Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260018 от 27.06.2022, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 896/2020
Вид
Решение № 260018
Подписан
27.06.2022
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за собствеността
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер Година

27.06.2022 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар:

Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 896 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е било образувано по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, предявен от С.М.Б., ЕГН: ********** срещу М.С.Б., ЕГН **********, Н.П. Н., ЕГН: **********, В.П.Н., ЕГН: ********** и М.С.Д., ЕГН: **********.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне на основание чл.33, ал.2 ЗС, ИЗКУПУВАНЕ на описания по нотариален акт недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, с адрес на имота по кадастралната карта, гр.К., общ. К., обл. П., ул. Г. М., №: *, ет. *, п.к.****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по кадастрална схема от 61 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, по кадастрална схема: на същия етаж: няма, под обекта: № ***, над обекта: няма, с прилежащи части: 1/2 идеална част от общите части на сградата, прехвърлени с договор за продажба, съставляващ ½ идеална част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, ПРИ УСЛОВИЯТА, действително договорени на 29.05.2020г., между М.С.Б., ЕГН: **********, от една страна като продавач и Н.П.

Н., ЕГН: ********** като купувач, както и ДА ОТМЕНИ учреденото право на ползване върху М.С.Д., ЕГН: ********** и определи цената на същото, обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том 4, дело №776/29.05.2020 г. по описа на СлВп

– К..

След образуване на делото – на ******* г., е починал ищецът С.М.Б., като на негово място са конституирани наследниците му: С.Д.Б., ЕГН: ********** (съпруга), К.С.Б., ЕГН: ********** (дъщеря) и Л.С.Б., ЕГН: ********** (дъщеря), всички представлявани от К.К., със на ******* г., е починал ищецът С.М.Б., като на негово място са конституирани наследниците му: С.Д.Б., ЕГН: ********** (съпруга), К.С.Б., ЕГН: ********** (дъщеря) и Л.С.Б., ЕГН: ********** (дъщеря), съдебен адрес: ***, офис 1.

Преди насрочване на първото по делото заседание от адв. К. – пълномощник на наследниците на починалия в хода на делото ищец С.Б., е постъпила молба, с която оттегля на иска по отношение на ответника М.С.Д., ЕГН: **********. С влязло в сила Определение №260153/05.05.2021 г. производството срещу този ответник е прекратено.

Понастоящем производството се води по иск на С. Д. Б., ЕГН: **********,

К. С. Б., ЕГН: ********** и Л. С.

Б., ЕГН: **********, всички представлявани от адв.

К. К.,***, офис 1 срещу М. С. Б., ЕГН **********,

Н. П. Н., ЕГН: ********** и В. П.

Н., ЕГН: **********, всички представлявани от адв.

С. П.-К., със съдебен адрес:***. Ищците молят съда да постанови решение, с което да допусне ИЗКУПУВАНЕ за сумата от 15 000 лева на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, с адрес на имота по кадастралната карта: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Г. М.“ №*, ет.*, п.к.****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по кадастрална схема от 61 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, по кадастрална схема: на същия етаж: няма, под обекта: № ***, над обекта: няма, с прилежащи части: ½ идеална част от общите части на сградата, прехвърлени с договор за продажба, съставляващ ½ идеална част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, който имот е прехвърлен от М. С. Б., ЕГН: ********** на Н. П. Н., ЕГН: ********** – в режим на СИО с В. П. Н., ЕГН: **********, чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 182, том 4, дело №776/29.05.2020 г. по описа на СлВп – К., без продавачът да предложи на другите съсобственици да купят недвижимия имот при същите условия.

С молба вх. №265710/12.2021 г. от

С. Д. Б., ЕГН: **********, К. С. Б., ЕГН: ********** и Л. С. Б., ЕГН: **********, всички представлявани от адв. К. К.,***, офис 1 е предявен инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД против М. С.

Б., ЕГН: **********, Н. П. Н., ЕГН: ********** и В. П. Н., ЕГН: ********** за прогласяване нищожността на нотариален акт № 51, том VI, дело № 1789/1975 г., с който М. Б. и К. Б. прехвърлят на

С. М. Б. първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в обл. П., общ. К., гр.К., ул. „Г. М.“, № * и на нотариален акт № 57, том V, дело № 1455/1993 г. с който М. Б. и К. Б. прехвърлят на М. С. Б. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в обл. П., общ. К., гр.К., ул. „Г. М.“ № *, поради невъзможен предмет.

Претендират се разноските по делото.

ИЩЦИТЕ твърдят, че наследодателят им С. М. Б. и ответникът М. С. Б. ЕГН **********, били съсобственици на жилищна сграда на два етажа, нанесена в КК и КР с идентификатор № ***, със застроена площ от 75 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор, № *** и с административен адрес: обл. П., общ. К., гр. К., ул. „Г. М.“ №*.

Твърдят, че с нотариален акт №

51, том VI, дело № 1789/1975 г. родителите на С. М. Б. – М. Б. и К. Б., срещу задължението да ги издържа и гледа, докато са живи, му прехвърлили първия етаж от жилищната сграда, а през 1993 г. с нотариален акт № 57, том V, дело № 1455/1993 г. –отново срещу задължение за издръжка и гледане, те прехвърлили втория етаж от сградата на внука си М. С. Б.. Видно от текста на двата нотариални акта, общите части на сградата и мазата, в която се намира общата баня и тоалетна, не били прехвърлени.

Твърдят, че макар и описани в тези нотариални актове като „целият първи етаж”, съответно „втори жилищен етаж”, същите не можели да представляват самостоятелни обекти на собственост, доколкото сградата не отговаряла на изискванията за обособяване на такива обекти към момента на извършване на разпоредителните сделки, а и към настоящия момент.

С разпоредителите сделки, посочвайки в нотариалния акт „първи етаж” и „втори етаж”, родителите на С. М. Б. на практика изразили своята воля, кой коя част от сградата да ползва. Основната причина за това била, че сградата, представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда, е построена през 1959-1960г., и към момента на извършване на двете продажби същата не отговаряла на действащите тогава изисквания за обособяване на етажна собственост, тъй като била проектирана и построена с общи баня и тоалет, разположени в мазата /приземния етаж/ на сградата. Практиката на съдилищата в РБ (Решение № 44 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 699/2011 г. на ВКС, II г.о., ГК, определение №331/08.10.2015 по дело №3572/2015 на ВКС II г.о., ГК, Решение № 300 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 4521/2013 г., на ВКС, I г.о., ГК ) била категорична, че за възможността за обособяване на жилища е нужно да се изследва дали те отговарят на нормативите, действащи към момента на извършване на разпореждането и ако това не е така, същите не могат да бъдат годен обект на разпореждане в качеството си на самостоятелно жилище. Цитира се Решение № 300 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2013 г., I г.о., ГК, съгласно което „Възможността част от една сграда или етаж от сграда да бъде обект на собственост се определя от действащите към момента на построяването й строителни правила и норми, които са императивни. В чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм.) е посочено, че всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещения. Според чл. 38 от Строителните правила и норми от 1959 г. /отм. 1977 г./. всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. В чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм.) е казано, че жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. То може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба /мезонетен тип/.

Аналогично е и определението за жилище в последващите

Наредба №5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) - чл. 93; Наредба № 5 за правила и нормативи за устройство на територията, обн. ДВ, бр. 51/2001 г. (отм.) - чл. 129 и действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - чл. 108.

От тази нормативна уредба се извежда принципът, че не във всички случаи в сгради с повече от един етаж могат да съществуват повече от едно жилища.

Същественият признак за всяко самостоятелно жилище, за да се формира етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС т. е. етажи ти части от етажи да принадлежат на различни собственици, е тяхната самостоятелност и отделянето им от общите части на сградата - входни преддверия, стълбища и др....” „...Такава сграда следва да се определи като еднофамилна и отделните етажи независимо, че имат необходимите минимални помещения за жилище и има строителна възможност за обособяването им, не могат да принадлежат на отделни собственици, включително и да се придобиват по давност, защото владението, за да породи правни последици по чл. 79 ЗС е необходимо да се осъществява върху годен обект на собственост. ” Изключение било допуснато, съгласно ТР № 96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС, за някои заварени сгради. С цитираното тълкувателно решение било прието, че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 ППЗПИНМ от 1950 г. и пар. 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето било предвид, че съобразно пар. 158 ППЗПИНМ и сл. от 1950 г. и пар.

121 от новия ППЗПИНМ, пар. 290 от новия ППЗПИНМ и сл. построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Прието било, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми, е позволено от закона. Според даденото тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи можели и да не отговарят на нормите на пар. 38 и 39 от

Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Решението се прилагало и при преценка на годността на обекта на разпореждане при обекти в такива сгради.

Тъй като настоящият случай не попадал в хипотезата на цитираното тълкувателно решение, доколкото към 1963 г. сградата била ползвана като еднофамилна и двата етажа не били самостоятелно обособени, ищците считат, че извършената продажба на тези етажи представлява разпореждане с по ½ идеална част от сградата.

Въпреки, че ищците, респ. – техния наследодател, и М. С. Б. били съсобственици в жилищната сграда, същият продал своята идеална част в нарушение на изискването на чл.33 от Закона за собствеността, съгласно което, при наличие на съсобствен имот „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение”. С нотариален акт № 182, том 4, от 29.05.2020 г., дело 776/29.05.2020 г. на СлВп – К., М.

С. Б. продал на трето лице – Н. П. Н., през време на брака ѝ с В. П. Н., и учредил право на ползване на М. С. Д., върху Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***. За продажбата наследодателят на ищците не бил получавал предложение от съсобственика си и не бил подписвал декларация по чл. 33 от ЗС.