Решение № 358 от 28.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Русе , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена И. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена И. Балджиева Гражданско дело № 20214520100774 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове от Е.Д. А. против В. Р. А. с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, чл. 134, т. 1, във вр. с чл. 143 от СК.

Ищцата Е.Д. А. твърди, че с ответника В. Р. А. са сключили граждански брак на 26.09.2009г., за който е издаден Акт за граждански брак №0536 от 26.09.2009г. от Община Русе. След сключване на гражданския брак двамата заминали да работят в Норвегия, където живели на квартира заедно с родителите на ответника. И двамата работели, предвид което доходите им били добри. На 03.11.2012г. се родило детето им А. В. А.. Постепенно отношенията помежду им се влошили, като една от причините била намеса в семейния им живот от страна на майката на ответника и а друга причина била злоупотребата на ответника с алкохол и наркотици. На няколко пъти ищцата се връщала в България, но молбите и обещанията на ответника за промяна я накарали да се прибере обратно в Норвегия с цел заздравяване на брака им. Ответникът оказвал психически и физически тормоз над ищцата и тяхното малолетно дете, като това била причината А. да заведе гражданско дело за прекратяване на брака й с ответника и било образувано гр.д.№3620/2017г. по описа на РРС, по което с решение №647 от 24.04.2018г. съдът прекратил брака им с развод, предоставил упражняването на родителските права върху малолтното им дете на нея и осъдил ответника да заплаща издръжка за детето в размер на 127.50лв., считано от 05.06.2017г.

Ищцата е родила и второ дете от ответника – Е. В. А., с ЕГН:**********, роден на 26.08.2018г. в Германия. Въпреки опитите на ищцата да заздрави връзката си с 1 ответника това не се получило, тъй като той продължавал с пристрастеността си към наркотиците и алкохола, бил заядлив и конфликтен, а физическия и психическия тормоз от негова страна спрямо нея се превърнал в ежедневие. Ответникът напълно се дезинтересирал от децата си, не се вълнувал от техните потребности и желания. Не проявявал стремеж към редовно осъществяване на определения му режим на лични отношения с детето А., не полагал никакви грижи за двете си деца. Не им предоставял и издръжка, въпреки че е в работоспособна възраст. Ищцата поела изцяло грижите за двете деца, като в отглеждането им била подпомагана от своите родители и брат.

Стараела се да задоволи всичките им нужди.

Ответникът извършил тежко престъпление –убийство и повече от година бил по съдилищата и понастоящем се намирал в затвора в гр.Белене. Поради това не можел да помага за децата си, нито да им бъде опора. А. се обаждал от затвора по телефона на ищцата и по този начин я притеснявал и ипречил м отглеждането на децата.

Предвид това и за да може да гледа пълноценно децата си, правела необходимостта на майката да лиши бащата от родителски права належаща.

Моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответника В. Р. А. спрямо децата А. В. А., с ЕГН:**********, роден на 03.11.2012г. и Е. В. А., с ЕГН:**********, роден на 26.08.2018г.

Моли съда д а определи местоживеенето на децата А. В. А., с ЕГН:**********, роден на 03.11.2012г. и Е. В. А., с ЕГН:**********, роден на 26.08.2018г при нея, като тяхна майка и законен представител.

Да предостави упражняването на родителските права па отношение на Е. В. А., с ЕГН:********** на нея.

Да осъди ответникът да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете Е. В.

А., с ЕГН:********** в размер на 170.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата.

Да определи режим на лични отношения между бащата В. Р. А. и децата А. В. А., с ЕГН:**********, и Е. В. А., с ЕГН:**********, по преценка на съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответника се явява лично. Оспорва иска изцяло като неоснователен. Твърди , че не е справедливо да бъде лишен от родителски права. Не оспорва факта, че излежава присъда, която е ефективна, и поради тази причина, той не може да упражнява родителските си права върху детето А., но това според него не означава, че той не иска 2 да се среща с него и да го възпитава. Поради което, счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Д"СП"- гр. Русе редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. Представят социален доклад, неоспорен от страните и приет по делото.

Представителят на Районна прокуратура – Р.Драганова изразява становище, че искът е неоснователен, с мотив, че лишаването от родителски права е крайна мярка, която следва да се прилага, ако е в интерес на детето.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че страните са сключили граждански брак на 26.09.2009г., за който е издаден Акт за граждански брак №0536 от 26.09.2009г. от Община Русе. След сключване на гражданския брак двамата заминали да работят в Норвегия, където живели на квартира заедно с родителите на ответника. По време на брака им се е родило малолетното дете А. В.

А., с ЕГН:**********, роден на 03.11.2012г. С решение №647 от 24.04.2018г. постановено по гр.д.№3620/2017г. по описа на РРС съдът прекратил брака им с развод, като е предоставил упражняването на родителските права върху малолтното им дете А. на нея и е осъдил ответника да заплаща издръжка за детето в размер на 127.50лв., считано от 05.06.2017г., по което

От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Р. М., майка на ищцата, се утановява се, че от 2017 г. страните са разделени. Заявява, че двамата са правили опити да се съберат и живеят заедно, но не могли да се разберат. Пояснява, че дъщеря й (ищцата) искала да упражнява родителските права по отношение на двете деца, тъй като живеели заедно в Германия и там за всичко искали подпис на родителя – например за детска градина. Ответникът създавал проблеми, защото не искал да се подписва. Той не се грижел от момента на раздялата с дъщеря й за децата. Същият не е плащал издръжки, не се интересувал от децата си. Уточнява, че сега се обаждал почти всеки ден, за да говори с големия с и син А.. Казвали на детето, че баща му е в Норвегия. Обмисляли да се върнат в България, но се притеснявали какво ще кажат на А. за баща му и поради тази причина се отказали. Ответникът казвал, че по-малкия му син Е. не е негов и не общувал с него.

Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин /чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата 3 на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.

От събраните по делото доказателства се установи, че е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи за детето Е. и недаване на издръжка от страна на ответника от момента на неговото раждане - период от почти 3 години. Този период се определя от настоящият състав като траен, като съдът взема предвид, че през този период детето Е. е било твърде малко. Детето А. е било на 5 години. През първите години от живота си децата имат жизнената нужда и от двете си родителски фигури, за да изградят пълен и правилен образ за семейство, за да усетят грижите, любовта и възпитанието от двамата си родители и да започнат да се формират като личности върху стабилна основа. Първите години от живота на детето са от изключително значение за определяне на последващото му отношение към живота, за отношенията му с околните. Отсъствието на бащината фигура от живота на детето в ранното му развитие без основателна причина е травмиращо и се отразява дифицитарно на психическото и емоционалното му развитие.

Поведението на бащата, изразяващо се в бездействие по отношение грижите към детето Е., пълна незаинтересованост от него, незаплащане на издръжка е достатъчно да обоснове наличие на предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаването му от родителски права спрямо това дете. По делото не се събраха никакви доказателства бащата да се опитвал дори по телефон да осъществи връзка с детето Е., както и да се интересува от него, все едно за него то не съществува.

Налице е едно виновно поведение на ответника, затова и формалното притежаване на родителските права е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето Е.. Трайното неполагане на грижи за това дете и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал.

1, т. 2 СК. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от 4 предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото и емоционалното му развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг/решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си/решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.

През този почти тригодишен период на неглижиране на родителските задължения от страна на бащата, майката е била тази, която е осигурявала грижата за детето Е. с помощта на своите родители. Свидетелство за добрите й родителски качества са освен добрите грижи, които полага за децата си като им е осигурила подслон, среда изпълнена с емоционална привързаност и социално общуване. С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан по отношение на детето Е.. На основание чл. 134, т. 2, съдът следва да определи режим на лични отношения между бащата и детето Е.. С оглед на изхода по делото съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето Е., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10: 00 часа до 17: 00 часа.

С определеният режим на личен контакт, който е изцяло в интерес на детето ще се осигури възможност да бъде възстановена връзката между детето Е. и баща му, при желание от негова страна. Съдът намира, че е необходимо майката или друго трето лице да присъства по време на режима на личен контакт между бащата и децата, тъй като детето твърде малко и то се нуждае от сигурното присъствие на най-близкия до него човек, а именно неговата майка.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На основание чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на 1/4 от минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 331 от 26.11.2020 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната в размер на 650 лева от 01.01.2021 г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2021 г. е в размер на 162, 5 лева.