Решение № 685 от 29.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И.а като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530104007 по описа за 2025 година

Предявен е иск от В. Х. Х., като майка и законен представител на малолетното дете И. И. И., против И. П. И. - по чл. 56 от ЗН.

Ищецът твърди, че е взискател по изп. дело № 32/2017г. по описа на ЧСИ Я. Г., длъжник по което е ответникът. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на решението по гр.д. № 5166/2016г. по описа на РС - Стара Загора, с което ответникът бил осъден да заплаща на детето си И. И. И. издръжка в размер на 115 лв.

С решение по гр.д. № 2155/2025г. на РС - Стара Загора ответникът бил осъден да заплаща на сина си издръжка в размер на 350 лв., считано от 09.05.2025г. Въз основа на издадения по това дело изпълнителен лист било образувано изп. дело № 243/2025г. по описа на ЧСИ Д. Ц.. По това изпълнително дело били предприети действия по принудително изпълнение и тогава ищецът разбрал, че има вписан отказ от ответника от наследството на баща му - на 24.01.2025г. Покойният баща на ответника бил оставил в наследство на ответника и неговата сестра три недвижими имота, находящи се - в ***************** и в ***************** - и трите в ***************** /имотите са описани в исковата молба/. От направената справка от ЧСИ се оказало, че ответникът няма друго имущество, от което може да се събере дължимата издръжка.

Моли да се унищожи в полза на ищеца вписаният отказ на ответника от наследството на неговия баща.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание В. Х. лично и чрез пълномощника си моли искът да се уважи, претендира разноски, представя писмена защита.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

1

Искът е предявен в преклузивните срокове по чл. 56 ал. 2 от ЗН.

Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че с Решение № 87 от 24.01.2017г. по гр.д. № 5166/2016г. по описа на РС - Стара Загора, влязло в законна сила на 08.02.2017г., ответникът е осъден да заплаща на сина си И. И.

И. ежемесечна издръжка в размер на 115 лв. По издаден по това дело изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 33/2017г. по описа на ЧСИ Я. Г..

С Решение № 684 от 15.07.2025г. по гр.д. № 2155/2025г. на РС - Стара Загора, влязло в законна сила на 21.08.2025г., размерът на присъдената по първото гр.д. издръжка е изменен на 350 лв. Въз основа на издадения по това дело изпълнителен лист е образувано изп. дело № 223/2025г. по описа на ЧСИ Д. Ц..

На 24.01.2025г. ответникът И. П. И. се е отказал от наследството на баща си П.

И. П., починал на ***************** като отказът е вписан в специалния регистър на ЕИСС под № *****************

Бащата на ответника /П. И. П./, който има и дъщеря, е притежавал към момента на смъртта си три недвижими имота: 1/ дворно място, находящо се в *****************, представляващо УПИ ****, *****************, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в имота, в това число построените в имота паянтова жилищна сграда, две паянтови стопански постройки и навес; 2/ поземлен имот с площ от 5582 кв.м., находящ се в *****************, представляващ земеделска земя и 3/ поземлен имот, с площ от 4995 кв.м., находящ се в *****************, *****************, представляващ земеделска земя /видно от представените нот. акт за покупка на недвижим имот от 15.02.2022г., 2 бр. договори за доброволна делба на земеделски земи - от 18.12.2001г. и от 27.09.2000г. и удостоверение за наследници/.

Видно от удостоверение от ЧСИ Я. Г. по изпълнително дело № 33/2017г. са постъпили суми, както следва: 22,33 лв. – на 14.12.2020г., 115 лв. – на 25.01.2021г. и 115 лв. – на 11.02.2021г. Сумите са погасили такси и разноски по изпълнителното дело и не са изплащани на взискателя. На 25.03.2026г. /в хода на настоящото дело/ е постъпила молба от взискателя В. Х., че към датата на подаване на молбата пълният размер на задължението за издръжка й е изплатен от длъжника извънсъдебно. Молбата от 25.03.2026г. е представена по делото – в препис, заверен от ответника и в препис, заверен от ЧСИ Я. Г..

От представената справка от ЧСИ Д. Ц. по изп. дело № 223/2025г. се установява, че от образуването му – на 16.09.2025г. до изготвяне на справката /27.03.2026г./ не са постъпвали суми по делото, не е открито имущество на длъжника, което да бъде осребрено, нито доходи от трудова дейност и др. Считано от 12.02.2026г. длъжникът представя по изпълнителното дело копия на платежни документи, които се изпращат на взискателя за потвърждение. Дължимите суми не постъпват чрез ЧСИ и не могат да бъдат разнесени в деловодната система, поради което, справката се основава на представени от длъжника копия на платежни документи и декларираното от взискателя. Към 27.03.2026г. претенцията на взискателя за дължими суми е в размер на 404,39 евро.

По реда на чл. 176 от ГПК, на зададен от ответника въпрос: От датата на влизане в сила на Решението по гр. д. № 5166/2016г. по описа на СтРС до настоящия момент има ли месец, в който да не й е превел чрез Изипей дължимата от него издръжка за детето? – майката и законен представител на ищеца отговаря, че има. Всеки месец, като се обади на ответника да й преведе издръжката, той казвал, че той решава кога 2 ще я преведе и че тя не може да му каже кога да я преведе и по колко. Превеждал й е по 20 лв., по 40 лева, по 33,50 лв. – най – различни суми всеки път. Един или два пъти е имало превод на цялата издръжка. От месец май 2025г. до месец април 2026г. ответникът плащал издръжка всеки месец в размер на 350 лева.

Искът по чл. 56 от ЗН е частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД, но за разлика от него, в чл. 56 от ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - само по отношение на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на вземането /Решение № 489 от 22.04.2008г. по гр.д. № 2220/2007г. V г.о. на ВКС/.

За да се уважи искът по чл. 56 от ЗН, в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на кредитор на ответника преди извършването на отказа от наследство. В случая, с влязлото в сила на 08.02.2017г. съдебно Решение № 87 от 24.01.2017г. по гр.д.

№ 5166/2016г. ищецът И. И. И. има качеството на кредитор по отношение на баща си – ответника – към момента на отказа от наследство – на 24.01.2025г. Единствените постъпили суми по изпълнителното дело към момента на отказа от наследство са общо 252,33 лв. – при ежемесечно задължение за издръжка на И. И. И. – по 115 лв.

Налице е признание от майката и законен представител на кредитора /детето/ В. Х. Х., че към 25.03.2025г. пълният размер на задължението за издръжка /преди увеличението й/ й е заплатено от длъжника – ответника, извънсъдебно /с представената от нея молба по изпълнително дело № 33/2017г. на ЧСИ Я. Г./, но детето продължава да е кредитор на вземането си за издръжка по отношение на баща си – ответника - по второто образувано изпълнително дело няма такова признание, нито са представени доказателства, че дължимата издръжка е изцяло заплатена. Решението по делото за увеличение на издръжката е постановено след отказа на ответника от наследството на баща му, но според трайната практика на ВКС, задължението за издръжка води до наличието на качеството длъжник, като обстоятелството, че същата се заплаща редовно не води до противен извод, тъй като задължението е и занапред, т.е. качеството длъжник не се изчерпва със заплащането към момента на предявяването на иска, а следва от постановеното съдебно решение, както и от задължението за заплащането й, следващо от разпоредбите на СК. Не е необходимо и вземането на кредитора да е установено с влязло в сила решение. Съдът не проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение /в този смисъл: Определение № 4917 от 30.10.2024г. по гр.д. № 1013/2024г. IV г.о. на ВКС, Определение № 50840 от 17.11.2022г. по гр.д. № 1100/2022г. IV г.о. на ВКС, Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о. на ВКС и др./.

Искът по чл. 56 от ЗН предоставя възможност на кредиторите на наследника – длъжник, извършил отказ от наследство, да искат унищожаване/отмЯ. в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществото му. Унищожаването е относително – само в полза на поискалия го кредитор. Наличието на вземане, невъзможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника, качеството на наследник на длъжника и извършен след възникване на вземането действителен отказ от наследство са предпоставки за уважаване на иска. Самото вземане на кредитора срещу длъжника – наследник не е предмет на делото, образувано по предявения конститутивен иск по чл. 56 от ЗН /Определение № 448 от 02.10.2018г. по гр.д. № 949/2018г. I г.о./.

При наведени твърдения за това, в тежест на ответника е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора, въпреки отказа от 3 наследство, от което кредиторът да може да се удовлетвори. По делото няма наведени такива твърдения от страна на ответника. Видно и от справката от ЧСИ Д. Ц. /от 27.03.2026г./, не е открито имущество на длъжника, което да бъде осребрено, нито доходи от трудова дейност и др.

Съгласно Решение № 1281 от 21.01.2009г. по гр. д. № 5578/2007г. II г.о. на ВКС, ищецът не би могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да може по категоричен начин да докаже пред съда, че той е недостатъчен. Обратно, ответникът може да възразява, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, поради което не следва да се уважава предявеният срещу него иск по чл. 56 от ЗН. Тези твърдения са в негова полза и той следва да ги установи пред съда. Нещо повече, дори да е уважен иск по чл. 56 от ЗН, в рамките на самия изпълнителен процес длъжникът може да направи избор кое от имуществата си да предложи за удовлетворяване на кредитора. С други думи, при наличие на достатъчно друго имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не непременно върху наследственото имущество по унищожения отказ от наследство.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 56 от ЗН е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК – за държавна такса, адвокатски хонорар и такси за съдебни удостоверения – в размер на общо 336,33 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

УНИЩОЖАВА в полза на И. И. И., ЕГН **********, от ***************** направения на 24.01.2025г. от И. П. И., ЕГН **********, от *****************, отказ от наследството на П. И. П., ЕГН **********, починал на ***************** бивш жител на *****************, вписан в специалния регистър на ЕИСС под № *****************

ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, от *****************, да заплати на В. Х.

Х., ЕГН **********, от ***************** сумата от общо 336,33 евро, направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4