Решение № 4562 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4562 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513024 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8784/30.07.2922 г. на СРС, 88 с - в, по гр. д. № 1291/2022 г. са отхвърлени предявените от Г. С. А., ЕГН ********** срещу „Агенция за събиране на вземания“ (АСВ) ЕАД, ЕИК ******* искове, с правно основание, както следва : по чл.

439 ГПК за признаване на установено, че Г. С. А. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“(АСВ) ЕАД сумата от 625. 43 лв. - главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73. 90 лв. - остатък от законна лихва върху главницата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на вземането, които суми са част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 13.01.2015 г. по ч. гр. д. № 23565/2014 г. и е образувано изп. дело № 20158380401028 на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 в КЧСИ и район на действие СГС, както и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 840 лв., представляваща получена от взискателя сума без основание сума по прекратено изпълнително дело № 20158380401028 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 в КЧСИ, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 12.01.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 59 ЗЗД - за сумата от 160 лв. спестени разходи за платени от Г. С. А. такси по изп. д. № 20158380401028 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 в КЧСИ (такси и разноски към ЧСИ и такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ), с които взискателят „АСВ“ ЕАД се е обогатил за сметка на Г. С. А., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.01.2022 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден за разноски поделото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Г. С. А., чрез представителя му, с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че съдът е достигнал до 1 неправилни изводи, че вземанията не са погасени по давност, които не кореспондират на установеното фактическо положение. Сочи, че ответникът не е оспорил видовете и момента на извършване на изпълнителните действия по делото. Съдът е разгледал спорните въпроси от кога започва да тече погасителната давност за вземанията поради отмяна на ППВС № 3/1980 г., извършено с ТР № 2 от 16.06.2015 г. по т. д. № 3/2013 гна ОСГТК на ВКС. Последното ТР е постановено във връзка с тълкуване на въпроса за прилагане на погасителната давност по време на изпълнителния процес и е съобразено с новите постановки в ГПК. Стана въпрос за два закона, в които са вложени различни принципи. Поддържа, че давностния срок при наличие на осъществен състав по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от последното валидно предприето изпълнително действие на 11.02.2015 г. и е изтекъл към 11.02.2020 г. Излага съща, че дори давностният срок да е започнал да тече на 26.06.2015 г. той отново е изтекъл.

Поддържа, че СРС е приложил неправилно нормите касаещи перемцията, като е приел, че такава не е налице. Сочи, че ако взискателят не предприеме действия за събиране на вземането и такива не се извършат по изпълнителното дело в период от две години, по силата на закона делото се прекратява по право. Тъй като в случая последното предприето действие е извършено на 11.02.2015 г., 2 -годишния срок е изтекъл на 11.02.2017 г., от който момент изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Неправилно СРС е приел, че при перемирано изпълнително производство следва да се зачетат извършените от ЧСИ изпълнителни действия. Намира, че ако изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, извършените по него изпълнителни действия са незаконосъобразни, а изводите на СРС в обратния смисъл са в противоречие с материалния закон. Счита, че само при висящо изпълнително дело съдебният изпълнител ще има задължение да приложи поискания от взискателя способ. Извършеното по прекратено изпълнително производство действие няма да произведе желания ефект – тогава на взискателя може да се укаже да образува ново дело. Излага подробни съображения, че молбата с искане по перемирано производство не може да се приравни на такава по чл. 426 ГПК и съдебният изпълнител няма задължение да пристъпи към изпълнителни действия.

След прекратяване на делото всички предприети от кредитора или съдебния изпълнителни действия са невалидни и незаконосъобразни, като не пораждат действие по прекъсване на давността. Счита, че след 11.02.2015 г. давностния срок не е прекъсван и е изтекъл, поради което вземането е погасено. Основателността на иска по чл. 4389 ГПК е предпоставка за основателност на исковете по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД – поради прекратяване на делото по закон, събраните по него суми следва да бъдат възстановени на ищеца, като перемцията е предпоставка за възлагане на разноските по изпълнителното дело на кредитора, поради което и искът по чл. 59 ЗЗД е основателен.

Моли решението да бъде отменено, а претенциите - изцяло уважени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника и моли да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Въззиваемият - ответник „АСВ“ ЕАД в срока по чл. 263 ГПК в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на СРС е законосъобразно постановено. Поддържа, че давността за вземането не е изтекла и към момента. Сочи, че е безспорно налагането на запори по сметки на длъжника по изпълнителното дело със съобщения от 11.02.2015 г. ГПК не изисква за действието на запора да има наличност по банковите сметки на длъжника. Наличието на суми имат значение за последиците от запора – дали способът ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен. Действието на запора е от момента налагането му до погасяване на задължението или до вдигането му. Поддържа, че перемцията е без правно значение за 2 настъпване последиците на давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни по искания способ, тъй като дължи изпълнение по намиращият се в него изпълнителен лист. Сочи, че единствената последица от перемцията е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, доколкото старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали е образувано фактически ново дело. Правилно СРС е приел, че запорът върху вземането се счита наложен с получаване на запорното съобщение от банката и има действие до погасяването на вземането, респ. има действие и върху постъпилите по сметката суми след налагането му без да е необходимо изпращането на ново запорно съобщение. Излагат се подробни съображения, че с по делото са предприети множество действия по прекъсване на давността – налагане на запор върху трудово възнаграждение м. 04.2017 г., с искане за прилагане на изпълнителни способи от страна на взискателя на 23.08.2018 г., на 14.06.2019, на 02.03.2021 г. Счита, че е бил активен по изпълнителното дело, по което са предприети действия за прекъсване на давността, независимо дали перемцията е настъпила, като последното действие е предприето на 02.03.2021 г. Правилно СРС е приел, че съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК когато вземането е установено със съдебно решение, новата давност е винаги 5 - годишна, а правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са приравнени на тези на влязлото в сила съдебно решение. Излага доводи, че към датата на образуване на изпълнителното дело е още в сила ППВС № 3/1980 г., според което давност не тече и се прекъсва в изпълнителното производство, което означава, че от момента на постановяването на ТР, по отношение прекъсването на давностния срок в изпълнителния процес, ще действа разрешението дадено в него. С приемане на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се възприема различно разрешение на въпроса за течението на давността в изпълнителния процес. Поддържа, че последиците на ТР следва да се прилагат занапред, от момента на постановяване на решението, от който момент предходното тълкуване престава да се прилага и то само по отношение на висящи изпълнителни производства. Сочи, че до момента на приемане на решение 26.06.2015 г. давността за вземанията не е текла по силата на разрешението, възприето в ППВС № 3/1980 г. След тази дата давността е започнала да тече отново. Неоснователни са възраженията на ищеца, че поисканите от ответника изпълнителни действия не са прекъснали давността. Изводите на СРС, че са извършени действия, с който давността е прекъсната, са правилни и са съобразени с даденото от ВКС тълкуване. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

При извършената по реда на въззивният контрол проверка, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено след обсъждане на доказателствата, събрани пред СРС.

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 439 ГПК, чл. 55 ЗЗД и чл.

59 ЗЗД.

3

По законосъобразността на решението, като съобрази становищата на страните във въззивното производство и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното по иска с правно основание чл. 439 ГПК :

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Защитата на длъжника следва да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

В случая, с определение по чл. 140 ГПК от 17.05.2022 г., пред СРС са обявени за безспорни обстоятелствата, че е издаден изпълнителен лист от 13.01.2015 г. по ч. гр. д.

№ 23565/2014 г в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (към момента „АСВ“ ЕАД) срещу Г. С. А., че въз основа на този лист е образувано изп. д. № 20158380401028 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС, както и че на взискателя е разпределена и изплатена сума в размер на 840 лв. и от ЧСИ са удържани 160 лв. за такси по изпълнителното производство.

От справка в ТР към АВ се установява, че Агенция за събиране на вземания" ООД е с правоприемник „Агенция за събиране на вземания" АД (който понастощем е с правна форма „Агенция за събиране на вземания" ЕАД).

Установява, че при образуване на изпълнителното дело при ЧСИ М.Б., в молбата на взискателя се съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Не е спорно между също така на 11.02.2015 г. е наложен запор на сметките на длъжника в няколко банки. Запорните съобщения са изпратени на 11.02.2015 г. и са получени от съответните банки м. 02.2015 г. (л. 41-43 от делото на СРС).

По въпроса за срока на давността за процесните вземания установени с влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното:

Безспорно е в случая, че процесния изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Според действащият ГПК заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е и процесния случай.