Решение № 2454 от 14.12.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2454 гр. Пловдив, 14.12.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2247 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от С.Х.С. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на задържането на ищеца последователно и без прекъсване в Ареста Пловдив и в Затвора Пловдив за времето от 01.01.2019 г. до 16.08.2021 г., като резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. В рамките на общия исков период се твърди ищецът да е търпял неблагоприятни условия на задържане в ареста Пловдив за времето на 01.01.2019 г. до 01.06.2019 г. и веднага след това в Затвора Пловдив от 01.06.2019 г. до 16.08.2021 г. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра; без постоянно течаща топла и студена вода; заразеност на килиите с гризачи, дървеници и хлебарки, непредоставяне на работа на ищеца. Обезщетението, което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащането му. Претендира се присъждане на направените разноски за държавна такса.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли от пълномощника на ищеца да се уважи иска, като съдът съобрази най-новата практика на ЕСПЧ. Ищецът лично поддържа становището на адвоката си.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за основателност на иска, като моли съдът да присъди размер на обезщетението по-нисък от претендирания, като се съобрази с правилата на ЗЗД и съдебната практика.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковата претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът С. претендира вреди от посочените нарушения за един определен период на задържане, което твърди да е започнало в Ареста Пловдив и да е продължило в Затвора Пловдив без прекъсване. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквито са и ОСИН -Арест Пловдив, както и Затвора – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът С.С. *** в два различни периода от време, при това съвсем различни от твърдения такъв в исковата молба, а именно от 24.06.2019 г. до 12.09.2019 г. и от 08.01.2020 г. до 18.02.2020 г., като и при двата престоя е бил настанен в сградата на новооткрития през 2009 г. арест при условия на задържане, напълно съответни на въведените за това стандарти.

В Затвора Пловдив ищецът е постъпил по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 18.02.2020 г., а не, както твърди в исковата молба – от 01.06.2019 г., като действително е пребивавал там и до края на исковия период 16.08.2021 г., без прекъсване, включително пребивава там и към момента на разглеждане на настоящото дело. За периода на действително установения престой в Затвора Пловдив от 18.02.2020 г. до 16.08.2021 г. ищецът пребивавал последователно в приемно отделение за три дни от 18.02.2020 г. до 20.02.2020 г., което било с площ от 26,47 кв.м., разполагало със санитарен възел с течаща студена вода с площ от 2,80 кв.м. и в него ищецът бил настанен в различните дни с още между три и шест лица. От 21.02.2020 г. до 14.04.2020 г. ищецът бил настанен в стая № 72 с площ от 25,73 кв.м., със самостоятелен санитарен възел от 4,51 кв.м. с течаща студена вода, като там пребивавал с още между седем и осем задържани лица. От 14.04.2020 г. до 20.10.2020 г. ищецът С. пребивавал в помещение № 71, което било с площ от 25,98 кв. метра с отделен санитарен възел, с течаща студена вода, като заедно с него там били настанени между пет и девет лишени от свобода. След това, от 20.10.2020 г. до 22.06.2021 г. ищецът бил настанен отново в стая № 72, в която пребивавал заедно с още четири до седем лишени от свобода. За времето от 22.06.2020 г. до 20.07.2020 г. ищецът С. се помещавал в стая № 73 с площ от 27,20 кв. метра и самостоятелен санитарен възел, с течаща студена вода, като в това помещение ищецът пребивавал заедно с още седем лица. От 20.07.2020 г. и до края на исковия период ищецът бил настанен в стая № 82 с площ от 56,09 кв.м., разполагаща със свой санитарен възел, с течаща студена вода, като в тази стая ищецът пребивавал заедно с още между 11 и 13 лишени от свобода.

Всяко помещение било обзаведено с легло и шкаф за всеки лишен от свобода, като в санитарното помещение имало денонощен достъп до течаща студена вода. Единствените случаи на липса на такава били при отстраняване на ВиК повреди. Топла вода лишените от свобода можели да ползват по график за достъп в банята на затвора, като съответно работещите можели да се ползват от банята ежедневно след работа.

В периода на престой на ищеца в Затвора

Пловдив от 18.02.2020 г. до края на исковия период 16.08.2021 г. били извършвани периодично дейности по обработка на помещенията срещу гризачи и инсекти, като в рамките на посочения период от около година и половина били осъществени шест такива обработки.

В периода на задържането си в затвора ищецът С. бил устройван двукратно на работа през м. 02.2021 г. както и през месец юли 2021 г., съгласно издадени заповеди за назначаването му в обособеното производство при Затвора Пловдив, като първият път работил около четири месеца, но бил спрян от работа поради системни отсъствия и несправяне с възложените норми, а вторият път бил спрян от работа по същите причини след един месец работа.

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля С., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани писмени доказателства.

На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът не е пребивавал в Ареста Пловдив в посочения от него в исковата му молба период от 01.01.2019 г. до 01.06.2019 г., който той твърди да е бил продължен без прекъсване със задържане в Затвора Пловдив, считано от 01.06.2019 г. и до края на исковия период, нито в целия посочен в исковата молба период касателно задържането му в Затвора Пловдив.

Напротив, установява се от приетите справки от Ареста Пловдив, че ищецът е бил задържан там за два отделни периода от време /24.06.2019 г. до 12.09.2019 г. и 08.01.2020 г. до 18.02.2020 г./, за които периоди обаче, същият не е предявил претенции по отношение условията в ареста по исковата си молба. Поради това и доколкото съдът разглежда иска единствено и само в рамките на фактическите основания, посочени в него, като ищецът е този, който с иска си очертава и рамките на доказване в исковото производство, съдът счита, че напълно недоказана е исковата претенция за част от исковия период, а именно от 01.01.2019 г. до 18.02.2020 г., на която дата ищецът действително е постъпил в Затвора Пловдив, включваща твърдения за конкретен период престой в ареста, какъвто не се установи изобщо да е имало в описания в иска период, както и част от периода, твърдян като прекаран в Затвора Пловдив.

Поради това и следва да бъде отхвърлен иска частично за тази именно част от исковия период, очертан с исковата молба. В тази връзка, само за яснота, съдът намира за нужно да посочи, че дори и искът да бе предявен с конкретизирани претенции, които се отнасят до действителните периоди на задържане на ищеца в ареста, което не е било сторено от него, а напротив твърди се престой в съвсем друг период, какъвто не се установява, то същите претенции биха били и напълно неоснователни, тъй като от доказателствата по делото не се установява нито едно от оплакванията на ищеца по отношение условията в ареста за периодите, за които не е предявил претенции, но се установява да е бил задържан там.

Що се касае до условията при задържането на ищеца в Затвора Пловдив, то съдът намира, че предвид установеността на това задържане за част от исковия период от 18.02.2020 г. до 16.08.2021 г. следва поотделно да се разгледа всяко от наведените от ищеца С. конкретни оплаквания, формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът да осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и другите обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право.