Решение № 9950 от 29.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15340/2024
- Вид
- Решение № 9950
- Подписан
- 29.05.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 9950 гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20241110115340 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл.
33, ал. 2 от ЗС от В. Т. Г., А. Г. П., Ю. Г. П. и В. П. Г. срещу В. С. Ц. и К. Г. С., както и за отмяна на Нотариален акт (НА) №100, т. I , рег. №10802, дело №72/2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК в частта, в която В. С. Ц. е признат за собственик за размер от 66/90 ид.ч. върху Поземлен имот (ПИ) с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, като правна последица от уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, на осн. чл.537, ал. 2 от ГПК.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищците и отв. В.
Ц. са съсобственици на ПИ с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София, находящ се в ***********, с площ 1589 кв.м, на основание наследство и земеделска реституция. С НА №100, т. I , рег. №10802, дело №72/2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на 21.11.2023 г. отв. В. Ц. е признат за изключителен собственик по давност на процесния имот.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №4, т. I, рег. №652, дело №3/2024 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК на 22.01.2024 г. отв. В. Ц. прехвърля правото на собственост върху целия имот на отв. К. С. за продажна цена от 5300,00 лева.
Ищците оспорват в полза на отв. В. С. да е изтекла придобивна давност по чл. 79 от ЗС и на това основание да е станал собственик на техните общо 66/90 идеални части върху ПИ с доводи, че владението му не е било явно, непрекъснато и необезпокоявано нито 10г., нито 5 г. Поясняват, че отв. К. С. е установил владение върху имота и се счита за изключителен собственик. Той е трето лице за собствеността и ищците настояват, че за отв. В. Ц. е съществувало задължение по чл.33, ал. 1 от ЗС да предложи на останалите съсобственици да изкупят неговите 3/90 ид.ч, придобити по наследство, и 21/90 ид.ч. по давност, при условията, при които са били предложени на купувача срещу съразмерната цена.
1
Ищците молят да бъде установено по отношение на отв. В. Ц. и отв. К. С., че са собственици на ПИ с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София,, при квота 22/90 ид.ч. за В. Т. Г., 11/90 ид.ч. за А. Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г.
П. и 22/90 ид.ч. за В. П. Г., като отв. К. С. бъде осъден да им предаде владението на посочените идеални части от имота. Претендират отмяна на Нотариален акт (НА) №100, т. I , рег. №10802, дело №72/2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК в частта, в която В. С. Ц. е признат за собственик за размер от 66/90 ид.ч. върху Поземлен имот (ПИ) с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София, като правна последица от уважаване на положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, на осн. чл.537, ал. 2 от ГПК.
Ищците претендират да бъде допуснато да изкупят по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС притежаваните от съсобственика отв. В. Ц. 24/90 ид.ч. от процесния недвижим имот при съответстваща им цена от 1413,33 лв., която да заплатят на отв. К. С. като купувач по сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот №4, т. I, рег. №652, дело №3/2024 г. по описа на Нотариус с рег.
№424 на НК.
Ответната страна оспорва исковете с доводи, че не е обоснован правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу В. Ц., а при липса на предявен иск за нищожност на договора за продажба не може да се дерогира правото на собственост върху имота, придобито от отв. К. С.. Поддържат, че наследствените квоти са неправилно изчислени. Ищците не са осъществявали владение върху имота, а това се потвърждава от множеството разговори, водени между страните по повод разпоредителни сделки с наследствените им имоти. В.
Ц. още прз 2012 г. е извършил трасиране на имота и заграден, като едва през 2024 г. К. С. я премахва. В. Ц. е упражнявал непрекъснато и явно владение върху имота от 2012 г. до 2022 г., в т.ч. до 2024 г. поради което е налице фактическия състав по чл. 79 от ЗС.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно чл. 6, ал. 2 от ГПК, ищецът определя предмета на делото, ответната страна и обема на защитата, която да получи. С Тълкувателно решение № 4/2016 г. по т. д. No 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, се възприе, че когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост, за него ищецът има правен интерес да привлече като ответник и приобретателя по сделката, и неговия праводател. По този начин ищецът си осигурява максимална по обем защита, като това съединяване на искове не е задължително.
Защитата следва да е съответна на накърненото право, поради което и ревандикационния иск по отношение на отв. К. С. е допустим, тъй като имотът е в негова фактическа власт без основание и подлежи на връщане действителния собственик. Преценка на ищеца е как да се защитава, включително, дали да води отделни процеси срещу оспорващите правото му на собственост.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти №100, т.
I , рег. №10802, нот. дело №72/21.11.2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК ответникът В. С. Ц. е признат за изключителен собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.София.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, т. I, рег.
№652, дело №3/22.01.2024 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК се установява, че отв. В. Ц. прехвърля на отв. К. С. правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.София за продажна цена от 5300,00 лева.
2
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ №25, т. VII, дело №1277/29.03.1996 г. се изяснява, че П. Г. С. е признат за собственик на празно дворно място с площ от 1616 кв. м, имот с пл.
№2005, кад. л. №623 по неодобрения КП на гр. София, м. Ю.г.т. II-А., който имот не се спори, че е идентичен на Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.София.
От Удостоверение за наследници изх. №РсТ23-УГ01-6992/19.10.2023 г. на Столична община, р-н „С.“ се установява, че П. Г. С. е починал на 23.04.1996 г. и оставил за наследници по закон 1) Т. П. Г. – син, починал на 04.10.2023 г., който има за наследници по закон В. Т. Г. – син, Т.Т.Г. – дъщеря, починала на 22.09.2023 г., неомъжена, без деца; 2) Г. П. Г. – син, починал на 04.08.2023 г., който има за наследници по закон две дъщери А. Г. П. и Ю. Г. П.; 3) В. П. Г. – син; 4) Н. П. З.
– дъщеря, починала на 02.10.1990 г., която е оставил за наследници Д.Т.З. – син, починал на 02.07.2018 г., разведен, без деца, П. Т. З. син, починал на 21.03.2007 г., женен без деца, оставил за наследник съпруга С. Н. З. с брак повече от 10 г.; 5) В.ка П. П. – дъщеря, починала на 01.05.2015 г., която е оставила за наследници Ц.Т.П.- син; С. Т. Ц. – син, починал на 17.11.2000 г., който е оставил за наследници В. С. Ц. – син, Г. С. Ц. – син; С. Т.а П.-А. – дъщеря, починала на 23.09.2001 г., която е оставила за наследници А. М. А. – син и М. М.а А. – дъщеря. Съобразно правилата за наследяване по чл. 5, чл. 8, ал. 4 и чл. 9 от ЗН, ищците и ответника В. С. Ц. са придобили на основание наследствено правоприемство правото на собственост върху недвижимия имот на общия наследодател П. Г. С. при следните квоти: 22/90 ид.ч. за В. П. Г., 22/90 ид.ч. за В.
Т. Г.,11/90 ид.ч. за А. Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г. П.; 3/90 ид.ч. за отв. В. С. Ц. (или 1/30 ид.ч., придобита по наследство от неговия баща). За наследяването съдът отчете, че децата на П. Г. С. наследяват поравно или по 1/5 ид.ч. от правото на собственост, като делът на Т. П. Г., Г. П. Г. и В. П. Г. е увеличен след смъртта на Д.Т.З., към който момент те са единствените му живи роднини и от най-близката степен на родство, поради което изключват наследственото коляно на В.ка П. П., поч. на 01.05.2015 г., на осн. чл. 8, ал. 4 от ЗН.
Разпитани св. В., св. И., св. А., св. Ц., св. Ш. и св. М. установяват, че ищците и отв. В. Ц. притежават много общи, наследствени имоти, част от които са в близките райони „С.“, „М.“ и „Д.“. След смъртта на Т. П. Г. и Г. П. Г. наследниците започнали да спорят за имотите. Приживе се събирали всички и обсъждали как да се стопанисват. В процесния имот, както и в други, намиращи се в близост, засаждали картофи, тикви, царевица. След 2014-2015 г. спорният имот не се обработвал и запустял. Отв. В. С. почиствал имота от трева и бурени през пролетта.
След преценка на свидетелските показания при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установени горните фактически положения, които са релевантни за спора. Съдът не възприема показанията на свидетелите на ответника, че фактически е поставена оградата около целия имот. Тези показания не могат да бъдат надеждна опора за изводите на съда, тъй като свидетелите не установиха, че възприятията им касаят процесния имот както по местоположение, така и по вид, с оглед специфичната форма на поземления имот. Св. А. дава показания за имот, чиято т.нар. дълга страна на имота е неговото лице към ул. „З.п.“, което противоречи на обективните пространствени предели на имота, а св. М. и св. Ц. не могат да разграничат ясно имота от останалите, които са „през няколко преки“. Съдът не възприема и съобщеното, че волята на наследодателите на страните е спорният имот да се счита притежание на отв. В. С., доколкото същите не бяха конкретни и не направиха разграничение дали се касае именно за него, предвид че съпритежават няколко ниви в местността. Съдът отчита, че изявлението на наследодателя след неговата смърт 3 имотът да остане само на определени лица, които са и негови низходящи или в случая съсобственици/сънаследници, само по себе си няма за последица нито прехвърляне право на собственост, доколкото не представлява акт на разпореждане, извършен в предвидената в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма за действителност, нито може да послужи за начало на самостоятелно давностно владение, тъй като не установява извършено приживе на наследодателя предаване на фактическата власт. Подобно изявление трябва да бъде последвано или от извършено приживе от наследодателя действие по прехвърляне на правото на собственост в предвидената от закона нотариална форма за действителност или от предприемане на действия след откриване на наследството по установяване на самостоятелна фактическа власт от лицето, за което направеното от наследодателя изявление се отнася, включващи уведомяване на останалите наследници за наличие на намерение за своене на техните идеални части от имота. Установяването на самостоятелна фактическа власт на основание, изключващо владението на останалите наследници, с оглед даденото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС тълкуване, се основава на намерението за своене на наследника, а не на намерението на наследодателя и изразено от последния желание имотът да остане само за някой от неговите низходящи.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.
По давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вещното право върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин.
Недопустимо е собственик на един имот да може да придобие същия този имот на друго основание след като вече притежава правото; не може втори път да го придобие, освен ако не е загубил правото си (вж. Решение № 159/01.07.2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г., ВКС, I г.о.). Ето защо отв. В. Ц. може да стане собственик на основание давностно владение само на идеалните части на останалите съсобственици.