.04.2009 г. до датата на подаване на настоящата искова молба редовно плащал издръжката, като предоставял средствата лично на детето или на майка му при осъществяване на личните им контакти.

Твърди, че парични суми за издръжката изпращал чрез куриер и по банков път по сметка на майката. Изпращал средства и чрез негови приятели, които пътували до С. и ги носили лично на ответницата. Твърди, че освен дължимата издръжка, ищецът предоставял многократно суми за задоволяване на нуждите на дъщеря си- средства за облекло, за лятна почивка и др. Въпреки това срещу него било образувано изп.д. № ************* по описа на *************, с рег. № ***, с район на действие **********. Възразява, че вземанията за издръжка за периода 15.04.2009г.-31.03.2014г. и за законна лихва върху всяка една месечна издръжка за периода 01.05.2009 г. -31.03.2014 г. са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответницата следните суми: 5 953, 33 лева, представляваща сбора от по една месечна вноска за издръжка за периода от 15.04.2009 г. до 30.04.2009 г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.05.2009 г. до 31.03.2014 г., като погасени по давност; сумата от 2 376, 97 лева- общ размер на законните лихви върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014 г. до 13.04.2017 г., като погасени по давност; сумата от 3 600 лева, представляваща 36 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.04.2014 г. до 01.04.2017 г., поради плащане; 1 491, 43 лева- законната лихва върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014г. до 13.04.2017г., поради плащане, които суми са предмет на изп. дело № ************* по описа на *************, с рег. № ***, за периода от 01.04.2014 г. до 13.04.2017 г. Претендира и направените по делото разноски, за които е представен списък. Подробни съображения в подкрепа на искането се излагат от процесуалните представители на ищеца – адв. Т.И. и И.И. в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че по силата на съдебно решение № ****/ 18.06.2009 г. по гр. д. № ****/ 2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, ****, сключеният между страните брак бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на роденото от брака им дете *** ******* ****** били предоставени на ответницата, като ищецът бил задължен да заплаща на дъщеря си, чрез нейната майка издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 15.04.2009 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане. Ответницата твърди, че от 15.04.2009 г. до настоящия момент ищецът не бил изплащал дължимата издръжка за детето, поради което същата се снабдила с изпълнителен лист от 31.03.2017 г. издаден по гр.д. № ****/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, ***** и пристъпила към принудително събиране на дължимата издръжка, за което било образувано изп. д. № ************* по описа на *************, с рег. № ***. На ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение на 04.05.2017 г. Твърди, че представените доказателства от ищеца не кореспондирали с твърдението му за заплащане на дължимата издръжка. Посочва, че за превод на парични суми по банков път или изпращането им посредством куриерски услуги се издавали нарочни парични документи, каквито не били приложени от ищеца. По повод твърдението на ищеца, че предоставял други суми за задоволяване потребностите на дъщеря му, отбелязва, че съобразно чл. 143, ал. 1 СК всеки родител бил длъжен съобразно своите възможности да осигурява необходимите условия на живот за развитието на детето, поради което, дори да се приеме, че ищецът действително е предоставял такива средства, те не представлявали изпълнение на задължението му за издръжка. Също така ответницата посочва, че спрямо главното вземане за издръжка и акцесорното вземане за законна лихва не намира приложение кратката тригодишна давност. На следващо място се навежда от ответната страна довод, че давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските права. Посочва, че бащата също бил носител на родителски права и задължения поради което намирала приложение разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД. Сочи, че вземането било установено с влязло в сила решение, поради което спрямо процесните вземания приложение намирала петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното ответницата моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника й – адв. А. в писмени бележки Съдът, като взе предвид съображенията на страните, събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Признават се обстоятелствата, че ищецът и ответницата К.Л. са бивши съпрузи, че същите са родители на ненавършилото пълнолетие дете *** ******* ****** ЕГН:

**********, че с влязло в сила решение № ****/ 18.06.2009 г. по гр.д. № **** /2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, бракът между страните е прекратен, като родителските права по отношение на роденото от брака дете били предоставени на майката. Със същото решение ищецът бил задължен да заплаща на дъщеря си, чрез нейната **************** месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 15.04.2009 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че против ищеца И.К. е образувано изпълнително дело № ************* по описа на ************* с рег. № ***, действащ в района на ************, като от приетото копие на изпълнителното дело е видно, че ищецът е получил и покана за доброволно изпълнение за изплащане на дължимата издръжка, присъдена с Решението на съда.

Разпоредбата на чл. 439, ал.

1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.

Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /аргумент от чл. 439, ал. 2 от ГПК/. В този смисъл е и Определение № 233/17.04.2009г. на ВКС на Р.България по ч.т.д. № 239/2009г., ІІ т.о, ТК.

Установено е в хода на настоящото производство, че с Решение №**** от 18.06.2009г., постановено по гр.д. № ****/2009г. по описа на ПРС, ********** е утвърдено споразумение между страните, с което е прекратен гражданския им брак, упражняването на родителските права спрямо детето *** ******* ****** са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и същият се е задължил да заплаща на детето Е.К., чрез нейната **************** – К. К. издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 15.04.2009г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното изплащане.

От приложеното копие на цитираното изпълнително дело е видно, че първоначалното задължение за издръжка на ищеца по същото възлиза на сумата от общо 15543,64 лева – главница за издръжка и законна лихва, считано от 15.04.2009г. до 13.04.2017г.

За установяване на фактическите си твърдения страните са ангажирали гласни доказателства посредством разпита на по един свидетел.

От показанията на св. В. Т.

/протокол от съдебно заседание, проведено на 02.11.2017г. се установява, че същата познава ищеца и неговата дъщеря – Е.К., която след развода се отглеждала от майката. Свидетелката знаела, че бащата изпраща издръжка за детето чрез „Еконт”, а когато той нямал възможност, лично свидетелката изпращала сумите или подаръци за детето. През няколко месеца изпращали пари или подаръци, а няколко пъти ходили до С., като давали на детето пари на ръка.

От показанията на св. Б. П.

/протокол от същото съдебно заседание/ се установява, че е в приятелски отношения с ответницата, с която живеели в един блок, а децата им играели заедно. Виждали се ежедневно и К. й споделяла, че все по – трудно се справя с разходите за отглеждане на детето и не знаела да е изплащана издръжка за него.

Съдът кредитира като цяло показанията на разпитаните св., като при анализа им отчита факта, че същите не са достатъчно информативни и не могат да послужат за основа на извод относно спорния между страните въпрос изплащана ли е издръжка от ищеца в периода 2014 – 2017г.

Извън цитираното копие на изпълнително дело, като писмени доказателства са приети и извлечение, от което е видно движението по сметките на ответната страна К.Л. в „*************”.

Приобщена е към доказателствената съвкупност по делото и справка от Еконт, относно всички изпратени от св. В. Г. Т. до Е.К. пратки за периода 01.01.2014г. – 01.05.2017г.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, извършена от в. л. В.Ш. се установява, че за периода от 15.04.2009г. до 04.04.2017г. са дължими една месечна вноска за издръжка за периода от 15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53,33 лева и 95 месечни вноски по 100 лева за периода от 01.05.2009г. до 31.03.2017г. в размер на 9500 лева. Общият размер на дължимите месечни издръжки за периода от 15.04.2009г. до 04.04.2017г. – датата на образуване на изпълнителното дело е в размер на 9553,33 лева. В Приложение 1 към заключението в. л. е изчислило размера на законната лихва върху всяка просрочена вноска от месечната издръжка за времето от падежа й до 04.04.2017г., която възлиза на сумата от общо 3792,66 лева.