Определение № 141 от 20.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на С. В. Ш. чрез пълномощника и адв. Я. С. против определение № 635 от 29.11.2023г.по в.гр.дело № 324/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен в частта,с която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката Ш. за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството пред Окръжен съд- Сливен.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от обжалването и е допустима.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на СлОС,като е отправено искане за отмяната му и освобождаване на ищцата от внасяне на държавни такси и разноски в производството по делото пред СлОС,тъй като са налице законните основания за това.

По основателността на частната жалба въззивната инстанция намери следното:

В.гр.д.№/2023г.по описа на БОС е образувано по повод подадена въззивна жалба от С. В. Ш. срещу съдебно решение,постановено по гр.д.

№1045/2022г.по описа на РС-Нова Загора.

В исковата молба,подадена пред РС-Нова Загора ищцата С. Ш. е направила особено искане на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски,като е представила и декларация за семейно и имуществено състояние.

РС- Нова Загора е разгледал предявеният иск без да укаже на ищцата 1 да внесе държавна такса.Липсват данни за произнасяне с надлежен съдебен акт на РС-Нова Загора по искането на ищцата за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски.

Видно от постановеното съдебно решение от РС-Нова Загора е,че съдът не е осъждал ищцата да заплати държавна такса по сметка на НЗРС върху отхвърлената част на исковата и претенция,а ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв.съразмерно на уважената част от иска.

Ищцата Ш. е подала въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част,като НЗРС и е указал да внесе сумата от 25 лв.по сметка на СлОС - държавна такса за въззивното обжалване. Въззивницата е внесла посочената сума,като е направила писмено волеизявление,че е подала искане за освобождаване от държавни такси и съдът не и е събрал държавна такса за предявения иск,поради което счита,че е освободена от внасянето на държавна такса,но внася сумата 25 лв., за да не се бави делото.

Въззивният съд е констатирал,че не е внесена държавна такса за въззивното обжалване,като е оставил въззивната жалба без движение с указания за внасяне на държавната такса. На 19.10.2023г. по въззивното дело е постъпила молба от адв.С.,с която е отправено искане за освобождаване на въззивницата от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване,като е посочено,че същото искане е било отправено и до НЗРС.Представена е и декларация за семейно и имуществено състояние.

С разпореждане № 563 от 23.10.2023г.съдията-докладчик е оставил без уважение молбата на С. Ш.Разпореждането е обжалвано и обезсилено от БАпС с определение №496 от 17.11.2023г.по ч.гр.д.№409/2023г.по описа на същия съд.Въззивният съд е върнал делото на СлОС за произнасяне по молбата на С. Ш. за освобождаване от държавна такса във въззивното производство,което да се осъществи в изискуемия съобразно закона тричленен съдебен състав,а не еднолично от докладчика.

Обжалваното определение № 635 от 29.11.2023г.по в.гр.дело № 324/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е постановено от тричленен съдебен състав и е валиден и допустим съдебен акт.

Въззивният съд е разгледал молбата на въззивницата Ш. по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавни такси във въззивното производство,като е приел,че не е била освободена от НЗРС,позовавайки се на липсата на произнасяне по молбата и от НЗРС и от факта,че са и били възложени за плащане разноски за експертиза. За да остави без уважение искането,СлОС е приел,че въззивницата не е представила заедно с декларацията си и писмени доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 от ГПК ,поради което не се установява невъзможността и да заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 280 лв.

Безспорно е установено,че ищцата е подала своевременно искане до 2

НЗРС с исковата си молба за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски за разглеждането на предявения от нея иск,по която молба липсват данни по делото за надлежно произнасяне от първоинстанционния съд.

Безспорно е също така,че исковата молба е приета за разглеждане от НЗРС без внасяне на държавна такса,а при администрирането на въззивната жалба на ищцата са дадени указания за внасяне на държавна такса от 25 лв.,която не кореспондира по размер с материалния обжалваем интерес/ако се приеме,че ищцата не е освободена от внасяне на държавна такса/, нито кореспондира с акт на НЗРС за частично освобождаване на ищцата от внасяне на държавни такси.

Въпросът дали страната дължи държавна такса и какъв е нейният размер е един от въпросите,които принципно разглежда съдът,извършващ действията по администриране на постъпила жалба.

В т.12 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г.по т.д.

№6/2012г.на ОСГТК на ВКС е възприето становище,че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса при обжалване е съдът,пред който е направено искането, а в т.13 е прието,че компетентен да се произнесе по искане с правно основание чл.83 ал.2 ГПК е съдебният състав,разглеждащ делото.

В мотивите на ТР по тези две точки ВКС е дал разяснения,че компетентен да се произнесе по искане с правно основание чл.83 ал.2 ГПК при обжалване е администриращия съд,който е задължен да извърши проверка за редовност на подадената жалба и съответствието и с изискванията на чл.260 ал.1 т.1,2,4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК,едно от които е да бъде внесена дължимата държавна такса за обжалването. Разгледана е хипотезата,в която за първи път молба за освобождаване от държавна такса и разноски се подава пред горната инстанция- при пропуск на администриращия съд да събере държавна такса или при погрешно определяне на по-малък размер от дължимия.В тази хипотеза горната инстанция,която също извършва проверка за редовност на жалбата,ще предприеме действия по отстраняване на нередовността и тогава е възможно страната да подаде молба по чл.83 ал.2 ГПК,като в този случай компетентен да я разгледа е съдът,пред който делото е вече образувано.

Разгледана е и хипотезата,в която искането за освобождаване от такси и разноски е направено още пред администриращия жалбата съд, но той не се е произнесъл.В тази хипотеза по-горната инстанция следва да върне делото за произнасяне по молбата и с оглед резултата по нея да се предприемат и съответните процесуални действия по администриране на жалбата. Възможно е обаче и в тази хипотеза по-горната инстанция да реши да се произнесе и определението няма да е недопустимо (арг. чл. 270, ал. 4 ГПК).

При съобразяване на дадените в ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.

№6/2012г.на ОСГТК на ВКС разяснения,настоящият съдебен състав 3 намери,че обжалваното определение не е недопустимо,тъй като по-горната инстанция се е произнесла по искането на Ш. за освобождаване от държавни такси,направено пред администриращия съд- НЗРС,по което той не се е произнесъл с надлежен съдебен акт.

Съгласно чл.83 ал.2 ГПК,при произнасянето си по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство;имущественото му състояние,установено с декларация;семейното положение;здравословното състояние;трудовата заетост;възрастта и други констатирани обстоятелства.

Въззивницата Ш. е представила декларация за семейното и имущественото си състояние,но не е представила писмени доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 -7 от ГПК. Следва да се отбележи,че в декларацията също има непопълнени данниза семейно положение,здравословно състояние/ посочване на заболявания/, източниците на средства за издръжка. Съобразно утвърдената съдебна практика,при констатирани пропуски в декларацията и непредставяне на писмени доказателства за установяване на декларирани обстоятелства като: доходи на лицето и семейството му,семейно положение,трудова заетост,здравословно състояние и др.съдът следва да даде ясни и конкретни указания на молителя да отстрани пропуските и представи писмени доказателства своевременно, в определен от съда срок.В случая,това не е било сторено,в резултат на което съдът се е произнесъл по нередовна молба с основание чл.83 ал.2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи,че в мотивите по т.13 на ТР №6 от 06.11.2013г.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че молбата по чл.83 ал.2 ГПК е за защита и съдействие по смисъла на чл.2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване.Следователно,по отношение на редовността на тази молба съдът дължи произнасяне като по всички останали молби за защита и съдействие,с които е сезиран,включително и дължи указания на молителя за отстраняване на нередовности и представяне на писмени доказателства,необходими за целите на законосъобразното и правилно произнасяне по отправеното искане.

СлОС не е констатирал нередовностите на искането с правно основание чл.83 ал.2 ГПК и не е дал на молителката Ш. указания за отстраняването им,включително и не е указал на молителката,че следва да представи писмени доказателства,удостоверяващи обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 -7 от ГПК,а директно е оставил молбата и без уважение поради непредставянето на писмени доказателства.При това положение,определението следва да се отмени като незаконосъобразно,а делото следва да се върне на СлОС с указания за извършване на проверка за редовност на молбата на въззивницата Ш. с правно основание чл.83 ал.2 ГПК и даване на указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности,както и на указания за последиците от неизпълнението им. След изчерпване на процесуалните възможности за отстраняване на нередовности,съдът следва да се произнесе по 4 основателността на искането с правно основание чл.83 ал.2 ГПК,като извърши обоснована и законосъобразна преценка дали същото е основателно или не.

Тъй като искането по чл.83 ал.2 ГПК е направено още пред администриращия въззивната жалба съд- РС-Нова Загора, то СлОС като въззивна инстанция разполага и с възможността, съобразно т.12 от ТР №6 от 06.11.2013г.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС да не се произнася по него, а да върне делото на НЗРС, който е бил сезиран с искане от С. Ш. по чл.83 ал.2 ГПК,по което не се е произнесъл.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 635 от 29.11.2023 г. по в. гр. дело № 324/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Сливен за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въпроса относно дължимостта на държавна такса за въззивното обжалване от въззивницата С. Ш. и произнасяне по молбата и с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5