Определение № 1791 от 12.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1791 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20261100603043 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII НПК вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимата А. К. – адв. С.З. – САК, насочена срещу протоколно определение от 20.04.2026 г., постановено по НОХД № 911/2026 г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, с което действащата по отношение на подсъдимата А. С. К. мярка за неотклонение е изменена на основание чл. 66 НПК от „подписка“ в „задържане под стража“.

В жалбата се навеждат доводи, че в конкретния случай не са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо подсъдимата К.. Твърди се, че промяна на адреса само по себе си не представлява нарушение на мярката „подписка“, ако на лицето не е разяснено задължението му за уведомяване на надлежните органи при настъпване на такова обстоятелство. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като на подсъдимата К. да бъде определена по-лека мярка за неотклонение.

Връчен е препис на насрещната страна – СРП, която не е взела становище по така подадената жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, 1 изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Срещу подсъдимата А. С. К. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Софийски районен съд е насрочил разпоредително заседание за 20.04.2026 г., за което подсъдимата К. е била нередовно призована, респективно същата не се е явила. Съдът е положил усилия да призове подсъдимата на известния за нея по делото адрес, както и да провери дали същата не се намира в някой от затворите или арестите в страната, но въпреки това нейното местонахождение не е установено. По отношение на подсъдимата К. е действала мярка за неотклонение „подписка“, взета от органите на досъдебното производство.

В насроченото на 20.04.2026 г. разпоредително заседание съдът не е дал ход на делото поради нередовното призоваване на подсъдимата. В същото заседание представителят на СРП е направил искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата в по-тежка. Първоинстанционният съд е намерил, че са налице основанията на чл. 66 НПК за изменение на действащата спрямо подсъдимата К. мярка за неотклонение „подписка“, доколкото последната е осъществила поведение, с което е затруднила и евентуално би могла да осуети действията на правоохранителните органи по воденото срещу нея наказателно преследване, поради което е намерил, че единствената адекватна мярка за неотклонение, която да обезпечи законосъобразното и своевременно приключване на наказателното производство, се явява най-тежката такава. С тези съображения Софийски районен съд е намерил искането на прокуратурата за основателно и с атакуваното протоколно определение е изменил взетата спрямо подсъдимата А. С. К. мярка за неотклонение от „подписка“ в задържане под стража“.

Така постановеното от първата инстанция определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 66 НПК предвижда възможните последици, които могат да произтекат за обвиняемото лице като санкция за неизпълнение на неговите задължения, свързани с мерките за неотклонение. Съгласно ал. 1 на чл. 66 НПК при установяване на неправомерно поведение от страна на обвиняемия съдът има правомощието да вземе спрямо нарушителя мярка за неотклонение, респективно да измени действащата такава в по-тежка. За да постанови такъв неблагоприятен резултат, съдът следва да установи наличие на някоя от предвидените в съответната разпоредба предпоставки, а именно – неявяване пред съответния орган без уважителни причини, промяна на местоживеенето, без да уведоми за това, или нарушаване на взетата мярка за неотклонение. Преди да се направи преценка дали процесуалното поведение на подсъдимия е недобросъвестно и съответно дали същото следва да бъде санкционирано, на първо място съдът трябва да държи сметка за това какво е било дължимото поведение, с което лицето не се е съобразило.

2

По отношение на подсъдимата А. К. е била взета мярка за неотклонение „подписка“, с постановление от 25.02.2025 г. на СРП, с което същата, едновременно с това е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Въпросното постановление й е връчено лично на същата дата, което К. е удостоверила с подписа си, положен под графата „обвиняем“. Съгласно чл. 60, ал. 1 НПК мярката за неотклонение „подписка“ се състои в поемане на задължение от обвиняемото лице, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Във въпросното постановление, с което на подсъдимата К. й е наложена тази процесуална мярка на досъдебното производство, се съдържа разяснение на задълженията и ограниченията, които същата трябва да търпи във връзка с наложената й мярка, както и указание за неблагоприятните последици, които законът предвижда при установено неизпълнение на тези задължения. С подписа си подсъдимата е удостоверила още, че лично е получила препис от това постановление. С оглед на изложеното следва да се приеме, че К. е била информирана за вменените й задължения във връзка с взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка“, а дължимото от нея поведение е било свързано с информиране на съответните органи в случай на промяна на известния й по делото адрес на местоживеене.

Подсъдимата е посочила пред органите на досъдебното производство, че адресът, на който пребивава, е в гр. София, ж. к. ****, като е посочила и телефон за връзка – ***. От данните по делото се установява, че съдът е положил нужните усилия за призоваване на подсъдимата на известния по делото неин адрес чрез органите на РД-Охрана към ГДО, които са посетили адреса няколко пъти на различи дати и в различно часово време, но К. така и не е намерена на този адрес, никой не е отворил вратата, а съседка в разговор заявила, че собственик на къщата, която се води на посочения административен адрес, е друго лице, което не пребивава там постоянно.

Направени са опити за връзка с подсъдимата и на посочения от нея мобилен телефон, но последният бил изключен. От постъпилата по делото справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието се установява, че подсъдимата К. не се намира в някое от местата за лишаване от свобода или следствените арести в страната.

От наличните данни по делото логично и законосъобразно първоинстанционният състав е приел, че е налице промяна в местоживеенето на подсъдимата, за която съответните органи не са били уведомени. Предвид липсата на каквато и да било връзка с подсъдимата на известния по делото за нея адрес и телефон и с оглед на неуспешните опити същата да бъде призована за съдебно заседание, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за изменение на мярката за неотклонение на К., доколкото по делото е установено неизпълнение на действащата до момента мярка за неотклонение „подписка“.

Срещу подсъдимата К. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, с оглед на предвиденото за него 3 наказание лишаване от свобода от една до десет години. От наличните към настоящия момент доказателствени материали, събрани основно в рамките на досъдебното производство предвид началния етап, в който се намира делото в съдебната му фаза, може да се направи извод за обосновано предположение, че подсъдимата е съпричастна към извършване на деянието, за което й е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимата К. е с обременено съдебно минало, като същата е осъждана общо три пъти за престъпления против собствеността, каквото е настоящото такова, за което е привлечена към наказателна отговорност, като всичките й осъждания се отличават с еднородна престъпна деятелност, включително и по отношение на квалифициращите признаци на т. 4 на чл. 195 НК, а последните й две осъждания са от преди няколко месеца, за които й е наложено наказание „лишаване от свобода“ чието изпълнение е отложено с изпитателен срок. От съдебното минало на подсъдимата следва, че същата е личност със завишена обществена опасност.

Освен така изложеното относно опасността от извършване на престъпление, по отношение на подсъдимата К. е налице също така опасност от укриване, която може да се приеме, че е с висок интензитет. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си не само, че е демонстрирала намерение да възпрепятства наказателното производство и да се укрие от органите на реда, но на практика подсъдимата именно това е постигнала, като е променила своето местоживеене, без да уведоми за това съответните органи, в случая – съда, доколкото производството е в своята досъдебна фаза. Към настоящия момент нейното местоживеене е неизвестно, а контакт с нея не може да бъде установен, поради което правилно първоинстанционният съд е приел наличието и на опасност от укриване.

От изложеното дотук следва, че по отношение на подсъдимата К. са налице предпоставките на чл. 63 НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че именно тази най-тежка мярка се явява единствената адекватна да обезпечи целите на мерките за неотклонение, да осигури присъствието на подсъдимата в съдебно заседание, съответно и своевременното приключване на воденото срещу нея наказателно производство с окончателен съдебен акт. С оглед на така изложеното атакуваното протоколно определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 20.04.2026 г., постановено по НОХД № 911/2026 г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, с което на основание чл. 66 НПК е изменена действащата по отношение на подсъдимата А. С. К. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5