Решение № 305 от 06.12.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1410/2022
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 06.12.2022
- В сила
- 06.12.2022
- Състав
- Нина Иванова Кузманова, Веселин Димитров Хаджиев, Иван Минчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нина Ив. Кузманова
Членове:
Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601410 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 132 от 21.06.2022 г., постановена по НОХД № 531/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав, Съдът е признал подс. К. М. М. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.12.2020 г. в гр.Пловдив е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството и значението на извършеното, а именно малолетната Т. Щ. Д. , поради което и на основание чл.149, ал.4, т.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът е постановил така определеното и наложено наказание три години лишаване от свобода на подсъдимия К. М. М. да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Със същата присъда, на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, Съдът е 1 приспаднал от така наложено подсъдимия К. М. М. наказание три години лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан по делото, считано от 20.07.2021 г. до влизане в законна сила на присъдата, като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.
Срещу присъдата е депозиран въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив. В протеста се излагат доводи, че постановената присъда, в частта относно наложеното наказание е неправилна и не отговаря на събраните по делото доказателства, поради което на подс. М. следва да се наложи по-тежко наказание. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като увеличи размер наложеното на подсъдимия наказание.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Ж. П., като повереник на частния обвинител по делото малолетната Т. Щ. Д., чрез нейния баща и законен представител Щ. Р. Д.. В жалбата и допълнението се излагат доводи, че постановената присъда в частта относно наложеното наказание е неправилна и не отговаря на събраните по делото доказателства, на тежестта на деянието както и на личността на подсъдимия М., поради което на последния следва да се наложи по-тежко наказание. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като увеличи по размер наложеното на подсъдимия наказание от три на десет години лишаване от свобода.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от адв. С. Б., като защитник на подс. К. М.. В жалбата се излагат доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди се, че Районният съд не е изяснил по безспорен начин фактическата обстановка, като е постановил присъдата си без да е установено по категоричен начин авторството на деянието. Излагат се доводи в смисъл, че е възможно самата пострадала, която е с психични отклонения, да е извършила деянието. Иска се въззивния съд да отмени изцяло така постановената присъда, с която подс. К.
М. М. е признат за виновен и да постанови нова такава, с която да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа протеста, като изтъква, че Районният съд е придал прекалено голяма тежест на чистото съдебно минало на подсъдимия, но не е отчетено наглото му и арогантно 2 поведение. Моли наказанието на подсъдимия М. да бъде увеличено.
Адв. П. поддържа жалбата и допълнението с изложените в тях съображения. Също моли въззивния съд да увеличи наказанието наложено на подсъдимия.
Адв. Б. поддържа въззивната си жалба. На мнение е, че присъда лежи изцяло на косвени доказателства. Твърди, че според вещите лица св. Т.
Д. не може да участва в наказателното производство, тъй като с оглед възрастта и интелектуалния й капацитет, тя е силно податлива на манипулация. Оспорва надеждността и на св. С. А. /Д./ - майка на пострадалото дете, която също страда от психическо заболяване и не може да дава достоверни показания. Намира за неясни и недостоверни и показанията на свидетелите - Л. Н., Н.И. Показанията на Щ. Д. - бащата на пострадалото дете и бабата Л. К. намира за манипулативни, продиктувани от користни цели. Моли за оправдателна присъда или алтернативно за условно осъждане.
Подсъдимият М. поддържа заявеното от защитника му. В последната си дума моли за по-малко наказание или да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с протеста и жалбите оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери всички за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият К. М. М. е роден на ***г. в гр.П. Живее в същия град на ул.„ К.“ №* ет.*, ап.*. Той е **** гражданин, с начално образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
От брака на свидетелите Щ. Д. и С. Д. се родили две деца - Т. Щ. Д. и Л. Щ. Д.. Т. Д. била родена на *** г.,като същата имала диагноза „лека *** със задръжки в развитието на експресивната реч“. Свидетелката Т. Д. постъпила в първи клас през месец септември 2020 г., като имала навършени 6 години. Постъпила в училище ОБУ „П. С.“, като *** й била Н. Д. И. В същото време Т. и нейното семейство живеели в едно домакинство заедно с баба й - Л. В. К. Последната била майка на Щ. Д. - баща на Т. Д.. Всички 3 живеели в гр.П., ул.С. № * ет.*. Бащата на Т. -Щ. Д. бил пенсионер по болест с диагноза „лека *** ,значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“, но той работил като *** работник на борсата в с.П. На същата борса работил и подсъдимия К. М., с който се познавал отдавна и били приятели. Заедно били не само на работа, но и често се срещали след работно време, като подсъдимият М. ходил на гости и в дома на Д..
Подсъдимият М., когото наричали - Ч., се познавал със семейството на Д./ Отношенията между семействата им били приятелски до дата 09.12.2020 г. На тази дата св. Д. и подс. М. били на работа. След като приключили имали уговорка за кафе около 16 ч, но подс. М. посетил дома на Д. по-рано от уговорения час. В апартамента в този момент били С. Д.,Т. Д., Щ. Д. и Л. Д..
При пристигането си в апартамента подс.М. бил посрещнат от С. Д., на която дал пари и я накарал да отиде да купи кафе и вафли. Щ. Д. бил в банята, като съответно като излязъл от нея отишъл в спалнята да се преоблича, а в хола останали сами само подсъдимия и пострадалата Т. Д.. Двамата стояли на дивана, като в един момент подс. М. дръпнал Т. Д. пред себе си, бръкнал в гащичките на детето и поставил ръката си на половия й орган. Възползвал се от невръстната й възраст, от това че не може да се защити и от това, че няма никой при тях, като с пръсти опипал половия орган на детето, като при опипването с пръстите имало триене и натиск по половия орган. Целта била да възбуди половото си желание, без да осъществява съвкупление. При тези действия на подсъдимия, пострадалата Т. Д. почувствала болка като извикала с глас, но не била чута, а подсъдимият М. веднага прекратил действията си и се преместил на стол. Като влезнал от спалнята в хола, св.Д. - баща на пострадалата, я видял притеснена, но тя нищо не му казала. След това в апартамента се върнала и майката на Т. Д. - свид. С. Д.. Тогава свид. Щ. Д. и подс. К. М. взели кафетата и излезли навън. При излизането им от апартамента се върнала и бабата на Т. Д.-Л. К. Нито майката, нито бабата на Т. Д. разбрали веднага какво се е случило с Т.. Последната, тъй като се изпускала по малка нужда, се налагало вечер да спи с памперс. Такъв й бил слаган от майка й вечер преди лягане.Така и тази вечер около 21.30 ч. преди лягане отново майка й С. Д. й свалила гащите, за да й обуе памперс за през нощта.Тогава видяла кръв по гащите на детето и по половия й орган. С. Д. извикала мъжа си Щ. Д. и Л. К., като всички видели кръвта. Тогава бабата на детето провела разговор с Т., която й разказала, че следобед, когато останали 4 с подс. М. - Ч., той й бръкнал с пръсти в половия орган. Разказът на делото бил чут от баща му и майка му, като веднага Щ. Д. се обадил по телефона на майката на Ч. - като й разказал за случилото се. Скоро след това в апартамента пристигнали майката З. М.а и сестрата на подсъдимия - М. М.. С тях имало и дете, но същото останало да чака отвън. Двете влезли и видели кръвта по бельото на детето. На другия ден Л.К.завела Т. Д. за преглед при др С. в ДКЦ - И.. Д-р С. установила съсирек и охлузване на лява голяма срамна устна на половия орган на детето. Именно тя насочила да заведат Т. Д. и при съдебен лекар за освидетелстване. Детето било заведено и там било освидетелствано, а след това бил подаден и сигнал в полицията за случилото се. Отношенията на Д. и М. се влошили от този момент.
В досъдебното производство са назначени и изготвени Комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи. Обект на изследване са били, както подсъдимия - К. М., така и пострадалата Т. Д., нейната майка - С.
Д., баща й Щ. Д. и Л. К.. Съгласно заключенията на вещите лица подсъдимия не страда от психично заболяване, не е лекуван и не се води на наблюдение в ЦПЗ-Пловдив. Не са установени нарушения на психичните възприятия. Подс.
М. може да разбира свойството и значението на извършеното и може да дава достоверни обяснения в качеството на обвиняем, ако желае. Характерното за него е, че се касае за примитивна личност, със занижени личностов и емоционален самоконтрол, нисък коефициент на интелигентност. Има нарушена ценностна морално-етична система. Водещи в действията му са импулсивни заряди, нагоните и тяхното удовлетворяване. Особеностите на сексуалната насоченост на личността обуславят и характера на сексуалния конфликт. Не се установяват психическо отклонения и наклонности към педофилия.
По отношение на родителите на пострадала - Щ. и С. Д.и също са назначени и изготвени съдебно-психиатрични експертизи. Като съответно за майката - С. Д. се установява интелектуален дефицит, който не повлиява житейското функциониране. Съответно качеството на психичните й функции е съхранено. Не са установени качествени нарушения на мислене, емоции, както и разстройство във възприятната й среда. Д. може да възприема фактите и обстоятелствата от реалната действителност и да дава достоверни обяснения по фактите от значение по делото. По отношение на Щ. Д. също се констатира интелектуален дефицит, няма установени нарушения на мислене, 5 емоции, воля, както и разстройство във възприятно-представната сфера.
Може да дава достоверни показания относно фактите, имащи значение по делото.
Изследвана е и св. Л. К.. По отношение на нея са установени психични заболявания - хистерично разстройство на личността, биполярно афективно разстройство с различни степени - умерена към лека депресия, смесени настроения, които не нарушават качествено психичните й функции.
Не се установяват нереалистични изживявания, няма болестно повлияване върху възприятията й. Може да възприема факти и обстоятелства и да дава достоверни обяснения.
Изготвена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалата Т. Д.. Вещите лица са дали заключение, че поради младата възраст и наличния дефицит в развитието на Т. Д., определят същата да не може да участва в предварителното и съдебно производство. Установена е лека умствена изостаналост със задръжки в развитието на експресивната реч, като за това е повлияло некачественото педагогическо повлияване във всички сфери на развитието. Съответно значение има ограничената среда на етноса заедно с непълноценната семейна среда.Това е довело до видими прояви на цялостното когнитивно и поведенческо затруднено развитие, съобразно стандартизираните клинични критерии. Т. е с ограничени възможности за развитие, под нормата за възрастта, съобразно клинични критерии-ограничена и бедна на стимули среда в интелектуално-паметово и в социално отношение. Съответно езикова бариера, недобро владеене на български език, беден речников запас, липса на педагогическа повлияност, което затруднява вербализирането на изживяванията и поднасянето на информация. Всичко това създава впечатление за умствено изоставане. Емоционално и волево е съответна на изживяванията си за възрастта. При освидетелстването не са наблюдава извънредни, необичайни или особени емоционални състояния, които да налагат терапевтичен контрол и лечение. Младата й възраст и наличния дефицит на Т. Д. са пречка да разбира и противодейства при упражнено физическо и психическо насилие. Не е в състояние да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значение по делото. Тъй като личността й е в процес на формиране, не могат да се определят нейните характеристики, а и те са в процес на оформяне до пълнолетие, като до тогава от съществено 6 значение за това формиране има семейната и социална среда, които обитава и значимите за нея личности и авторитети.