Определение № 3914 от 30.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3914 гр. Пловдив, 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503052 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ш. А. С., ЕГН **********, подадена чрез адвокат С. Н. М., против определение № 11720/15.09.2025 г., постановено по гр. д. № 6463/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се излагат съображения, че след като наследодателят е бил потребител, то и неговият универсален правоприемник има качеството на потребител, тъй като правопораждащият факт и за наследодателя и за наследника е един и същ - договор за потребителски кредит. Счита се, че наличието на универсално правоприемство, каквото е наследяването по закон, не игнорира местната подсъдност по чл. 113 ГПК по иск, заведен от наследник на потребител. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

От въззиваемия „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се подробни съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.

113 ГПК в конкретния случай. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

1

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 6463/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано по предявен от Ш. А. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 16210/2010 г. на РС - Пловдив във връзка с договор за потребителски кредит от 14.07.2009 г., сключен с наследодателя на ищцата А.Р.К..

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на производството по чл. 439 ГПК.

Първоинстанционният съд се е съобразил с направеното възражение на основание чл.119, ал. 3 ГПК за местна подсъдност, като с атакуваното определение е прекратил производството по делото и е изпратил последното по подсъдност на РС - София. За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че в случая е неприложимо изключението на чл. 113 ГПК и подсъдността следва да се определи по общите правила на чл. 105 ГПК, тъй като ищцата не е страна - кредитополучател по договор за потребителски кредит, а наследник на кредитополучателя и следователно няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, „потребител“ е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Същата дефиниция предвижда, че „потребител“ е и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Видно от подадената искова молба с предявения иск се претендира установяване недължимост съобразно наследствени квоти на дълг по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 16210/2010 г. на РС - Пловдив, който дълг е придобит от жалбоподателката – ищца чрез наследствено 2 правоприемство. Няма спор, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, произтичат от договор за кредит от 14.07.2009 г., по който наследодателят на ищцата има качеството на потребител. В хипотезата на наследяване по закон имуществените права и задължения, възникнали във връзка с качеството потребител на наследодателя могат да бъдат наследени и възникналите между наследника и третото лице спорове във връзка с тях следва да се уреждат при съобразяване на потребителското му качество. В настоящия случай се касае до спорни отношения възникнали във връзка с потребителски договор, по който страна е бил наследодателят. По силата на наследственото правоприемство правата и задълженията на наследодателя – страна по договора, са преминали в правната сфера на ищцата, с оглед на което същата е придобила качеството потребител. Както е посочено в определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г., III г. о., според установената съдебна практика характерът на производството по чл.

439 ГПК, образувано по искова молба на длъжник, чиито задължения произтичат от договор за банков кредит, е безспорен, като съобразно ЗЗП само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. В случая новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са по отношение вземането на взискателя, предмет на изпълнителното производство, което произтича от договор за банков кредит, сключен с потребител. Ето защо приложима се явява нормата на чл. 113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е районният съд по постоянния и настоящ адрес на ищцата, а именно Районен съд - Пловдив.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11720/15.09.2025 г., постановено по гр. д. № 6463/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

3

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4