Решение № 761 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601591 по описа за 2024 година С Присъда №579 от 18.12.2023 год., постановена по НОХД №7649/23 год., НО, 121-ви състав на Софийски Районен съд, е признал подсъдимия Ц. П.

Ц., роден на **** г. в гр. Монтана, живущ гр.София, ул.’****, българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че за периода от 07:49 часа до около 10:04 часа на 24.07.2022 г. в гр. София, ул.“****, при условията на продължавано престъпление: с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повредил заключващите вериги на велосипедите/, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1693,40 лв. от владението на Б. С. и Г. Р., без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:

- На 24.07.2022 г. около 07:49 часа в гр. София, ул.“****, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, /повредил 1 заключващата верига на велосипеда/, отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед „Крос“ на стойност 809,10 лв., 1 бр. заключваща верига за велосипед, с ключ на стойност 26,10 лв. и 1 бр. верига с код за заключване на стойност 23 лв., всичко на обща стойност 858,20 лв., от владението на Б. С. и Г. Р., без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои;

- На 24.07.2022 г. около 10:04 часа в гр. София, ул.“****, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повредил заключващата верига на велосипеда/, отнел чужди движими вещи - 1 бр.велосипед „Крос“ на стойност 809,10 лв. и 1 бр. заключваща верига за велосипед, с ключ на стойност 26,10 лв., всичко на обща стойност 835,20 лв., от владението на Б. С. и Г. Р., без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26. ал.1 вр. чл.58а, ал.4 от НК ГО е ОСЪДИЛ на четири месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНОВЕН И ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 от НК.

Със същата присъда съдът е ПОСТАНОВИЛ приобщените като веществени доказателства по делото 2 бр. оптични носители /л. 38 и л.44 от ДП/ да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Ц. П. Ц. е осъден да заплати направените разноски на досъдебното производство в общ размер на 187,64 лева в полза на държавата по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 20 лева в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд.

Съдът е ОСЪДИЛ е подсъдимия Ц. П. Ц. да заплати на ЧО Б. С., с ЛНЧ **** сумата от 300 лв. – разноски за повереник, както и да заплати на ЧО Г. Р., с ЛНЧ **** сумата от 300 лв. – разноски за повереник.

В законоопределения срок са постъпили протест и допълнение към същия от прокурор при СРП, в които се излагат съображения, че присъдата е необоснована и несправедлива по отношение размера на наложеното наказание. Изтъква се, че съдът неправилно е допуснал прилагане на чл.55 от НК, доколкото не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочва се, че направените самопризнания са отчетени при провеждане на производството по диференцирана процедура. В заключение се иска изменение на постановената 2 присъда, като се увеличи размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание прокурорът поддържа депозирания протест, като акцентира върху неправилната преценка на обществената опасност на извършителя от страна на първата инстанция.

Повереникът на частните обвинители – адв.Г. изразява становище, че протестът е правилен и обоснован, като поддържа изцяло изложените от прокурора съображения.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита протеста за неоснователен, като заявява, че първоинстанционният съд е взел предвид всички обстоятелства по делото при индивидуализацията на наложеното наказание и моли същото да бъде потвърдено.

Подсъдимият в последната си дума се придържа към казаното от адвоката му.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и становището на страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл.370 и следв. от НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е направено искане от подсъдимия и защитника му в тази насока. Подсъдимият Ц. Ц. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, съзнавайки последиците от своето изявление. Съобразявайки правото на подсъдимия, гарантирано от закона, за определяне реда за разглеждане на делото, Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК.

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд се е позовал на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени материали в хода на досъдебното производство, а именно самопризнанията на подсъдимия Ц. Ц. относно фактите, посочени в обвинителния акт, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Б. С. и Г. Р., които са и пострадали от престъплението, заключенията на видеотехническа и съдебнооценителна експертизи, както и приложените писмени и веществени 3 доказателства, справка за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на тях първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната инстанция, а тя е следната:

Подсъдимият Ц. П. Ц. е роден на ****г. в град Монтана, живущ в гр.София, ул.****, българин, български гражданин, неженен, баща на две малолетни деца, безработен, осъждан.

Свидетелите Б. С. и Г. Р. към месец юли 2022г. живеели в гр. София, ул.

„Професор ****. Всеки от двамата притежавал велосипед марка „Крос“, закупени през 2021г., които съхранявали в двора на блока, в който живеели, тъй като нямали друго място, където да ги оставят. Собствениците заключвали велосипедите към метален стълб, който се намирал пред блока и ги покривали.

В ранната сутрин на 24.07.2022г. подсъдимият Ц. Ц. се намирал в близост до ул. „*******. Той забелязал, че вратата, която води към двора на адреса, където се намирали велосипедите на свидетелите Б. С. и Г. Р., е отворена. Подсъдимият Ц. решил да открадне велосипедите, а след това да ги продаде.

Около 07:49 часа на 24.07.2022г., за да осъществи намерението си, подсъдимият Ц. повредил заключващата верига на единия от оставените от свидетелите Б. С. и Г. Р. велосипед марка „Крос“. След това взел колелото заедно с 1 бр. заключваща верига с ключ и 1 бр. верига с код за заключване за велосипед и с отнетите вещи се отдалечил от мястото на деянието.

Същия ден, малко по-късно, около 10:04 часа подсъдимият Ц. се върнал на адреса на ул. ****, за да отнеме и второто колело. Той отново влязъл в двора, приближил се до другия оставен там велосипед „Крос“ и също повредил заключващата му верига. След това отново взел колелото заедно със заключващата верига за велосипед с ключ и се отдалечил от мястото с отнетите вещи.

Когато установили, че велосипедите им липсват, техните собственици свидетелите Б. С. и Г. Р. подали жалба в 01 РУ-СДВР.

От заключението на приложената съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите велосипеди и вериги за 4 заключването им е 1693,40 лв.

Действията на подсъдимия при отнемането на всеки от велосипедите били заснети от охранителни камери, поставени на адреса ул. „*******.

Съгласно заключението на видеотехническа експертиза на базата предоставени видеозаписи от тези камери, извършител е именно подсъдимият Ц. П. Ц..

Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция като правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които от своя страна подкрепят и направеното самопризнание от подсъдимия. Първостепенният съд, в съответствие с изискванията предвидени в закона, обосновано е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са взаимно допълващи и без противоречия по между им и са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации. Тук е мястото да се отбележи, че първостепенният съд правилно е възприел и направените самопризнания от подсъдимия Ц., съобразно процедурата по която е разгледано наказателното производство по реда на глава 27 НПК – чл.371 т.2 от НПК. Съдът е съпоставил събраните по делото доказателства, като въз основа на тях е формирал своите изводи.

Настоящият съдебен състав се солидаризира със становището на първата инстанция, че показанията на свидетелите Б. С. и Г. Р. са логични, последователни и взаимно допълващи се. От тези показания се установява хронологията на събитията на инкриминираната дата, механизма на извършване на деянието, както и вида на отнетите вещи. Съдът кредитира напълно заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза относно тяхната стойност. В съвкупния доказателствен материал се отчита и направеното самопризнание от подсъдимия Ц., което напълно кореспондира с установените обстоятелства, както и с установеното в заключението на видеотехническата експертиза.

Пред настоящата инстанция е проведено допълнително съдебно следствие единствено за установяване на обстоятелства, касаещи семейно и имотно положение на подсъдимия с оглед преценка интензитета на 5 наказателната принуда. По същество въззивната инстанция е счела, че са събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и не са налице основания за промяна на приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка. Въз основа на събраните доказателства, и съобразно проведената диференцирана процедура – съкратено съдебно следствие и по-конкретно чл.371 т.2 НПК се установяват авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, т.е. присъдата е постановена при наличие на достатъчни по вид, характер и обем доказателства и след направеното самопризнание, което се подкрепя от сочените.

Престъплението по чл.195, ал.1, т.3 от НК представлява престъпно отнемане на вещи чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот, като повреждането се изразява в това, че преградата, която е самостоятелна вещ, не може да бъде използвана по предназначение. От обективна страна изпълнителното деяние на кражбата я характеризира като акт на противозаконно отнемане, като квалифициращият признак се проявява чрез улесняващ акт, изразяващ се в унищожаване или повреждане.

Въз основа на установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е направил правния извод, че за периода от 07:49 часа до около 10:04 часа на 24.07.2022 г. в гр. София, ул.“****, при условията на продължавано престъпление: с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повредил заключващите вериги на велосипедите/, подсъдимият Ц. Ц. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26. ал.1 от НК, като отнел чужди движими вещи на обща стойност 1693,40 лв. от владението на Б. С. и Г. Р., без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, както следва: