Решение № 9 от 12.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Борислав А. Илиев като разгледа докладваното от Борислав А. Илиев Гражданско дело № 20205200100612 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявена искова молба вх.№197937/29.11.2019г. от „Банка ДСК“ЕАД България против Л. А. Б. от гр.П. по реда на чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в р-р на 146 000лв. получена без правно основание с която ответника неоснователно се е обогатил с ,както умишлено е въвел в заблуждение кредитора относно кой е реалния получател на заемната сума,както и законната лихва върху главницата,считано от 29.11.2019г. до окончателното погасяване на вземането.С исковата молба ищщеца е представил приложения 6бр .Обстоятелствата на които се основава исковата молба са: По силата на Договор за ипотечен кредит, сключен с „БАНКА ДСК" ЕАД на 07.07.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 20.11.2009 г., сключен с подставеното лице С. П. Б., е предоставен банков кредит за сумата от 146 000,00 лева (Сто четиридесет и шест хиляди лева) със срок на издължаване от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, собственост на ответника по настоящия иск Л. А. Б., находящи се съответно в гр. П., ул.„С. Б." № 5, ап.3 и гараж, и гр. П., ул.„С. Б." № 5, М.№ 1. Договорът за ипотечен кредит от 07.07.2006 г. и Допълнителното споразумение към него от 20.11.2009 г. са с посочен кредитополучател С.

П. Б. Но видно от приложените към настоящия иск заверени копия на влезли в сила актове на съда на: 1. Решение от 29.07.2014 г., постановено по т.д. № 160/2013 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик; 2. Решение № 826 от 19.12.2014 г., постановено по т.д. № 1227/2014 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и 3. Определение № 183 от 29.02.2016 г., постановено по т.д. № 1560/2015 г. по описа на Върховен касационен съд; 4. Решение № 138 от 30.01.2019 г. по гр.дело № 5197/2017 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, както и 5.

Решение № 47/11.04.2019 г. по т.д. № 277/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, беше установено по безспорен начин, че лицето С. П. Б. се явява „сламен човек" по отношение на сключения Договор за кредит, а реален кредитополучател е Л. А. Б..След проведено производство по чл.422 от ГПК, образувано въз основа на издадени в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с влязло в сила решение подадените установителни искове бяха отхвърлени поради наличие на симулативност по сделката и нищожност на сключения със С.Б. договор. Въз основа на целия събран по делото доказателствен материал е прието, че посоченият като кредитополучател - С. П. Б., е подставено лице /„сламен човек"/, а реален получател и ползвател на отпуснатата заемна 1 сума е Л. А. Б.. На 08.12.2017 г., след Разпореждане на съда, подали осъдителен иск на основание чл. 415, ал. I, т.З от 111К, във връзка с чл.415, ал.3 и ал.4 от 11IK, който приключи с влязло в сила решение на Окръжен съд - 11азарджик, а именно - подаденият осъдителен иск бил отхвърлен Поради липса на основание кредитополучателят да бъде заменен с реалния ползвател на заемната сума. Видно от приложените към настоящата искова молба извлечение от кредитна и разппащателна сметка, са предоставили договорената сума, в размер на 146 000,00 лева и тя е усвоена в пълен размер на същата дата. На 20.11.2009 г. поради нередовно обслужване на задължението между подставеното лице С. Б. и „Банка ДСК" ЕАД е подписано Допълнително споразумение към Договора за ипотечен кредит от 07.07.2006 г., но постигнатите уговорки отново не са изпълнени. Както е видно, независимо от това кое лице е получило сумата по заема, тя е изцяло усвоена и подлежи на връщане.Предвид гореизложеното за тях е налице правен интерес от завеждане на настоящият иск, с цел да се удовлетворят вземанията по главница. След оставяне без движение на исковата молба е формулирано искане да се осъди Л. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.„С. Б." № 5 и настоящ адрес: гр. С., ж.к.„Х." № , вх. Б, ет.2, ап.30, да им заплати сумата в р-р на 146 000лв. получена без правно основание с която ответника неоснователно се е обогатил ,както и законната лихва върху главницата,считано от 29.11.2019г. до окончателното погасяване на вземането. Претендират юрисконсултско възнаграждение в настоящата съдебна инстанция за заведеното исково производство, в размер на 300 лв, /триста лева/ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ и направените в настоящото производство съдебни разноски, за които своевременно ще представят списък на разноските.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ,чрез адв.К. е депозирал писмен отговор.

В същия изразява становище,че исковата молба е нередовна тъй като изложените в обстоятелствената част твърдения за неоснователно обогатяване не кореспондират на заявения петитум за реално изпълнение на задължения по договор за банков кредит.Оспорва предявения иск ,тъй като ищеца не е предавал ,респ. доверителя му не е получавал от него никакви парични суми по повод цитирания в и.м. договор за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него.Твърди,че между страните не е настъпвало никакво разместване на блага и не са наице елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.Възразява ,че претенцията е погасена с общата 5год. давност по чл.110 от ЗЗД изтекла на съответния ден от 2011г. .Не възразява по приемане на представените доказателства. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като ищеца носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици .Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Съдът е приел като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба, уточнителнатта моллба, отговора на искова молба копия на документи приложени към тях.

Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните съдът намери за установено следното :

Неоснователен е доводът на ответника , че исковата молба е нередовна,поради обстоятелството ,че изложените в обстоятелствената част твърдения за неоснователно обогатяване не кореспондирали на заявения петитум за реално изпълнение на задължения по договор за банков кредит.След оставяне без движение на исковата молба с разпореждане на съда нередовността е отстранена и е формулирано искане да се осъди Л. А. Б. от гр. П., да им заплати сумата в р-р на 146 000лв. получена без правно основание с която ответника неоснователно се е обогатил ,както и законната лихва върху главницата,считано от 2

29.11.2019г. до окончателното погасяване на вземането.

В настоящия казус ищецът черпят правата си от института на неоснователното обогатяване, като се позовават на този – по чл.59 ал.1 от ЗЗД /макар да са формулирани недостатъчно ясни и конкретни обстоятелства за приложението на хипотези на този правен институт /. Независимо от липсата на ясна логическа връзка между изложените в исковата молба факти и липсата на уточнение кои от тези факти обуславят основателността на иска и кои са доказателствените твърдения, от обстоятелствената част на исковата молба явства твърдение за неоснователно разместване на блага,като претендираното от ищеца нарушено материално право почива на твърденията за обедняване и обогатяване между тях и ответника. Т.е ищецът черпи правата си от института на неоснователното обогатяване, като се позовава на този – по чл.59 от ЗЗД. Обстоятелствената част на исковата молба обаче очертава претенция за връщане изцяло на получена престация от ответника „при начална липса на основание“ – поради умишлено въвеждане в заблуждение на кредитора относно кой е реалния получател на заемната сума. , последица от неизпълнението на който е усвоената от ответника сума в р-р на 146 000лв., поради което правната характеристика на тази престация е нещо, получено без основание. На изложените фактически обстоятелства отговаря и предявеният петитум – искане за връщане изцяло на полученото без основание.

Т.е независимо,че като правно основание ищецът е посочил чл.59 от ЗЗД, то по отношение на обстоятелствата, изложени в исковата молба и предявения петитум, не намира приложение общата разпоредба на чл.59 от ЗЗД. Хипотезата на чл.59 от ЗЗД визира случаи на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, а ако има разлика между тези две стойности, се дължи връщане на по-малката от тях.В случая както се посочи по-горе, се претендира “връщане изцяло на получено без основание” – по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.Или независимо,че в исковата молба като правна квалификация е посочено чл.59 от ЗЗД, от която правна квалификация съдът не е обвързан и трябва сам да определи, претенцията на ищеца е за възстановяване на платено без основание и намира правното си основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД - нещо, получено без основание, на която правна квалификация отговарят, както изложените фактически обстоятелства, така и предявеният петитум.

Успешното провеждане на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в трите му хипотези се обуславя преди всичко от установяване наличието на основния елемент от фактическия състав – а именно неоправданото разместване на имуществени блага. Неоправданото разместване на имуществени блага е обусловено от обогатяване на едната страна за сметка на другата и то при липсата на правно основание за това, както и от причинна връзка между обедняването и обогатяването.

Безспорно по делото е, че по силата на договор за ипотечен кредит,сключен с „Банка ДСК“ЕАД на 07.07.2006г. и допълнително споразумение към него от 20.11.2009г. сключен с лицето С. Б. е предоставен банков кредит за сумата от 146 000лв. със срок на издължаване от 240месеца,считано от датата на неговото усвояване.Договорът за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него от 20.09.2009г. са с посочен кредитополучетел С. П.

Б. ,но видно от приложените по делото заверени копия на влезли в сила актове на съдаРешение от 29.07.2014г. ,по т.д.№160/2013г. по описа на ОС Пазарджик , Решение №826 от 19.12.2014г. по т.д.№1227/2014г. по описа на АС Пловдив и определение №183 от 29.02.2016г. по т.д.№1560/2015г. по описа на ВКС , Решение №138 от 30.01.2019г. по гр.д.

№5197/2017г. по описа на РС Пазарджик и Решение №47/11.04.2019г. по т.д.№277/2018г. по описа на ОС Пазарджик е установено ,че лицето С. П. Б. се явява“сламен Човек“ по отношение на сключения Договор за кредит , а реален кредитополучател е Л. А. Б.

Установено е ,че след проведено производство по чл.422 от ГПК ,образувано въз основа на издадени в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , с влязло в сила решение подадените установителни искове са отхвърлени поради наличие на 3 симулативност по сделката и нищожност на сключения със С. Б. договор .Прието е,че посочения като кредитополучател С. П. Б. е подставено лице/сламен човек/ , а реален получател и ползвател на отпуснатата сума е Л. А. Б..След предявен осъдителен иск на осн.чл.415,ал.1,т.3 във вр. с чл.415,ал.3 и ал.4 от ГПК с влязло в сила решение на ОС Пазарджик осъдителния иск е отхвърлен поради липса на основание кредитополучателя да бъде заменен с реалния ползвател на заемната сума. Не е спорно, установи се по делото от представеното извлечение от кредитна и разплащателна сметка е,че на 10.07.2006г.

„Банката“ е предоставила договорената сума в р-р на 146 000лв. и тя е усвоена в пълен размер на същата дата,в какъвто и смисъл са изложените в исковата молба твърдения от страна на ищеца.

С оглед на разпределената доказателствена тежест и установените факти по настоящото дело, настоящия съдебен състав намира предявения иск за неоснователен.