Решение № 2015 от 25.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20211100513252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.09.2021г., постановено по гр.д. № 17874/2021г. на СРС, ГО, 126 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К. Г. Н., Д.К.

Н. и ЕВГ. К. Т. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, както следва:

Костади н Г. Н. е осъден да заплати сумата от 430, 46 лева, представляваща 4/6 от цената на доставената топлинна енергия в периода от м.12.2017г. до м.04.2019г. в имот с абонатен номер 44183, както и сума за доплащане по фактура от 31.08.2018г. и сумата от 14, 16 лева, представляваща 4/6 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до погасяване на задължението, като иска за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 596, 92 лева и за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г., включително, както са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 118, 36 лева, представляваща 4/6 от обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна 1 енергия за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г. и за сумата от 3, 24 лева, представляваща 4/6 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължение за предоставяне на услуги дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 18.03.2021г.; Д. К. Н. е осъден да заплати сумата от 107, 62 лева, представляваща 1/6 от цената на доставената топлинна енергия в периода от м.12.2017г. до м.04.2019г. в имот с абонатен номер 44183, както и сума за доплащане по фактура от 31.08.2018г. и сумата от 3, 54 лева, представляваща 1/6 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до погасяване на задължението, като иска за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 149, 23 лева и за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г., включително, както са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 29, 59 лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г. и за сумата от 0, 81 лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължение за предоставяне на услуги дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 18.03.2021г.; ЕВГ. К. Т. е осъдена да заплати сумата от 107, 62 лева, представляваща 1/6 от цената на доставената топлинна енергия в периода от м.12.2017г. до м.04.2019г. в имот с абонатен номер 44183, както и сума за доплащане по фактура от 31.08.2018г. и сумата от 3, 54 лева, представляваща 1/6 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до погасяване на задължението, като иска за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 149, 23 лева и за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г., включително, както са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 29, 59 лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г. и за сумата от 0, 81 лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължение за предоставяне на услуги дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 18.03.2021г.

2

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, са подадени въззивни жалби от ответниците.

Въззивникът Д. К. Н. релевира оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционният съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е установено, че ответникът е собственик или съсобственик на процесния имот. Счита, че доказателство за това може да е единствено нотариален акт за придобиване на правото на собственост или констативен нотариален акт за признаване на такова право. Актът за учредяване на договорна ипотека не е безспорно и категорично доказателство за вещно право на ползване на имота, а удостоверява единствено, че имотът е ипотекиран. Освен това в случая основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Навежда съображения, че при наличие на лице, обявило облигационни отношения с ищеца, то същото е вещен ползвател, а не другите формални собственици. В случая процесните суми се претендирали от трето лице, което се установявало от издадените фактури, отчети и изравнителни сметки. Изложени са съображения и за неправилност на решението в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на цена на услугата дялово разпределение. Счита, че претенциите са неоснователни, тъй като ищецът не е представил доказателства да е заплатил възнаграждението в полза на фирмата за дялово разпределение, поради което не е активно легитимиран по предявения иск. Поддържа, че не е установено нито основанието, нито размера на претенцията, поради което същата подлежи на отхвърляне. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззивниците К.Г. Н. и ЕВГ. К. Т. са подали идентични въззивни жалби, в които са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърдят, че по делото не било представено безспорно доказателство, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. Считат, че такова доказателство е единствено нотариалния акт за собственост. Излагат, че актът за учредяване на договорна ипотека не е безспорно и категорично доказателство за вещно 3 право на ползване на имота, а удостоверява единствено, че имотът е ипотекиран. Твърдят, че клиент на топлинна енергия е трето за спора лице, което е подало молба-декларация за откриване на партида. Навеждат възражения относно приетия за погасен по давност размер на вземането.

Сочат, че за периода, за който съдът е приел, че вземането не е погасено по давност, начислената и претендирана от ищеца сума е в по-нисък размер от приетия от първоинстанционния съд. Оспорват основателността на вземането за законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са съображения и за неправилност на решението в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на цена на услугата дялово разпределение. Считат, че претенциите са неоснователни, тъй като ищецът не е представил доказателства да е заплатил възнаграждението в полза на фирмата за дялово разпределение, поради което не е активно легитимиран по предявения иск.

Поддържа, че не е установено нито основанието, нито размера на претенцията, поради което същата подлежи на отхвърляне. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Т рето т о лице-помагач "Т.С." постъпилата въззивна жалба.

ЕООД не изразява становище по

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални 4 норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената 5 и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В конкретния случай по делото е представен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 09.02.2005г., обективиран в нотариален акт № 32, ег. № 265, дело № 28/2005г., по силата на който ответникът К.Г. Н. и съпругата му В.А. Н.а са учредили в полза на кредитора “ОББ” АД договорна ипотека върху следния собствен на ипотекарните длъжници недвижим имот, придобит от тях по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: ап. № 56, находящ се в гр. София, жк **** 1. В нотариалният акт е посочено, че при подписването му са представени документи, установяващи правото на собственост върху имота, както следва: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 05.09.1990г. и удостоверение за граждански брак на ипотекарните длъжници, издадено въз основа на акт за граждански брак № 56 от 09.11.1958г. на Община Дупница. Ипотеката била учредена за обезпечаване вземането на банката срещу кредитополучателя ЕВГ. К. Т. /ответник в настоящото производство/. Този нотариален акт не е бил оспорен в производството пред СРС относно верността на нотариалното удостоверяване, направено с него, за правата на ипотекарните длъжници в съсобствеността, и съдът, съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл. 586 от ГПК и чл. 167 от ЗЗД , задължаващи нотариуса да провери правата на учредителите в собствеността, е обвързан да приеме, че учредителите на ипотеката са собственици на ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и жилището, предмет на иска по настоящия спор. Обвързващата доказателствена сила на така удостоверените обстоятелства не е опровергана с допустимите доказателствени средства. По делото не се твърди, нито се доказва от ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да са извършили разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.