Решение № 286 от 22.06.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. гр.Н., 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150101336 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В.и.К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“ № *, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк.

Д. З. против О. В. К., род. на **********г., гражданин на Р..Ф., с адрес на територията на Р.Б. в гр.Н., общ.Н. к.к.С.б.з., к-с „К.*“, вх.*, ет.*, ап.***.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата, в качеството й на собственик на СОС с идентификатор *****, представляващ ап.В50, вх.В, ет.6 в посочения по-горе комплекс в гр.Н., със заявена партида с аб.№ 742716 за водоснабден обект да бъде осъдена да заплати на ищеца сума от общо 53,89лв., представляваща стойността на доставени ВиК услуги до собствения й апартамент по издадената фактура, сума от 215,42лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 20.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба-18.11.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответницата в качеството си на собственик на СОС с идентификатор № *****, е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: в гр.Н., общ.Н. к.к.С.б.з., к-с „К.*“, вх.*, ет.*, ап.***, за който е разкрита партида с абонатен № 742716.

Навежда се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от 1

ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет страницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода е издадена фактура № 0039441406/20.12.2019г. на стойност от 53,89лв., като за посочената сума не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на фактурата. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 15,42лв., считано от 20.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 18.11.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения си особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.48-49 по дело/ на 17.07.2015г. ответницата по делото е закупила СОС с идентификатор № с идентификатор № ***** с административен адрес в гр.Н., общ.Н. к.к.С.б.з., к-с „К.*“, вх.В, ет.1, ет.6, ап.В50 . Видно от справка № 934817/09.08.2021г. в Служба по вписвания към РС-Н. към датата на справката имотът все още е собственост на ответницата. По делото не се спори, а и се установява от представено заявление /л.50 по дело/ подадено от ответницата Корчека до ищцовото дружество за откриване на партида за имота, поради което съдът приема, че имотът е водоснабден и за него е открита партида № 742716 в ищцовото дружество.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № 1718/924/с потребител ответника Окраса К. с потребителски/абонатен № 742716 са правени отчитания на 28.11.2019г. с отчетено количество от 18куб.м. вода преминала през водомера; на 13.11.2020г. с отчетено количество от 0куб.м., 12.03.2021г. с отчетено количество от 0куб.м., 18.11.2021г. с отчетено количество от 8куб.м. и на 31.03.2022г. с отчетено количество от 0куб.м.. Отбелязано е, че при всички отчитания водомерът е „видян“.

За потребеното и отчетено количество е издадена фактура №

0039441406/20.12.2019г. на стойност от 53,89лв., като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите.

Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на 2 вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги . Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Безспорно е, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по горе апартамент, съгласно представения нотариален акт.

От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава 3 възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е основателен и доказан по размер.

По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – считано от 19.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 18.11.2022г. . С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената фактура е с краен срок за плащане до 19.01.2020г., поради което ответната страна е изпаднала в забава към 20.01.2020г.. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 15,42 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер от 400лв., както следва: 100 лв. за заплатена държавна такса, 200лв. – депозит за особен представител на ответника и 100лв. за юк.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. При определяне на юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно цитираният текст от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от посочената рамка. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв..