Решение № 260223 от 04.03.2021, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 04.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3395 по описа за 2010г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата А.Н.А. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на трудов договор повече от 10 години, като заемала длъжността „машинен оператор шиене облекла“ в ответното дружество и като такава е работила и към дата 06.02.2020г. На 06.02.2020г. в 7.20 часа при отиване на работа, пред блока, в който живеела - № 402 в ж.к.”Ч.”, гр.Р, където е бил паркиран личния й автомобил се подхлъзнала на заледен участък, в резултат на което паднала на земята и получила увреждане на долен крайник, като счупила глезенната си става на десния крак. От това получено увреждане тя и до момента все още не можела да се движи и стъпва нормално на крака си, като в резултат на злополуката е претърпяла много болки и страдания, свързани с оперативна интервенция, следоперативно медикаментозно лечение, разабилитация и други. И до момента тя все още ползвала отпуск за временна нутрудоспособност, като не е ясно дали това увреждане няма да доведе до трайно намаляване на работоспособността й. С разпореждане № 10/25.02.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе, настъпилата злополука била призната за трудова на основание чл.55, ал.2 във вр.с ал.1 от КСО, предвид обстоятелството, че е настъпила по време на обичайния път при отиване на работа от служителя. Това разпореждане не е било обжалвано от работодателя в законния срок и е влязло в законна сила. В резултат на настъпилата трудова злополука ищцата е претърпяла имуществени вреди в общ размер на 2 580.00 лева, от които 780.00 лева за поставяне на имплант за възстановяване на счупената става, което медицинско изделие не се заплаща от МЗОК и от Републиканския бюджет, а е за сметка на пострадалия и 1 800.00 лева, представляващи разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което би получила и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност по болнични листи. Счита, че размерът на неимуществените вреди, свързани с претърпените болки, страдания, невъзможност за самообслужбаве, претърпян психически и емоционален стрес и други, които е претърпяла в резултат на настъпилата трудова злополука следва да е 10 000.00 лева. Изпратила до ответното дружество покана за заплащането на тези парични суми, която била получена от последното на 24.06.2020г., но до момента не й е заплатено никакво обезщетение от работодателя. По тези съображения счита, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, репарирането, на които следва да бъде извършено от ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 2 580.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 06.02.2020г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането – 06.02.2020г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.200, ал.1 и ал.3 от КТ.

Ответникът “Ричмарт”

ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.““ № 10, представлявано от управителя Мартин Данчев Йорданов, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че не е налице трудова злополука, тъй като увреждането не е станало по време на обичайния път на отиване на А.А. до работното място.

„Ричмарт” ЕООД извозвало при отиване и връщане на работа лицата в трудови правоотношения с дружеството, включително и А.А. със специално наети от фирмата автобуси. На 06.02.2020г. сутринта, предвид влошените атмосферни условия наетия от ответника автобус, който ищцата е следвало да ползва не се е движил и тя е била уведомена за това. Него ден Фирма „Ричмарт” ЕООД не е и функционирала. Предприетите действия от А.А. за придвиждаве до работното място са нейна самоинициатива с цел проверка на възможността тя самостоятелно да упражни труд във фирмата с оглед характера на възложената й работа. Касае се за нещастен случай с нейно участие в близост до дома й, а не за трудова злополука, поради което на работодателят й не следва да бъде ангажирана имуществена отговорност по реда на чл.200 от КТ. Издаденото и влязло в сила разпореждане № 10/25.05.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе не обвързва ответното дружество с оглед на трайно установената съдебна практика. Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице трудова злополука, твърде, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради допусната груба небрежност от страна на ищцата, предвид което и на основание чл.201, ал.2 от КТ отговорността на „Ричмарт” ЕООД за неимуществени вреди следва да се намали. При движението си А.А. е била невнимателна, като е нарушила разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, която предвижда, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, в съответнствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

А.А. и „Ричмарт“

ЕООД били в трудово правоотношение по силата на трудов договор повече от 10 години, като ищцата заемала длъжността „машинен оператор шиене облекла“ в ответното дружество и като такава е работила и към дата 06.02.2020г. На 06.02.2020г. сутринта имало влошена зимна обстановка, като навалял значително количество сняг, буря и ниски температури. А. позвънила по телефона на свои колеги, които й казали, че автобусите на ответника пътуват, откарвайки работници до работата им, както и че предприятието им работели. Тръгнала за работа, но съжителстващия с нея мъж Е.Т., на когото се обадили, че него ден няма да работи, решил да я откара с автомобила им до спирката на Печатни платки, откъдето тя да вземе служебния автобус. Пред жилищният им блок № 402 в ж.к.”Ч.”, гр.Русе, А. влязла в автомобила им, а свидетелят Е.Т. го почиствал от снега. На 06.02.2020г. в 7.20 часа, тръгнали с автомобила, но той закъсал след 15-20 метра пред блока. Тогава при излизане от автомобила А.А. се е подхлъзнала на заледен участък, в резултат на което паднала на земята и получила увреждане на долен крайник, като счупила глезенната си става на десния крак. Тогава техен съсед – свид.Д.Б. с проходим при влошените зимни условия джип минавал покрай тях и спрял да види какво става.

Като установили, че ищцата изпитва силни болки в крака и не може да върви, с неговия автомобил я откарали в Спешно отделение, където и оказали медицинска помощ, направили снимки и стигнали до извода, че следва да й бъде правено операция и поставен имплант в крака. В болницата А.А. прекарала 6 дни, след което била изписана на домашно лечение, където 4-5 месеца била на легло и трудно подвижна, а за нея се грижел изцяло свид.Е.Т.. Към момента тя още е във временна неработоспособност и се оплаква от болки в крака си. С разпореждане № 10/25.02.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе, настъпилата злополука била призната за трудова на основание чл.55, ал.2 във вр.с ал.1 от КСО, предвид обстоятелството, че е настъпила по време на обичайния път при отиване на работа от служителя.

Това разпореждане не е било обжалвано от работодателя в законния срок и е влязло в законна сила.

От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на злополуката случила се на 06.02.2020г. А.А. е получила следните увреждания: Трималеоларно счупване на костите на дясна подбедрица, наложило метална остеосинтеза. Контрактура на дясна глезенна става.

Така установеното счупване костите на дясна подбедрица може да се квалифицира по медико-биологичния признак – трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. Установеното счупване на костите на дясна подбедрица е от супинационно-еверзионен тип и се получава при фиксирано ходило и ротация на подбедрицата навътре или при „стъпване накриво”, когато ходилото се ротира навън и може да бъде получено при инцидент на 06.02.2020г. по начин описан в исковата молба. При такива счупвания каквито е установено при А.А., обикновено ако не са налице усложнения, основният възстановителен период продължава около 7-8 месеца, след което е възможно да остане функционален дефицит, който да налага допълнителни рехабилитационни процедури. От представената медицинска документация е видно, че към момента /9 месеца след инцидента/ не е настъпило пълно функционално възстановяване, като е налице ограничение в обема на движение на дясна глезенна става – С: 0-0-20 /при норма С: 20-0-45/. Необходимостта от физикални и рехабилитационни процедури във всеки конкретен случай се преценява от лекуващия ортопед или специалист по физикална и рехабилитационна медицина, като е обичайно да се назначават подходящи процедури с цел възстановяване на контрактури след счупвания. В конкретния слечай и представената медицинска документация към момента няма назначена нова физиотерапия. Така установеното увреждане на А., към момента води до ограничения в обема на движения на дясна глезенна става, което води до накуцваща походка. При такива счупвания каквото е установено при А., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването му и продължават със значителен интензитет до имобилизиране на крайника, след което постепенно намаляват. Оперативните интервенции обичайно се извършват под анестезия, поради което по време на извършването им не се усещат болки. Болки със значителен интензитет могат са се усещат в следоперативния период, но обикновено същите се купират с обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване на крайника. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат за дълъг период от време – месеци и години, особено при промяна в атмосферните условия и при физически натоварвания. По преценка на лекуващия ортопед е възможно да се продължат и рехабилитационни процедури или да се предприеме частично или пълно отстраняване на металните тела, с цел подобряване на подвижността на ставата, като е възможно въпреки тези процедури да остане дефицит в движенията на ставата. При такива счупвания каквото е установено при А., при изписване за домашно лечение същата е била с имобилизиран десен долен крайник в областта на глезенната става, което е възпрепятствало свободната й походка и е налагало придвижването й чрез помощни средства /проходилка, патерици, инвалиден стол/ или чрез чужда помощ. В представената медицинска документация няма данни лечението на уврежданията на А. да е налагало специфичен хранителен режим. В същата е видно, че след изписването от лечебното заведение на А. й е било изписано следното медикаментозно лечение: Антикоагулантна терапия с Фраксипарин х 0.4 вечер с.к. и терапия с Фамотодин тб, х20 мг.вечер за още 20 дни. През м.07.2020г. при амбулаторен преглед от специалист по ортопедия и травматология й е бил изписан Детралекс и Лиотон 1000.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 06.02.2020г. до 31.10.2020г., при брутно трудово възнаграждение за пълен месец в размер на 672.22 лева общата брутна сума на трудовото възнаграждение, което би било начислено на ищцата е 5 949.15 лева, а чистата сума за получаване, след приспадане на личните осигурителни вноски и ДОД е 4 616.42 лева. За същият период ищцата е получила обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 4 767.57 лева, което включва 4 706.72 лева порични обезщетения от НОИ и изплатеното от работодателя обезщетение за първите 3 дни от временната неработоспособност в размер на 60.85 лева. Получената от ищцата обща сума на обезщетенията за временната неработоспособност поради трудова злополука за периода от 06.02.2020г. до 31.10.2020г. е със 151.15 лева по-голяма от чистата сума на трудовото възнаграждение, което би получила за същия период. За периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г. вкл. Изплатената от НОИ обща сума на паричните обезщетения е в размер на 3 276.50 лева, заедно с изплатеното от работодателя обезщетение за първите 3 дни от временната неработоспособност в размер на 60.85 лева или общо изплатената на ищцата сума е в размер на 3 337.35 лева. За периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г. вкл., брутното трудово възнаграждение на ищцата, което би следвало да бъде изплатено е в размер на 4 188.57 лева, а чистата сума за получаване след приспадане на лични осигурителни вноски и ДОД е 3 250.25 лева. Следователно сумата на получените обезщетения от ищцата за периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г. е по-голяма от чистата сума на трудовото възнаграждение, което би получила за същия период. Ако обезщетението следва да се присъди в брутен размер, то разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила ищцата за периода от 06.02.2020г. до 31.10.2020г., което е в размер на 5 949.15 лева и получените от нея парични обезщетения за временна неработоспособност за същия период в размер на 4 767.57 лева, възлиза на сумата от 1 181.58 лева. Ако обезщетението следва да се присъди в брутен размер, то разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила ищцата за периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г., което е в размер на 4 188.57 лева и получените от нея парични обезщетения за временна неработоспособност за същия период в размер на 3 337.35 лева, възлиза на сумата от 851.22 лева. Към датата на настъпване на трудовата злополука с ищцата А.А., същата не е била застрахована от работодателя и съответно не е получила застрахователно обезщетение за процесната злополука. Лихвата за забава върху главницата от 1 181.58 лева за периода 06.02.2020г. до 31.10.2020г. е в размер на 14.95 лева, а лихвата за забава върху главницата от 851.22 лева за периода 06.02.2020г. до 12.08.2020г. е в размер на 14.95 лева. Заплатените по време на лечението й от страна на ищцата парични суми са 814.80 лева, от които 780.00 лева са платени за закупуване на имплант, съгласно фактура № **********/06.02.2020г. и 34.80 лева са заплатени за потребителска такса по клинична пътека, съгласно фактура № **********/12.02.2020г. Общата цена, за предписаните медикаменти в епикризата на ищцата след изписването й от УМБАЛ „Канев“ АД е 76.50 лева, както следва: фраксипарин ампули от 0.4 мл. За 20 дни лечение цената е 74.00 лева; фамотидин таблетки 20 мг. Цената е 2.50 лева за 30 таблетки.